Нови 95 млн. лв. иска администрацията за е-управление

Чиновниците са свръхосигурени с компютри, но предоставят малко онлайн услуги

Председателят на Държавната агенция "Електронно управление" Росен Желязков обяснява приоритетите за 2018 г.

Нови над 95 млн. лв. иска държавната администрация за развитие на електронното управление през 2018 г., след като през последните години бяха вложени стотици милиони левове без видим резултат. Това става ясно от отчета за състоянието и годишния план за развитие на е-управление, който беше одобрен от правителството.

Средствата са основно за купуване на нова техника и лицензи, докато за внедряване на нови е-административни услуги (основният показател за напредъка на онлайн управлението) са заложени едва около 2 млн. лв. Това показва, че разработването на нови е-услуги не е приоритет на администрациите, е посочено в документа. В същото време целта е да се осигури свързаност между отделните регистри, тяхната дигитализация, повече е-услуги и отпадане на редица удостоверения.

Поисканите от чиновниците 95 млн. лв. не означава, че те ще бъдат дадени, каза Росен Желязков, председател на Държавната агенция "Електронно управление" (ДАЕУ). Причината е, че за първи път се въвежда отчетност на администрацията за харченето на пари за е-управление, което ще бъде разписано в отделна графа на бюджета. Липсата на отчетност е причината да няма и точни данни колко милиони са инвестирани в е-управление от 2007 г. насам досега, стана ясно от обясненията на Желязков.

Отчетът показва, че администрацията не разбира същността на е-управлението. Парите се харчат основно за купуване на компютри, принтери, лаптопи и лицензи. Въведени са 400 е-услуги, някои от които обаче са напълно безсмислени. За пример беше дадена е-услуга на община Пещера за "регистрация на пътни превозни средства с животинска тяга и издаване на удостоверения на водачите". Тя е за собствениците на каруци и е безплатна, но досега никой не се е възползван от нея, въпреки че се предлага повече от година, показва справка на сайта на общината.

Другият проблем, който се откроява, е неразбирането на е-управлението, каза Росен Желязков. Той даде пример с общините за изваждане на удостоверение за постоянен адрес. Подавате документите по електронен път и крайният резултат е лист хартия с печат. Т.е. заменя се хартиената бюрокрация с дигитална, а целта е отпадане на всички ненужни удостоверителни услуги, каза Желязков.

Нормативната база е основната пречка за по-бързото внедряване на е-управление, смята шефът на агенцията за електронно управление. За да отпаднат 12 удостоверителни документа на хартия, което правителството пое ангажимент да се случи до края на годината, е необходима промяна в 49 закона и 70 подзаконови нормативни акта.

Другите фактори са слабото популяризиране на е-услуги и липсата на единна електронна идентичност, посочи Желязков. Към момента административните органи използват различни средства за идентификация на потребителите. Например данъчните използват ПИН, Националният осигурителен институт ПИК, здравната каса УКД, а други институции искат електронен подпис, което пречи за интеграцията на системите.

Какво предстои през 2018 г.

Няколко неща трябва да се случат през 2018 г. Ще продължи работата по трансформацията на удостоверителните услуги във вътрешни електронни. Това обаче няма да стане лесно, защото по-малко от една трета от администрациите са готови да се присъединят към електронния обмен на документи. От 624 административни органа 259 нямат готовност да се включат, а 167 въобще не се предоставили информация, става ясно от отчета. Плановете са до 1 ноември 2018 г. всичките 198 министерства, агенции и общини, които са заявили желание за електронен обмен на документи, да бъдат включени в системата.

Създаденият през миналия програмен период с европари междурегистров обмен на данни (RegiX), чрез който администрациите трябва да си говорят по електронен път помежду си, на практика не се използва. В момента в него са свързани 62 регистъра, които се администрират от 22 министерства и агенции (общо регистрите в страната са около 2000). Сред тях са Национална база данни "Население", БУЛСТАТ, Имотен регистър, Търговски регистър, Регистър на задълженията към митническата администрация, Регистър на вписаните администратори на лични данни, Регистър на българските документи за самоличност, Единен регистър на чужденците, Регистър на средните училища и детските градини и други.


Към момента от 624 държавни и общински ведомства RegiX се използват само от осем, но основно от Министерството на финансите – от около 100 000 влизания месечно над 96 000 са на служителите от ведомството на Владислав Горанов. Най-малко – един път месечно, влизат чиновниците от Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация".

Затова през следващата година ще се работи по присъединяването на администрациите в междурегистровия обмен. Използването му е предпоставка за постигане на една от основните цели на е-управление - комплексно административно обслужване на гражданите и на бизнеса, а не те да се разкарват от гише на гише.

Другият проект, който ще се надгражда през 2018 г., е облачна платформа за общински електронни услуги (multi-tenant решение). В момента в този облак се предоставят 50 е-услуги от Столична община, Бургас, Радомир и Габрово. Целта е те да се предоставят от всичките 265 общини, някои от които в момента имат разработени собствени е-услуги. Достъпът ще става чрез потребителско име и парола или чрез електронен подпис.

През 2018 г. ще продължи и изграждането на държавния хибриден частен облак, който трябва да бъде окончателно готов до края на 2020 г.

Разчетите показват, че за присъединяването на всички държавни ведомства и общините към единната електронна съобщителна мрежа са нужни общо 98 млн. лв. До момента към мрежата са вързани 74 общини, за връзването на останалите ще трябват още 80 млн. лв., като 60 млн. лв. от тях могат да дойдат от Програмата за развитие на селските райони.

Министерствата харчат повече пари от общините за е-управление

Съвсем очаквано министерствата и агенциите харчат повече пари за е-управление отколкото общините.

Централните администрации планират да изразходят за информационни ресурси средно между 20 хил. лв. и 1 млн. лв. през следващата година, областните – между 10 хил. и 20 хил. лв., а общинските – между 400 и 5000 лв., е посочено в отчета.

Общо за 2018 г. са планирали разходи за развитие на информационни ресурси на обща стойност над 95 млн. лв., като преобладаваща част от тях се падат на 18 министерства и агенции.

Средствата ще дойдат основно от оперативна програма "Добро управление", където са заложени 70 млн. лв. В момента по нея в процес на изпълнение са около 20 европроекта, показват още данните. Други 60 млн. лв. има в Програмата за развитие на селските райони.

За първите седем месеца на годината държавните администрации вече са похарчили 9 млн. лв. за хардуер и софтуер и планират да изхарчат още 16 млн. лв. до края на 2017 г., става ясно от отчета.

В същото време администрацията е свръх осигурена с техника, като почти всеки чиновник разполага с компютър. От обща щатна численост от 132 648 души, администрациите разполагат със 17 137 преносими и 112 848 настолни компютъра, а принтерите са 53 244.

Не е ясно обаче къде са се загубили 1014 сървара. Според данните в Пътната карта от 2014 г. техният брой трябва да е 6713, но след инвентаризацията към август 2017 г. се оказва, че техният брой е само 5699, става ясно от отчета.

Софтуерната осигуреност на програмни продукти на "Майкрософт" с придобит лиценз за безсрочно право на ползване за нуждите на държавната администрация е 95 954 лиценза за операционна система Windows, 95 954 лиценза за Microsoft Office и 602 лиценза за Microsoft Server.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес