Общоевропейско комуникационно пространство – то ли ще спаси ЕС?

Йоханес Хилье за последната си книга "Платформа Европа"

Йоханес Хилье и неговата книга

Йоханес Хилье, който през 2014 г. бе ръководител на предизборния щаб на Европейската Зелена партия. представя идеи за справяне с националистическия популизъм в ЕС.

Г-н Хилье, каква е Вашата прогноза: ще има ли след 10 години все още Европейски съюз?

Да, ЕС ще го има. Достатъчно е да си припомним икономическите изгоди на страните членки. По-интересен е въпросът под каква форма ще просъществува. Понастоящем сме свидетели на парадокс. От ЕС се очаква да решава все повече проблеми, а същевременно се оспорва правото му да го прави. В по-дългосрочен план това ще пречи. В тази връзка най-важно е да създадем общоевропейска демократична общественост – едно общоевропейско пространство за комуникация.

Националпопулистите водят срещу ЕС пропагандна война, като основно се възползват от интернет. Защо според Вас интернет-пространството им е толкова удобно?

Националпопулистите много успешно оперират в дигитална среда, защото начинът им на комуникация е облагодетелстван от алгоритмите на социалните медии. Тези алгоритми обичат ескалацията, опростяването, поляризирането, които са характерни за популистките послания. Популистите използват тези методи, за да печелят внимание. На това залага в крайна сметка техният бизнес-модел: вниманието на публиката да предизвика реакция, кликове. Докато хората се занимават с посланието и го коментират, дават на социалната медия огромни количества информация за себе си. Платформата използва събраната информация, за да ги облъчи целенасочено с реклама. Получава се синергия между бизнес-модела на частните интернет платформи и начина, по който популистите правят и комуникират своята политика.

Призовавате за общоевропейска общественост, която да превъзмогне националните "филтриращи балони". В тях информацията постъпва пречупена през национална тенденциозност. Тези филтриращи балони облагодетелстват пропагандата на националпопулистите. Освен това една общоевропейска общественост би направила ЕС по разбираем и близък за гражданите. Как обаче да постигнем тази общоевропейска общественост?

Отново чрез дигитализация. Интернетът е безгранично комуникационно пространство. Традиционните медии като вестници и телевизия са насочени към национални обществености. Интернетът е първото комуникационно пространство, в което националните граници вече нямат значение. Със структурата и технологиите си дава възможност за транснационална комуникация.

Всъщност отдавна се осъзнава нуждата от европейско обществено пространство и европейска медия. Направени бяха опити при класическите медии. Пример са телевизионните канали Euronews и Arte. По различни причини те не покриха очакванията. В дигиталното пространство обаче ЕС не е предприел нищо по-сериозно.

"Общият ни дом Европа" е може би любимата метафора в Германия за обозначаване на ЕС. Този общ дом обаче дори 17 г. след Маастрихт ми прилича повече на блок, в който съседите слабо се познават. Живеят по-скоро анонимно един до друг, отколкото един с друг. Така трудно се гради усещане за общоевропейска принадлежност. Като че ли прекалено малко общуваме, за да коригираме пречещи предразсъдъци и недоразумения. Как според Вас да подобрим комуникацията, така че да се почувстваме наистина близки - като голямото европейско семейство, което твърдим че сме?

Пречка е липсата на общ европейски език. Поради това езикът на общоевропейската общественост трябва да се казва "превод". Няма как да очакваме всички граждани на Европа да говорят един-единствен език. Трябва да е възможна комуникация на всички официални европейски езици. Затова ще ни помогне изкуствения интелект (ИИ). ИИ вече може да извършва симултанен превод между хора, говорещи различни езици. Facebook Messenger в САЩ например вече дава възможност за чат с превод между английски и испански в реално време. Нужни са сериозни инвестиции от страна на Европа в ИИ като цяло, а в частност - в технология за симултанен превод посредством ИИ. Така ще преодолеем бариерите, които различните езици поставят между нас.

В книгата си призовавате и за създаване в интернет на "Платформа Европа" като алтернатива на доминиращите Google, Facebook, Instagram, Amazon & Co. Както споменахте, алгоритмите на тези частни американски платформи целят извличане на печалба от личните данни на потребителите. Това компрометира защитата на нашите данни. В алгоритмите им обаче Вие виждате не по-малка опасност за свободния обществен дискурс, който според Хабермас е условие за съществуването на демокрацията. Защо?

