Общественици призоваха правителството да се откаже от намерението за закриване на Комисията по досиетата

Група изявени общественици, писатели, учени, журналисти излезе в петък с позиция срещу планираното от новите управляващи закриване на Комисията по досиетата и прехвърлянето на нейните функции към Държавна агенция "Архиви".

В позицията се изразява остър протест срещу това намерение на "Прогресивна България".

Авторите ѝ изтъкват, че архивите на Държавна сигурност са част от историческата памет на България и че достъпът до тях не е само технически архивен въпрос, а гаранция за прозрачност, научни изследвания, обществен дебат и защита на правото на гражданите да познават собственото си минало.

Те призовават Министерския съвет да се откаже от този ненавременен и недобре обмислен проект, чието аргументиране е крайно неубедително.

Ето и пълният текст на позицията и списъкът на подписалите я:

Предложението за закриване на независимата Комисия по досиетата и прехвърлянето на нейните функции към орган на изпълнителната власт представлява сериозна промяна в модела на достъп до архивите на Държавна сигурност.

Смятаме, че тази промяна отслабва гаранциите за независимост, прозрачност и обществен контрол, заложени в действащия закон.

Още по темата

Иво Христов ще закрива Комисията по досиетата

24 юни 2026 20:02

Остро протестираме срещу намеренията на Министерския съвет да закрие Комисията по досиетата и дейността ѝ да премине към Държавна агенция "Архиви".

Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е независим държавен орган и нейните членове се избират от Народното събрание. Държавна агенция "Архиви" е орган на изпълнителната власт към Министерския съвет.

В Комисията по досиетата една партия или партийна коалиция не може да има мнозинство. Председателят на Държавна агенция "Архиви" се назначава от Министерския съвет и следователно управляващото мнозинство може да получи пълен контрол върху разкриването на документите на Държавна сигурност и върху проверката за принадлежност към комунистическите тайни служби.

Комисията по досиетата е колективен орган и решенията за обявяване на принадлежност към Държавна сигурност на проверяваните лица, заемащи публични длъжности или извършващи публична дейност, се вземат с мнозинство при явно гласуване. В Държавна агенция "Архиви" тези гаранции за обективност и независимост ще липсват; дейността може да бъде саботирана или поне затруднена, а публичността – ограничена.

Членове на Комисията по досиетата не могат да бъдат служители или агенти на Държавна сигурност, както и служители и сътрудници на днешните служби за сигурност и обществен ред. Такова изискване към ръководството на Държавна агенция "Архиви" няма, което може да доведе до ситуации на сериозен конфликт на интереси.

Архивът на Държавна сигурност към Комисията е специализиран архив.

Архивът на Държавна сигурност не само разкрива принадлежността на сътрудници към Държавна сигурност, не само предоставя достъп на наследниците на репресирани и разработвани лица до техните досиета, но съществено допринася със своите публикации за развитието на историческите изследвания върху периода и в частност методите на репресивния апарат и неговите жертви.

Подобна изследователска и образователна работа не е част от мисията на държавните архиви. В останалите страни от бившия съветски блок тя се осъществява именно от подобни институции.

Призоваваме Министерския съвет да се откаже от този ненавременен и недобре обмислен проект, чието аргументиране е крайно неубедително.

Евентуално закриване на Комисията по досиетата – ако се налага – би трябвало да се случи в бъдеще, след широка обществена дискусия, която да доведе до консенсус относно характера на комунистическия режим и след като са осъществени комплексни инициативи за съхраняване на паметта за него в музеи и мемориали, в образованието, науката и изкуството.

Архивите на Държавна сигурност са част от историческата памет на България.

Достъпът до тях не е само технически архивен въпрос, а гаранция за прозрачност, научни изследвания, обществен дебат и защита на правото на гражданите да познават собственото си минало. Затова всяка промяна в режима на тяхното управление следва да бъде резултат от широко обществено обсъждане, а не от прибързано законодателно решение.

Подписали:

Борислав Скочев, изследовател на концлагерната система, работил 20 години с архива на МВР и Комисията по досиетата.
Проф. Даниела Колева, Софийски университет, културоложка, авторка на изследвания за антропологията на социализма и паметта за него.
Проф. Момчил Методиев, Нов български университет, автор на редица изследвания за структурата, състава, ролята и методите на Държавна сигурност и на сборници с документи на Комисията по досиетата.
Даниела Горчева, историк, публицист, главен редактор на сп. "Диалог", Нидерландия.
Проф. Лилия Топузова, Университет в Торонто, автор на книгата Unsilencing: The History and Legacy of the Bulgarian Gulag (Cornell University Press, 2025). Работи с архивите на Комисията по досиетата още от нейното създаване през 2007 г. и е автор на множество научни публикации, посветени на архивите на Държавна сигурност, политическото насилие и паметта за комунистическия режим.
Тони Николов, философ и журналист.
Захари Карабашлиев, писател.
Теодора Димова, писател.
Калин Манолов, журналист.
Луиза Славкова и Борислав Димитров, директори на фондация "Софийска платформа", чиято дейност е свързана с паметта за близкото минало.
Валентин Калинов, главен асистент, доктор, Пловдивски университет "Паисий Хилендарски".
Красимира Буцева, преподавател в Университета за изкуства в Лондон, изследовател и визуален артист, работи с Комисията по досиетата от 2021 г.
Доц. д-р Красен Станчев, философ и икономист, основател на Института за пазарна икономика, народен представител във Великото народно събрание (1990–1991).
Владимир Левчев, преподавател в Американския университет в България, писател и преводач.
Жаклин Толева, издател.
Теодора Панайотова, журналист, автор на интервюта с бивши лагерници, публикувани в сборника "Българският ГУЛАГ. Свидетели" (1991).
Д-р Димитър Щ. Димов, Институт за изследване на близкото минало и Център за академични изследвания – София, изследовател на комунистическия период.