Обратното броене до сблъсъка

Ние бяхме окуражени от вчерашното обещание на президента Джордж Буш да потърси одобрението на Конгреса за действия срещу Ирак и от плановете му да разясни становището си в реч пред ООН следващия четвъртък. Тези стъпки са важни, но те са само началото.

Буш звучеше като човек, подготвящ нацията за война. Той никога не го е казвал директно, но като обяви, че да не се направи нищо по въпроса за Ирак не е избор, той показа ясно, че върви към конфронтация със Саддам Хюсеин.

Президентът остави неадресирани повечето от трудните въпроси за Ирак, включително основният - защо Ирак измества всички други външни заплахи, защо има толкова спешна нужда от американска намеса и потенциални жертви от двете страни?

Вицепрезидентът Дик Чейни и министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд удариха барабаните на войната, без дори да разяснят същността на иракската заплаха или защо е необходима промяна на режима сега, при положение че това не беше нужно само преди година или две и бе отхвърлено от Буш-баща през 1991 г. Миналата седмица Чейни се присмя на идеята за изпращане на международни оръжейни инспектори в Ирак, но няколко дни по-късно държавният секретар Колин Пауъл каза, че те трябва да се върнат в страната.

Буш явно осъзнава, че има много работа за вършене, ако се надява да представи една по-последователна американска политика пред ООН. Фразата, че Саддам Хюсеин се опълчва срещу целия свят, няма да свърши работа. Времето на дразнещи намеци за иракския арсенал от неконвенционални оръжия е отминало. Ако Вашингтон знае, че Саддам Хюсеин е на прага на разработването на ядрени оръжия, Буш трябва да представи доказателства за това. Ако президентът смята, че Саддам Хюсеин се е съюзил с Ал Каида и други терористични групи, той трябва да опише тези връзки.

Подкрепата на Съвета за сигурност е много важна за каквато и да било американска атака и речта на Буш следващата седмица трябва да бъде първата крачка по този път, а не просто символичен опит за консултации. Буш ще предизвика остра международна съпротива, ако се опита да премине директно към военни действия, без първо да види дали инспектори на ООН могат да се върнат в Ирак. Както каза той вчера, главната грижа е да се гарантира, че Багдад спазва напълно условията за разоръжаване в резолюцията на Съвета за сигурност за прекратяване на огъня, която сложи край на конфликта в Персийския залив. Не е задължително войната да бъде единственият начин за постигането на тази цел, и тя определено не е предпочитаният начин.

Буш върви бързо напред със заплануваните за този уикенд разговори с британския премиер Тони Блеър и с консултациите по телефона с други чуждестранни лидери. Изглежда, че решението ще бъде взето скоро.

Докато обратното броене започва, Буш не бива да забравя, че терористичните атаки преди година не му дават разрешително за война с Ирак. Той ще трябва да си го заслужи.

По БТА