Обрат: Йоан Матев е осъден за убийството в Борисовата градина

Софийският апелативен съд обърна решението на долната инстанция и осъди Йоан Матев на 6 години и половина затвор за убийството на 15-годишния ученик Георги Игнатов в Борисовата градина. Матев трябва да плати 300 000 лева обезщетение на родителите на жертвата. Присъдата може да се обжалва пред Върховния касационен съд

Матев е оставен на свобода срещу "подписка", въпреки присъдата. Причината е, че той вече е изтърпял по-голямата част от наказанието си. Той бе в ареста повече от три години, а след това бе оставен и под домашен арест. Това време се приспада от наказанието.

Матев няма как да бъде наказан с повече от 8 години затвор, защото към момента на престъплението е бил непълнолетен.

На първа инстанция съдебният състав на градския съд се раздели трима срещу двама, за да оправдае Матев. Председателят на съдебния състав Руси Алексиев и един от съдебните заседатели твърдяха, че именно той е извършителят. Другите трима членове на състава – младши съдия и двама заседатели обаче бяха на обратното мнение.

Престъплението бе извършено през лятото на 2015 г., а на разследващите им отне близо 2 години, за да стигнат до заподозрян. В крайна сметка за убийството бе обвинен Йоан Матев, който по време на престъплението беше 17-годишен.

По делото не е имало спор по въпроса дали Матев е бил в района на убийството. Това се доказва с видеозаписи от камерите на паркинга на БНР. На видеото се вижда младеж, който тича по тротоара на бул. "Драган Цанков" в посока Телевизионната кула малко след убийството на Игнатов.
Ученикът е намушкан на пейка в Борисовата градина в близост до конната база и е починал от кръвозагуба. Матев е бил разпознат от свои съученици и познати, след като кадрите бяха разпространени от МВР. Според съда няма основание за съмнение в техните показания. Част от свидетелите посочват специфични за Матев действия, които биха могли да знаят само хора, които го познават – например характерно поддръпване на панталоните, походка и т.н.

Другото доказателство за присъствието му в района са справките за местоположение на мобилния му телефон. Освен от разпознаванията Матев е идентифициран и по високия си ръст – 193 см., след като е направен следствен експеримент с видеонаблюдението на БНР.

Основният спор бе дали Матев е извършителят на убийството. Мнозинството от състава отговаря отрицателно. Те посочват, че за вината му има само косвени доказателства. Например – не са открити негови отпечатъци по ножа, с който е извършено убийството, нито пък някакви други следи. Оръжието е вече доста замърсено, когато полицията го намира захвърлено в шахта в парка. То е открито 20 месеца след престъплението и по него има кал от течащата в шахтата мръсна вода. По ножа са открити косми, но се установява, че те не са нито на жертвата, нито на заподозрения.

След убийството обаче Матев променя външния си вид – сменя си прическата, качва тегло. Освен това младежът изтрил всичките си снимки от профилите в социалните мрежи.

Разследващите намериха ножа единствено благодарение на брата на Матев – Марсел Матев. Той бе разказал, че брат му е признал, че е убил Игнатов, защото искал да го обере. Казал му, че е извършил глупост. Полицията установява къде е купен ножът – година по-рано в софийското село Кокаляне. Експертиза пък потвърждава, че това е оръжието на убийството, тъй като на тъпата му страна има зъбци, които оставят характерни следи. Такива са открити около раната на починалия, както и по разкъсванията на дрехите му.

Малко преди убийството Игнатов говорил по телефона с приятелката си, която учела в строителната гимназия "Христо Ботев" и казал, че я чака на въпросната пейка. Имал разговор и със свой познат. Секунди по-късно звъннал отново на момичето и казал, че е наръган. Тя го заварила на пейката. В показанията си разказва, че по него имало кръв и дишал трудно с хрипове. Повикана е линейка, но медиците само констатирали смъртта му.

Показанията на Марсел Матев, които са основен източник на информация за разследващите, обаче не са разгледани от мнозинството в съдебния състав като годно доказателство. Той е говорил пред психолог от полицията, която принципно правела полиграфско изследване, но в случая само си говорила с младежа. Този разговор не е официален разпит, а тъй като братът е близък роднина, законът му дава право да не дава показания, ако те ще уличат брат му в престъпление. При разговора с полицейската служителка обаче това му право не му е било разяснено.

Към момента на провеждането на разговора Йоан Матев не е бил обвиняем по делото. Затова не следвало брат му да бъде предупреждаван, че може и да не говори. Те смятат, че останалите трима се съсредоточили върху това, за да опорочат показанията на служителката, което било безсмислено. По време на делото Марсел Матев отказва да дава показания.

Така разпитът на служителката е единственият официален източник за важни подробности като откриването на оръжието на убийството.