Отпадането на лимитите за болниците ще бъде сред темите, които предстои да бъдат обсъдени при разглеждането на бюджетите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 и 2027 г. Това съобщи пред журналисти доц. д-р Георги Илиев, депутат от "Прогресивна България" и зам.-председател на парламентарната здравна комисия в отговор на въпрос дали управляващите ще предприемат стъпки за премахване на ограниченията върху финансирането на лечебните заведения.
По думите му в момента парламентът е фокусиран върху избора на нов подуправител на НЗОК, както и върху предстоящите процедури по приемането на бюджетите за тази и следващата година.
“Разглеждайки бюджета за 2026 и 2027 г., ще дадем отговор на този въпрос. Със сигурност темата ще бъде обсъждана за 2027 г., а ще се опитаме да намерим решение и за 2026 г.“, посочи Илиев.
Той заяви, че една от причините за поисканите оставки на управителя и подуправителя на НЗОК е липсата на адекватен модел за решаване на проблема с лимитите.
Според депутата по-важният въпрос не е дали формално да отпаднат лимитите, а как да бъде осигурен достатъчен финансов ресурс за нормалното функциониране на здравната система.
“Ще разглеждаме възможностите за отпадане на лимитите, но по-правилната формулировка е как да осигурим нормален ресурс за работата на системата на здравеопазването“, каза Илиев.
По думите му паралелно ще се работи за по-ефективен контрол върху болничната помощ. Обсъжда се и преразглеждане на лимитите на отделните лечебни заведения в рамките на съществуващия ресурс, тъй като в момента има множество дисбаланси.
Той допълни, че очаква бъдещото ръководство на НЗОК да предложи варианти за по-ефективно разпределение на средствата в касата, така че въпросът за лимитите да бъде решен по устойчив начин.
Лимитите на болниците бяха върнати от управляващото мнозинство в предходния парламент през юли миналата година и тогава Румен Радев като президент им наложи вето. Радев се мотивира, че поправките повтарят в голяма степен текстове, които вече бяха обявени за противоконституционни през април 2024 година. В крайна сметка обаче управляващите преодоляха президентското вето и оттогава НЗОК вече не изплаща надлимитната дейност на болниците.
Ключови думи
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
1 коментар
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Д-р Дечо Дечев при Явор Дачков: Частните болници овладяха здравеопазването. С кадрите на новата власт схемите остават Автор: Явор Дачков, "Гласове" 25 Юни 2026 Явор Дачков разговаря с д-р Дечо Дечев, бивш директор на НЗОК и един от най-опитните здравни мениджъри у нас, за парите в здравеопазването, източването на Касата, финансовите рискове пред Националната детска болница и кадровите планове на новите управляващи. Разговорът е записан на 24 юни 2026 г. в Ехо Медия Студио.
Без ефективен контрол …
наливането на още пари в здравната система е безумие. Касата има достатъчно ресурс, но той изтича през фиктивни дейности, завишени обеми, нереални цени на консумативи и корпоративно овладени механизми за контрол. Националната детска болница е необходима, но в предвидения мащаб рискува да рухне финансово за три месеца, ако остане само на финансиране през Касата. В България няма недостиг на лекари, а недостиг на планиране, достъп и медицински сестри. Частните и държавните болници трябва да работят по еднакви правила, но политическата класа е допуснала модел, в който може да се забогатява не от лекарски труд, а от точене на Касата.
Още акценти:
С предлаганите кадри от новите управляващи промяна в здравеопазването няма да има. Кандидатът за управител на НЗОК вече е имал мандат и от него не може да се очаква реформа в посока ефективност, ефикасност и контрол. Заедно с човека, който ще оглавява контрола, това са хора, които по-скоро ще продължат досегашната политика. Доказали са го в предишните си мандати.
Най-големият пробив в здравната система е липсата на ефективен контрол. Масово се отчитат дейности, които не са извършени, или дейности, извършени в един обем, но отчетени в по-голям. Такъв бизнес проект не може да се осъществи при ефективен контрол. За да не работи контролът, инвеститорът е инвестирал и в човека, който отговаря за контрола.
Заплатата на директор на болница се формира от два компонента - като шеф на болницата и като член на борда, като общо двата компонента не могат да бъдат повече от 8 хил. евро на месец. Когато се извади директор с 40 хил., обществото умишлено или не се подвежда, защото това не е заплата, а доход - възможно е лекарят да е имал допълнителни дейности като клиницист, участие в клинични пътеки, клинични проучвания, проекти или консултации. На публиката се хвърля внушението: „Болницата му затъва, той взема 40 хиляди“, но това е подвеждане и отбиване на дебата в друга посока, докато същият модел стои отзад.
Медицинските изделия нямат контролирано ценообразуване като лекарствата и там цените са силно изкривени. Липсата на компонент „лекарски труд“ в клиничната пътека се компенсира с 20–25%, които лекарят получава „под масата“, за да използва изделие на фирма Х или Y. После схемата се разраства - клиницистът вече не се задоволява с процент, а си прави фирма "Пинг-понг", избира производител от Азия, регистрира изделията в Касата и започва да купува от собствената си фирма. Така фирма с един човек, един клиент, една болница и едно отделение може да декларира 6 млн. лв. оборот и 3 млн. лв. печалба,
Националната детска болница е необходима, но в този мащаб е финансово рисков проект. В София в момента има около 210 легла за педиатрична помощ с използваемост около 55%, а новата болница се планира с 440 легла. Сегашните структури отчитат към Касата около 30 млн. лв. годишно, или около 2,5 млн. лв. месечно. За самоиздръжката на 440 легла ще са нужни поне около 6 млн. лв. месечен оборот. Ако остане само на финансиране през НЗОК, проектът може да рухне финансово за три месеца.
Готов модел за контрол стои неизползван. На определен срок Касата може да изпраща съобщение: „Уважаеми еди-кой си, за периода от-до на ваше име Касата е заплатила, както следва: толкова за лекарства, толкова за медицински изделия, толкова за медицинска помощ“. Ако човек види, че на негово име е отчетена операция в болница, в която не е бил, или операция, която не му е извършена, ще може да реагира. В съобщението трябва да е указано как се подава сигнал, а контролът вече ще отива наготово с конкретен случай за проверка. Този модел е готов още в края на 2019 г., но седем години по-късно не е въведен, докато вместо него влизат предложения без същата ефективност.
В България няма недостиг на лекари, а лошо планиране, неравномерно разпределение и тежък недостиг на медицински сестри. Броят на практикуващите лекари е относително постоянен от десетилетия, но държавата не планира достъпа до медицинска помощ по области. Истинският кадрови срив е при медицинските сестри - броят им е намалял трикратно и трябва да бъде увеличен поне три пъти.
Частните и държавните болници трябва да работят по еднакви правила. Пациентът не трябва да се интересува дали болницата е частна или държавна, а дали получава качествена и достъпна медицинска помощ. Проблемът започва там, където едни структури печелят през доплащания и консумативи, а други трупат дългове при неясни и неравни правила.
д-р Дечо Дечев Подкаст на Явор Дачков здравеопазване НЗОК болници пари лекари