Кулоарна "полиция" в парламента дебне за срещи на депутати с журналисти

В Народното събрание вече се следи кой депутат кой точно журналист кани на разговор в кулоарите, които бяха определени за територия, неприкосновена за медии. Нововъведените прийоми нямат прецедент в демократичната история на България.

Засега не може да бъде потвърдено наличието на писмена заповед за въпросните мерки, но същестуването им бе потвърдено от множество депутати и служители на парламента.

Всички те твърдят, че разпореждането е на главния секретар на Народното събрание Стефана Караславова. Тя заемаше същия пост и през 2020 г., когато представителите на медиите бяха поставени в "журналистически изолатор" и нямаха абсолютно никакъв достъп до народните представители.

За новия контрол не е съобщено официално на журналистите. На въпрос на Mediapool към пресцентъра на Народното събрание дали има такова разпореждане и събира ли се тази информация, отговорът беше, че такава заповед няма.

За какво точно става дума?

Още след преместването на народните представители в Партийния дом свободният достъп на журналистите до кулоарите беше спрян. Съобщено беше, че изключение ще може да се прави само ако даден репортер е поканен от депутат – условие, което журналистите спазват, макар и да не са съгласни с него, защото то възпрепятства работата им.

Доскоро никой нямаше задължението да пита единиците журналисти в кулоарите с кого точно имат уговорена среща. Но сега е различно. С уточнението, че вече има нареждане това да се следи, на репортерите все по-често се има се случва да бъдат питани какво правят в кулоарите и кой точно депутат чакат.

Неофициално от администрацията обясняват, че задължението е вменено на квесторите. Идеята била да се знае кой точно журналист се е озовал в зоната без свободен достъп, за да може, ако някой се оплаче от наличието му там – да се знае кой трябва да го изведе от кулоарите. Информацията колко точно репортери са влизали в кулоарите през деня и кой ги е канил не се обобщавала и не се използвала за други цели.

Самият факт обаче, че някой има задължение да следи кой с кого говори, затруднява още повече достъпа на журналисти до депутати, защото се явява поредно усложнение пред доскоро публично и свободно провеждалите се срещи между репортери и народни представители в парламента. В историческата сграда на НС, от която депутатите се преместиха уж заради предстоящ ремонт, журналисти, депутати и посетители на имаха равен достъп до общите помещения в сградата.

Защо трудният достъп на журналисти до депутати е сериозен проблем?

В края на миналата година 85 представители на медии внесоха в парламента подписка, с която настояваха да се подобрят условията им на работа в парламента. Едно от исканията беше достъп до кулоарите – защото това не е прищявка, провокирана от нездрав интерес към личното пространство на народните представители, а просто начин да се информират и да си вършат качествено работата. Това настояване, както и повечето други, не бяха уважени от ръководството на парламента, което вече счита темата за приключена. Истината е, че на повечето депутати и партии този режим на ограничения им харесва.

Липсата на възможност журналисти и депутати да могат да водят спокойно неформални разговори, без да се чувстват като нарушители на редица забрани, е обаче проблем не само за журналистите, но и обществото, защото това затруднява достъпа му надеждна до информация.

За да бъде осмислен един проектозакон или едно проекторешение, не е достатъчно просто да бъде прочетен. Има редица други детайли и обстоятелства, които да бъдат изясни, за да добият ресорните журналисти пълноценна представа за какво става дума, а не да предават папагалски изявленията на партийни лидери и шефове на комисии.

Макар повечето да не го осъзнават, сегашната ситуация е проблем и за самите депутати. Те все по-честно не успяват да обяснят публично какви са мотивите за предложенията им или за конкретни действия. При сложни теми с много важни детайли това няма как да стане с 5-минутно депутатско изказване пред вратата на пленарната зала. Още повече при положение, че журналистите задават натрупани с дни въпроси по най-различни теми.

И още един сериозен проблем

Във внесената и отхвърлена от ръководството на парламента подписка, журналистите засягаха редица сериозни логистични затруднения. Едно от тях беше, че всекидневно и многократно операторите, фотографите и репортерите с тежка техника на гръб трябва да изминават четирите етажа без асансьор, за да стигнат до т.нар. "кошари", от които снимат пленарната зала.

Отредените за тях пространства се намират в залата, до която депутатите имат друг и по-лесен достъп.

Тази ситуация обаче се явява опасност дори за здравето на оператори и фотографи. Преди ден оператор се е задавил, не е можел да диша. Квесторите веднага са реагирали и са повикали медицински екип, който обаче за да стигне до него, трябва да качи въпросните 4 етажа, носейки със себе си принадлежностите си. Квесторите помогнали с чантите на медицинските лица, за да се качат възможно най-бързо, но за щастие междувременно в "кошарата" имало други снимащи колеги, които знаели как да окажат първа помощ и докато лекарите се качат, той вече можел да диша свободно и само бил прегледан.