Нямаме алтернатива на “Газпром”

България засега удържа фронта срещу исканията на “Газпром” за промяна на дългогодишния договор за транзитиране на руския природен газ. Няма обаче никакви гаранции, че след три месеца или половин година въпросът няма да бъде отново повдигнат, след като не от последните месеци е искането за намаляване на транзитните такси, плащани от експортното дружество на “Газпром” чрез бартерни количества, и преминаване на всички доставки на пазарни цени.

Това стана ясно в четвъртък, след завръщането на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров от двудневната му визита в Москва. На нея той се е срещнал с представители на “Газпром”, РАО Единни енергийни системи, “Атомстройекспорт”, които преди ден внесоха оферта за строежа на АЕЦ “Белене”, предприятието за ядрено гориво ТВЕЛ, петролната компания “Сибнефт”, която вече е собственост на “Газпром”, Росатом и др.

Овчаров: Нямаме алтернатива на “Газпром”

Ще продължаваме да търсим нови възможности за доставки, но засега нямаме алтернатива на “Газпром”, заяви Овчаров сред завръщането си. Газопроводът “Набуко” е в доста далечна алтернатива – през 2011-2012 г., но аз не мисля, че Иран е по-добър доставчик от руснаците, каза още той. Според него България не е голяма страна, която може да се противопостави на “Газпром” и тепърва ще се търси взаимно балансиране на интересите в момента и при бъдещото сътрудничество с руската компания.

Трябва да се мисли за това дали да се гарантира един 20-годишен договор с “Газпром” или да защитаваме интересите сега и след 2010 г. да имаме прекрасни тръбопроводи, но без гарантирани доставки за тях, посочи Овчаров.

Така той даде да се разбере, че българската страна е склонна на отстъпки по исканията на руснаците, в случай, че се гарантират бъдещи ползи.

Каквито и да са печалбите за страната от евентуално увеличение на газовия транзит и съответно нарастване на приходите от транзитни такси в “Булгаргаз” и съответно в хазната, ефектът върху икономиката и политиката на страната би бил изключително опасен.

Защото дори да допуснем, че Москва не се възползва от любимите си похвати да спира “кранчето” през най-студените зимни месеци, извивайки ръцете за промяна в цените или като предупреждение за “неправилна” политика, при промяна на транзитния договор и отпадането на бартерните количества, автоматично ще се повиши цената на природния газ за стопанските потребители на синьото гориво, битовите консуматори и ползвателите на топлинна енергия.

Руснаците искат и топлофикациите

“Газпром” сега за първи път заяви интерес към българските топлофикации, стана ясно от думите на Овчаров.

При това положение, ако руският монополист придобие собственост при приватизацията на топлофикационните дружества, би могъл да предложи някакви преференциални условия като доставчик на своите фирми.

И “Булгаргаз”

На срещите в Москва е обсъдено и разширяването на преноса на газ през България, като от “Газпром” са проявили интерес и към придобиване на собственост върху транзитните газопроводи, която може да стане под формата на придобиване на акции от “Булгаргаз” и като пряко участие в строежа на бъдещите тръби, каза Овчаров. Относно приватизацията на “Булгаргаз” обаче от българска страна е било заявено, че заради преструктурирането във връзка с евроангажиментите, засега не се предвижда раздържавяване на газовата ни компания.

Това е поредният път, в който руският монополист заявява намерението си да участва в покупка на “Булгаргаз”. Отново е повдигнат и въпросът за инвестиции на “Газпром” в газоснабдителната мрежа на страната. Реално руската компания прави това и в момента чрез “Овергаз”, където държи мажоритарния пакет акции и на практика се явява монополист както на входа на доставките на природния газ, но и на вътрешния пазар. В крайна сметка се афишира апетит за все по-нарастващо присъствие на “Газпром” в България.

София отсъства от срещата на 8 европейски страни за търсене на алтернатива

На фона на заплашително нарастващите апетити на руския държавен монополист към България е странно, че София не участва на срещата на осем европейски страни в Будапеща, където миналия петък беше обсъдена спешната нужда от създаване на общоевропейска политика срещу енергийната зависимост от Русия.

На срещата в Будапеща присъстваха министри и високопоставени представители от Унгария, Полша, Румъния, Хърватия, Австрия, Словакия, Чехия и Словения. В отговор на въпрос защо България не е била представена, министър Овчаров заяви: “Следващия път ще участваме.”

На практика обаче с всички преговори, които води българската държава по енергийни въпроси, нещата все опират до “Газпром” и Русия.

В сряда стана ясно, че газовият монополист контролира пряко или косвено и двете групи, които подадоха оферти за строежа на АЕЦ “Белене”.

“Газпромбанк”, финансовото дружество на “Газпром”, е мажоритарен собственик на руския кандидат “Атомстройекспорт”. Освен това държи акции в дружеството Обединени машиностроителни заводи, което пък е собственик на “Шкода Джей Ес”, държаща 50 на сто от другия кандидат за АЕЦ “Белене” – “Шкода Алианс”. Чешката оферта предлага ядреното гориво за бъдещата централа да е от руската ТВЕЛ, която е доставчик и за “АЕЦ “Козлодуй”.

Отделно от това България е зависима от Русия и в петролните доставки, тъй като руската “Лукойл” е собственик на бургаската рафинерия “Нефтохим”.

На срещите в Москва е станало ясно още, че като основни акционери в бъдещата проектна компания за строежа и експлоатацията на петролопровода Бургас-Александруполис се очертават “Газпром” чрез новата си придобивка “Сибнефт”, “Шеврон” и консорциумът между Тюменската нефтена компания и Бритиш Петролеум. По-конкретните преговори  по въпроса ще са през март в Атина.

Самият Овчаров призна след завръщането си от Москва в четвъртък, че 93 на сто от руския внос в България представлява енергийни ресурси, което е причина за отрицателното ни външно-търговско салдо с Русия, възлизащо на 2,6 млрд. долара. Само за последната година дупката в българо-руското салдо е нараснала с около милиард долара, посочи министърът на икономиката и енергетиката. Той допълни, че се готви стратегия за преодоляването на този дисбаланс, която ще бъде обсъдена през май в Москва. За тогава е насрочена среща на българо-руската междуправителствена икономическа комисия.