Допуснахме цялостна приватизация на обществеността в дигиталното пространство. Дадохме я на Facebook, Google и другите ИТ-концерни. Можем да намалим зависимостта си от тях като създадем платформа, която се финансира с обществени средства. В нея за комуникация и политически дебат ще важат правилата на демокрацията, а не интересите на собствениците на платформите, както е днес. Алгоритмите ще се ориентират към защита на общественото благо. На практика ще възникне дигитална медийна система по познатия принцип на класическите медии. Сред тях имаме както частни, така и обществени медии. Частните са много по-икономически ориентирани от обществените.

В актуалната класация за свобода на медиите, която Репортери без граници изготвя, България е на 111 място. Тя е единствената страна членка на ЕС в червената категория "Difficult Situation (Затруднена медийна среда)". От цяла Европа в тази категория освен България са само Турция, Русия и Беларус, които са считани за полуавторитарни режими. Според мен осъществяването на идеята Ви за общоевропейска общественост би усложнило набезите срещу медийната свобода в Европа от страна на правителства и частни компании. Освен в България понастоящем свободата на медиите е застрашена и в Унгария, Полша, а и не само там.

В страни като България, Полша или Унгария медийната свобода наистина е много ограничена. Една обществена европейска платформа би противодействала. Чрез нея демокрацията в Европа би имала независимо "куче пазач", което да следи както европейските институции, така и националните правителства. Платформата би гарантирала свобода на словото и свобода на медиите на европейско ниво, дори в отделни държави да се правят опити за ограничения.

Изтъквате, че съществува американски, китайски и до някъде руски интернет, но за съжаление не и европейски. Крият ли актуална или потенциална опасност китайските и руските платформи? Една от целите им според Вас е контролът над гражданите?

Опростено би могло да се каже, че освен американския модел интернет (т. н. капитализъм на данните/Datenkapitalismus) съществува и китайски модел (т. н. авторитаризъм над данните/Datenautoritarismus). До известна степен съществува и руски модел интернет, но не и европейски. Повечето платформи, които европейците ползват като дигитална инфраструктура за обществен дискурс, са собственост на американски компании. Както вече стана ясно, бизнес-моделът им е базиран върху монетаризацията на лични данни. Поради това тези ИТ-компании притежават планини от данни за нас европейците. Европа няма суверенитет над тези данни. Още по-лошо. Европа не притежава дори дигитален суверенитет, защото алгоритмите на платформите са фирмена тайна. И до днес няма европейски стандарт за дигиталното пространство.

Пандемията от COVID-19 е най-голямото предизвикателство пред ЕС от основаването му – по-голямо от Брекзит. Борбата със заразата някои европейски политици сравняват с война. Същевременно създаването на ЕС също бе резултат от война – от Втората световна война. Отново ли сме в ключов исторически момент? Ще промени ли заразата Европа и, ако отговорът е да, как ще я промени?

Шансът на Европа в тази криза се нарича солидарност. Тази криза удари европейските страни като природно бедствие. Сега се нуждаем от Европа, която да ни пази. В тази криза ЕС може да предостави най-доброто доказателство за ползата от себе си. Като покаже, че европейските държави заедно по-лесно ще преодолеят кризата отколкото сами. Все още чакаме такова доказателство от страна на Европа в много области: в здравната политика, във финансовата и икономическата политика, но също така при защитата принципите на правовата държава и противодействието срещу дезинформационни кампании. Ако в общата беда Европа демонстрира водачество и ползи, не би имало по-добър аргумент срещу националпопулистите.

Освен европейската солидарност, идва помощ и от Китай и Русия. Разликата между европейската солидарност и подкрепата, оказвана от Китай обаче, е факторът пропаганда. Китай помага с пропагандна цел. Именно поради това се нуждаем от ярки образци на европейска солидарност!

Иво Алексиев e публицист и консултант по маркетинг

Споделяне

Още по темата

Още от Интервюта

Какво очаквате да свърши служебното правителство?