НС зачеркна 30-годишна традиция и изолира медиите. Журналисти отказват да се примирят

Над 60 бивши и настоящи журналисти от различни медии, включително БНТ, БНР, БТА, бТВ и Нова тв, настояват да имат свободен достъп до депутатите в Народното събрание. Те внесоха подписка до председателя на парламента Цвета Караянчева с исканията си.

"Физическото изолиране на медиите и възможността свободно да се разговаря с народните представители и гостите в сградата на Народното събрание – министри и представители на институции, които подлежат на парламентарен контрол, ограничава силно възможността за достъп до информация, което е основно демократично право на гражданите", посочват журналистите.

Писмото е внесено в деловодството на парламента и е подписано още от репортери, оператори и фотографи от Дневник, OFFNews, Mediapool, ClubZ, Сега, 24 часа, Капитал, "Фокус", News.bg, Dir.bg, БГНЕС както и от телевизии и други сайтове.

Всички тези журналисти настояват да се върне старият свободен режим на движение, какъвто е бил въведен в първите дни на демократичните промени в България преди 30 години.

Да зачеркнеш една традиция и да не виждаш проблема

С преместването на Народното събрание изцяло в бившия партиен дом бе нарушена 30-годишната традиция журналисти, депутати и посетители на парламента вече нямат еднакъв достъп до общите помещение в сградата и свободните разговори са невъзможни. Управляващите обаче настоятелно обясняват, че не виждат проблем в това, въпреки че то ограничава достъпа до информация. Председателят на парламента Цвета Караянчева дори упорито повтаря, че ситуацията ще остане такава.

От началото на септември представителите на медиите нямат достъп до народните представители и са изолирани в отделен коридор. На няколко места в бившия партиен дом са поставени турникети, през които могат да минават само депутати и служители на парламента. Те дори влизат в сградата през различни входове.

Така единственият "официален" начин журналисти да разговарят с депутати по време на пленарно заседание и да им задават въпроси са пресконференциите, които обаче се провеждат само ако самите партии имат желание да говорят. Медиите имат и друг вариант – да изпратят три - четири екипа, които да чакат депутати на входовете на сградата преди и след заседанието.

Репортери могат да срещнат и един-двама депутати "неофициално" във вътрешния двор, където се пуши. Останалите 238 народни избраници обаче са напълно недостъпни.

Засега друг вариант за контакт с народните представители са парламентарните комисии, които не заседават докато депутатите са в пленарната зала.

Освен това т.нар. "совалки" и предварителни договорки между партиите остават напълно скрити от репортерите, защото кабинетите, в които се провеждат те, са далеч от "медийния коридор". В старата сграда подобни разговори трудно оставаха незабелязани.

Всичко това изключително затруднява журналистите да изпълняват обществения си дълг, да изискват информация и да задават въпроси.

От началото на месеца председателят на парламента Цвета Караянчева повтаря, че такова е положението в останалите европейски парламенти и освен това пиарите ще осигуряват при поискване депутати на журналистите. Тя неколкократно призова и самите народни представители да откликват на исканията на представителите на медии за разговор. Всъщност обаче пиарите често отказват на медиите среща с депутати, а самите народни избраници понякога просто не си вдигат телефона.

Аргументът на Караянчева има и още един недостатък – в парламента на Бавария например журналистите имат значително по-голяма свобода на придвижване, а в Европарламента по-голямата част от кулоарите са достъпни за журналисти.

"Визираните от вас добри европейки практики са неприложими в нашата ситуация. Реалната, своевременна и ефективна комуникация между партийните пресцентрове и журналистите не може да бъде осъществена само поради доброто желание на председателя на Народното събрание. Европейският парламент е пример за добри практики – където журналисти и членове на ЕП имат еднакъв достъп до кулоарите", се казва и в писмото до Караянчева.

Журналистически "изолатор"

Самите представители на медиите се намират на приземния етаж в стая без вентилация, а пленарната зала е на втория етаж. До нея нямат достъп репортерите, а само оператори и фотографи, които все пак са изолирани от депутатите. Представителите на медиите са отделени с турникети и от самите кулоари. Оператори разказват, че в заградената за тях зона, от която снимат ставащото в залата, климатикът е много силен и е студено. Не можело обаче той да бъде намален, защото е вързан с климатизацията в залата и в нея щяло да стане топло.

Сериозни технически проблеми има и в "изолатора" за репортерите. Телевизорите, през които те наблюдават пленарното заседание, често прекъсват, сменят си цветовете и звукът спира. С новата ситуация за репортерите няма разлика дали ще са в тази "зала" или ще гледат заседанието онлайн от редакцията си.

Журналистите имат ограничен достъп и до импровизираното заведение в сградата. Някои все пак ходят до него, но често се случва да бъдат върнати от служители на Народното събрание обратно в коридора на приземня етаж, където има единствено един автомат за кафе и една вендинг машина със сандвичи, вафли, безалкохолни и вода.

Асоциацията на европейските журналисти – България вече излезе с позиция, в която подчерта, че сграда, в която журналистите са в "изолатор" не е парламент, а по-скоро партиен дом.

Депутати от опозицията също повдигнаха темата неколкократно. "Не може журналистите да са в мазето, а експертите – онлайн", повтаря през последните дни социалистът Крум Зарков.

Критиките обаче остават неразбрани от управляващите, на които изглежда им харесва да имат своето "медйино спокойствие" в страната, която за поредна година е на 111-то място по свобода на словото според годишната класация на "Репортери без граници".