НЦИОМ: Кабинетът се стабилизира, 60 на сто очакват пълен мандат

По-малко от месец преди първите за България избори за депутати в Европейския парламент (ЕП), правителство се стабилизира, сочи изследване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), оповестено във вторник. То е направено между 10 и17 април сред 1000 души.

Дейността на кабинета одобряват 25.4%, което е с 2 на сто повече, в сравнение с миналия месец.

60 на сто очакват коалицията да изкара мандата си

Шейсет на сто от българите очакват правителството на Сергей Станишев изкара пълния си мандат и да управлява още 2 г. Именно по тази тема се забелязва обрат в настроенията, тъй като през април с 15 на сто се е увеличил делът на хората, според които кабинетът на тройната коалиция ще управлява до края на мандата си през 2009 г.  

Социолозите обясняват това с началото на пролетта, която бележи края на "революционните" настроения към управляващите, протестите затихват, а освен това липсват крупни скандали с участието на членове на кабинета.

Едва 17% вярват, че е възможна такава дестабилизация на правителството, която да му попречи да изкара мандата си.

Промени в кабинета не са на дневен ред

Според НЦИОМ темата за смяна на отделни министри не е на дневен ред - 43% от анкетираните не очакват такива. Все още има министри, чиято работа остава непозната за хората и след близо 2-годишно управление кабинетът има работа да оптимизира информационната си политика в някои ресори като регионално развитие, отбрана и транспорт, посочва НЦИОМ.

Министрите с най-високо обществено одобрение през април са Стефан Данаилов с 57%, Даниел Вълчев с 37%, Ивайло Калфин с 36%, Румен Петков с 28% и Пламен Орешарски с 25%.

В средата на април с 3 на сто нараства одобрението за работата на Народното събрание и в момента достига 18 процента.

Най-критични към работата на парламента са хората на възраст между 30 и 50 г., жителите на София, на областните центрове, както и привържениците на ДСБ, на "Атака" и на ГЕРБ.

Начело на класацията на най-одобряваните политици отново са президентът Георги Първанов (с 66 на сто) и Бойко Борисов (с 61%).

Освен на електората на БСП, Първанов се радва на висока популярност и сред привържениците на ДПС, НДСВ и ГЕРБ, отчитат от НЦИОМ.

Само симпатизантите на ДСБ не одобряват Борисов

Спадът в одобрението към кмета на София Бойко Борисов бил конюктурен и се дължал на старта на предизборната кампания на ГЕРБ. По време на предизборна кампания е логично част от харесващите го симпатизанти на други политически формации да гледат на него като на опонент, коментират социолозите.

Подкрепата за Борисов е равномерна и висока сред представителите на различните обществени прослойки. Младите българи на възраст до 30 г. най-масово подкрепят неговата работа. Борисов получава много високо одобрение и сред симпатизантите на НДСВ - 80 на сто. Сред избирателите на всички останали партии одобрението за него е по-високо, отколкото неодобрението.

Столичният кмет е по-скоро неприемлива политическа фигура само за симпатизантите на ДСБ.

В листата на харесваните политици, освен Първанов и Борисов, се нареждат още Стефан Данаилов с 57%, Меглена Кунева, която одобряват 45 на сто от запитаните, Георги Пирински с 37 на сто и др.

От създаването на ГЕРБ до сега всеки месец нараства одобрението за лидера на партията Цветан Цветанов (17 на сто).

ГЕРБ е първа сила в София

Проучването на НЦИОМ засяга и нагласите за предстоящите избори за ЕП. Според него ако изборите бяха преди седмица, БСП би получила 23%, а ГЕРБ – 16%. ДПС и "Атака" взимат еднакъв брой - по 8%, а НДСВ и СДС са с по 4 на сто. Два процента от анкетираните дават предпочитание на листата на ДСБ.

Социолозите смятат, че все още е рано да се говори за точен брой мандати на отделните политически сили, защото се очаква последните две места за ЕП да се решат чрез преразпределяне на най-големия остатък.

В столицата ГЕРБ е първа политическа сила, а БСП е втора. Позициите на ГЕРБ в национален план са най-силни сред хората на възраст между 30 и 40 г.

Избирателната активност – до 35 но сто

Най-сигурни, че ще участват във вота, са възрастните хора, жителите на малките градове и на селата. Най-мобилизирани са електоратите на БСП, на ДПС и на "Атака". Все още имало потенциал за мобилизация на привържениците на НДСВ и на ГЕРБ.

25% от анкетираните твърдят, че ще се възползват от правото си на преференциален избор, а 45 на сто изобщо не знаят какво представлява вота за евродепутати. По една трета от избирателите на ГЕРБ, СДС и "Атака" са готови да упражнят правото си на преференциален вот.

НЦИОМ отбелязва, че през последния месец е регистриран спад в дела на твърдо решилите да участват в евроизборите. Очакваната активност не надхвърля 35 на сто.

Най-често декларират, че изборите са важни лично за тях, хората със стандарт над средния и симпатизантите на управляващата коалиция - БСП, ДПС, НДСВ.

Този път кампанията на НДСВ не само не изостава, но ако съдим по растящия дял на електорална подкрепа за тях, жълтите се оказват в изпреварваща позиция, смятат от НЦИОМ.

Според социологическата агенция в общественото съзнание НДСВ и СДС са политическите сили, направили най-много за приемането на България в ЕС. Така мислят съответно 21 на сто и 20 на сто на от анкетираните. На трето място със 17 на сто е БСП.

Безспорният принос на Меглена Кунева към евроинтеграцията на България се признава от симпатизантите на всички партии. Според младите българи (на възраст до 30 г.) с най-голям принос за еврокаузата са Кунева и Надежда Михайлова. Десните симпатизанти по-често споменават имената на Иван Костов и Петър Стоянов.

Половината от интервюираните не са в състояние да посочат нито партии, нито политици, които са имали решаващ принос за приемането на България в ЕС. Този факт подсказва, че дори признати, заслугите от миналото няма да са основен фактор в мотивацията на избирателите за предстоящите избори за евродепутати, смятат социолозите.