НЗОК няма да оцелее при появата на частни фондове

"Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) няма да може да оцелее срещу способни на иновации частни осигурители и неефективните изпълнители окончателно ще изгубят сигурното си прикритие". Това е една от констатациите в обширен, доста критичен и пълен с въпросителни доклад на Световната банка, изготвен по поръчка на българското правителство, за вижданията на управляващите по реформата на здравната система.

"Защо да се иска от гражданите на България да плащат по-високи разходи и да жертват здравето си, за да забавят неизбежното отмиране на неефективни изпълнители. Би било по-лесно, по-малко рисковано и по-малко ресурсоемко, макар и навярно по-дръзко, да се остави НЗОК да извършва иновации", пише още в документа, с който Mediapool разполага и който е изготвен през юни т.г. В него се анализират подробно трите етапа на здравната реформа, която трябва да приключи през 2010 г.

Докладът на Световната банка е бил поръчан след коалиционния съвет на управляващите в Хисаря, където бе сформирана работна група за подготовка на законодателните промени, свързани реформата. Групата бе оглавена от вицепремиера Ивайло Калфин, а като представители на НДСВ и ДПС влязоха съответно Антония Първанова и Йордан Цонев.

Преди няколко седмици стана ясно, че последните двама са изготвили и предложения за промени в Кодекса за застраховането, където се предвижда частните здравноосигурителни фондове да се регистрират като застрахователни дружества. През първата година те да работят с НЗОК и да получават част от двупроцентното увеличение на здравната вноска, което трябваше да бъде факт от началото на следващата година, пише в проекта.

Представители на НДСВ и ДПС обаче коментират неофициално, че няма да подкрепят скачането на задължителната здравна вноска от 6 на 8 процента от 1 януари 2009 г., тъй като до края на годината реално няма да заработят конкурентните на държавната каса фондове, тъй като БСП ги "бави".

"Ако демонополизацията не започне от 2009 г., дали е редно българските граждани да плащат повече пари за нереформиран сектор", запита миналата седмица зам.-председателят на НДСВ и бивш финансов министър Милен Велчев. Той изрази готовност партията му да ревизира позицията си по проектозакона, който среща открита съпротива от страна на здравния министър социалист Евгений Желев.

Междувременно гръмна скандал с източване на лични данни от НЗОК, а подозрението е, че поверителната информация е отивала към фармацевтични фирми и частни фондове, които са я събирали, за да проверят как могат да се пласират на пазара.

В анализа на Световната банка относно демонополизацията на НЗОК е констатирано още, че ако получи възможност да изменя предлаганите пакети, изпълнителите и цените, тя също може да "бъде иноватор и така да намали неефективността на изпълнителите" на здравните услуги. Според експертите решаващо за отстраняване на загубите в системата на здравеопазването "не е характера на платеца, държавен или частен, а да се предоставят инструменти на който и да е платец" да променя, да предлага нови здравни услуги и да има съответните правомощия.

В проекта на "Първанова-Цонев" се предвижда за периода 1 април – 31 декември 2009 г. дейността по задължителното здравно осигуряване да се извършва съвместно между НЗОК и частните застрахователи. Всяко плащане на предоставена здравна дейност ще се извършва в съотношение 70:30 и постъпленията от здравни вноски се разпределят между държавната каса и частниците в същото съотношение. Предвижда се още през 2009 г. новите фондове да наберат най-малко 100 000 лица, а в последствие броят да нарасне до 500 000. Капиталът им трябва да е поне 10 млн. лв. с доказан произход.

Относно тези предложения, в документа на Световната банка пише, че "изискването на общи социално-осигурителни лицензи от частни здравни осигурители е драматично отклонение от сегашната практика".

"Понастоящем частните здравни осигурители не се третират като общи застрахователи. Изискванията за общо застраховане са по-строги и рестриктивни", се казва още в документа. Следва констатацията, че "това ще облагодетелства общозастрахователните компании и ще засегне съществуващите малки частни осигурители".

Записано е още, че всички осигурители, независимо дали са частни или държавни, покриват едни и същи услуги или продукти и изпълняват един и същи договор с еднакви универсални изпълнители на здравни услуги. "При този модел няма конкуренция между участниците или между изпълнителите, а за потребителите няма значение изборът на осигурители", се посочва в документа.

Зададени са и редица въпроси – Какво е състоянието на сегашните общозастрахователни компании в България, стабилни ли са те? Достатъчно ли са те? Има ли съществена конкуренция?

Според доклада изискването за първоначален капитал на частните фондове от 10 млн. лв. е твърде скромно в сравнение с приходите, които правителството вероятно ще насочва към тях. Препоръката е да се "направи преценка за увеличаването на изискването за размер на капитала за общите частни здравни осигурители".

Предупреждава се, че проблем може да създаде и изискването всички осигурители да поддържат офиси в 28-те района на страната, тъй като на места може да няма нужда от тях и ще е неуместно хвърлянето на средства за още администрация.

По отношение на предвиденото в законодателните промени Министерството на здравеопазването (МЗ) да е регулатор на частни здравни осигурители, от Световната банка смятат, че е налице "сериозен конфликт на интереси, тъй като МЗ пряко предоставя услугите, притежава основните здравни заведения и осигурява капиталовите бюджети и финансирането на задълженията".

Посочва се, че "ако МЗ се стреми да стане регулатор на здравеопазването подобно на здравните министерства в други държави, то трябва да спре да бъде директен изпълнител на здравни услуги и да се освободи от финансовите си интереси в здравните заведения".

За последния етап от здравната реформа (2010 г.) в документа се задава въпросът дали "правителството ще позволи на компании, желаещи за станат общи частни здравни осигурители, да получат лиценз през тази година, ако не са оперирали през 2009 г.

Другите неизвестни са около записването на нови пациенти в дружествата – Кой ще ги информира какво трябва да правят, кой ще покрие разходите по комуникационната стратегия, свързана със здравната реформа и пр.

За т.нар. Солидарен фонд експертите питат кой ще го управлява и предупреждават за евентуален конфликт на интереси, ако има намеса на МЗ и НЗОК.