Обама просто се хвана на класическа руска уловка

Усилията, които Русия полага напоследък, за да увеличи влиянието си в Близкия изток, са съпътствани от привидно засилване на "благоразумието" в Кремъл. Всъщност руските призиви за нови избори в Сирия и споделяне на разузнавателна информация със западните сили не са нищо повече от упражнения по "маскировка" - класическия метод на Русия за прикриване на истинските ѝ цели.

Лековерните западняци се хващат на уловката, следвайки отдавна установен модел. А това наистина е уловка. Целите на Русия не са се променили, само нейната пропаганда е различна.

Например, като предлага да атакува мишени на "Ислямска държава", ако Вашингтон и Свободната сирийска армия (ССА) споделят разузнавателни данни за тези обекти, Москва се опитва да притъпи критиките, че ударите ѝ засега са насочени срещу самата ССА. Русия не се нуждае от помощ, за да намери ИД, и много добре знае, че Америка няма да помогне на сирийския президент Башар Асад, дори косвено. Вместо това целта на Путин е да вкара Съединените щати в мрежа на сътрудничество, която допълнително легитимира драматично засилилото се присъствие на Русия в Близкия изток.

Подкрепата на Русия за нови избори в Сирия е най-наглият от всички ходове. Въвличането на ССА (да не говорим за ИД, която навярно ще се присмее на тази идея) в продължителни преговори за изборните правила може само да отслаби волята на опозицията. В случай че наистина бъдат произведени избори, което е доста малко вероятно, нима има съмнение, че привържениците на Асад ще гласуват за него с дори още по-голяма предсказуемост и ефективност от партийните машини по места в Америка?

Предложенията на Путин за "сътрудничество" имат за цел да отслабят съпротивата на Запада срещу нарастващото влияние на Русия в региона и в по-широк план. Засилващата се увереност на Русия също така намира отражение в нейния интерес към важни подводни съобщителни кабели, косвено заплашвайки те да бъдат унищожени във време на война.

Продължаващата близкоизточна бежанска криза в Европа подтиква правителствата да спрат почти непрекъснатия поток, който ги залива. Макар да се твърди, че са от Сирия и че са разселени в резултат на бушуващия от четири години мъчителен граждански конфликт, много от бежанците идват от другаде - от далечен Афганистан или от близко Косово. Европа не смогва да удостовери гражданството на бежанците, а те продължават да идват. Повечето са млади мъже; ако им бъде позволено да останат, след време ще дойдат и техните семейства. Решаването на бежанския проблем е примамката, която Русия успокояващо предлага със своята намеса в Сирия. Но Москва е намислила друго, а именно да получи облекчаване на санкциите, наложени заради авантюризма ѝ в Украйна.

Неотдавнашните (и много удобни) медийни информации, че разположени понастоящем в Украйна руски сили за специални операции са изпращани в Сирия правят две неща. Първо, обявяват, че Русия няма непосредствено намерение да засилва напрежението в Украйна, осигурявайки още един аргумент за намаляване или премахване на санкциите. Второ, показват, че Русия е готова да "реши" сирийския въпрос.

Путин също така отправя сигнали към арабските лидери, особено на Саудитска Арабия, че Русия е съюзник, на когото може да се разчита - навярно не толкова силен във военно отношение, колкото Съединените щати, но поне по-постоянен. Със събирането на шиитска коалиция, включваща Асад, Иран, неговия марионетен режим в Багдад и Хизбула, Кремъл показва, че може да действа твърдо и решително, докато Америка се колебае.

Освен това хаосът в региона вече съдейства за драматично увеличаване на насилието на палестинците срещу Израел. А държавният секретар Джон Кери, подобно на Мечо Пух, привлечен от меда, се разсейва с израелско-палестинския спор, вместо да отблъсне набезите на Русия срещу доминацията на Америка в Близкия изток.

Колкото и да са слаби икономическите лостове на Путин или несигурни вътрешнополитическите му позиции, той държи инициативата и има цял набор от възможности. Неговият съюз може лесно да стигне до нечестиво временно споразумение с ИД, позволявайки както на Иран, така и на ИД, макар че мотивите им доста се различават (всъщност са в противоречие), да преследват своите цели срещу произвеждащите петрол монархии на Арабския полуостров. Или Путин може да предложи на саудитците и други араби от Залива да си отдъхнат от ИД и иранските заплахи, като преследват общата си цел за по-високи глобални цени на петрола.

Вътрешната уязвимост на Путин, разбира се, може да бъде използвана от противници, които разбират неговата стратегия и имат както решимостта, така и възможностите да защитят жизнените си интереси. Историята, както потвърждават няколко неотдавнашни напълно детински коментари, ни казва, че президентът Обама нито разбира към какво се стреми Путин, нито е склонен да му се противопостави.

Путин ще продължи да действа, без да бъде ограничаван от Америка, не само в Сирия, а и в целия Близък изток през следващите 15 месеца. Колкото и да е мрачна ситуацията сега, през януари 2017 г. тя ще бъде по-лоша.

По БТА

*Джон Болтън беше постоянен представител на САЩ в ООН от август 2005 до декември 2006 г., а сега работи за Американския институт за предприемачество.