Няма WiFi – да решим въпроса политически!

Няма WiFi – да решим въпроса политически!

В парламента спира WiFi-ът. Депутатите свикват извънредно заседание, на което да се съгласят, че проблем има. Опозицията обяснява, че по тяхно време WiFi винаги е имало. Управляващите се оправдават, че има кофти рутери, купени с обществена поръчка от опозицията, когато е била на власт, и това в основата на проблема. Все пак депутатите приемат, че WiFi няма и това трябва да се реши.

Председателят на комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения свиква работна група – участват заинтересовани депутати, експерти от академичната общност и от ИТ сектора. В рамките на месец работната група се събира три пъти, но дискусията рядко е по същество. Минава се през изграждането на мрежата на държавната администрация НАМДА и кой какво е направил за нейното функциониране, през милионите дадени за инфраструктура, през това как са идвали наскоро гости от САЩ и Израел и какво са казали за WiFi-а в хотелите си.

Накрая работната група стига до заключение, че трябва да има устойчивост в комуникационната инфраструктура и това е национален приоритет. В доклад от една страница (защото по-дълъг би отнел година работа на работната група) се препоръчва приемане на законодателство по въпроса и създаване на държавен орган, който да е натоварен с политиката по изграждане и поддържане на комуникационна инфраструктура.

"Група народни представители" дават доклада на адвокатска кантора, където няколко стажанти за месец написват законопроект. Депутатите го внасят (както си е – без пълен член и с редица правни неточности). Официално е Закон за комуникационната инфраструктура, но всички го наричат Закон за WiFi-a.

Но WiFi все още няма.

Дебатът на първо четене не е по същество. Говори се за важността на компютрите. За това как не може в 21-ви век една институция да няма WiFi. Един по-технически запознат депутат взема думата и споменава, че е хубаво като тръгне WiFi-ът, да се ползва WPA3, защото WPA2 е несигурен, но бързо бива скастрен от председателя с фразата "не технологизирайте дебата!!"

Между първо и второ четене фирмите, изграждащи мрежи, вкарват свои поправки през депутати, за да могат да продадат старото си оборудване, религиозни организации вкарват текст за освещаване на рутерите, а Менда Стоянова вкарва с преходни и заключителни разпоредби изменения на държавното устройство в Конституцията.

Шест месеца след спирането на WiFi-а законът е приет. Ще се създаде Държавна агенция за електронна и безжична администрация (защото никой не е обърнал внимание какво съкращение се получава), към нея ще има Съвет по комуникационна инфраструктура.

Свикана е работна група към Министерски съвет са изготвяне на устройствен правилник и друга – за изработване на наредба към закона. Наредбата включва стандарти като IEEE 802.11, но няколко специалисти по ЗОП настояват да се запише "или еквивалентен", за да нямало наказателна процедура от Европейската комисия за фаворизиране на един стандарт.

След година и половина агенцията е създадена, но два месеца по-късно все още WiFi няма. Депутатите от опозицията отправят питане до ресорния вицепремиер, а той от трибуната отговаря, че това управление е свършило изключително много за наличието на WiFi, а това, че в момента в сградата няма е неприятно обстоятелство, но важното е, че е отчетен сериозен напредък, покрити са редица индикатори – за наличие на нормативна уредба, за транспониране на европейски норми, за стратегическа рамка, и всеки момент ще стигнат до индивидуални проблеми, които институциите или гражданите може да имат въпреки бляскавия успех на политиките по комуникационната инфраструктура.

На втората година от спирането, в парламента постъпва на работа младши системен администратор (разбира се, племенник на заместник-министър) и рестартира рутера. WiFi-ът тръгва. Управляващите отчитат успеха, по националните медии се изреждат говорители (предимно бивши ченгета), които да величаят управлението за неговата напредничавост. "Ето, даже вече мога да отварям сайтове на телефона си" показва в ефир един депутат.

Междувременно Илон Мъск каца на Марс.

* Текстът е от блога на софтуерния инженер Божидар Божанов, който е член на ръководството на Да, България. 

Споделяне

Още от Анализи и Коментари

Трябва ли България да спре Северна Македония за ЕС?