Очакваме новото следствие да открие истината за атентата срещу папа Йоан Павел II

На път за София, където днес, 20.07. ще участва в конференцията “Отваряне на архивите на тоталитарните секретни служби в България”, в Берлин вчера бе на посещение президентът на полския Институт за народна памет Януш Куртика. След разговори с германската си колежка Мариане Биртлер, ръководител на Службата за архивите на ЩАЗИ, Януш Куртика отговори кратко на въпроси за Mediapool.

По повод започналото наскоро ново полско следствие за  атентата срещу папа Йоан Павел Втори полският гост каза, че разчита то да донесе конкретни резултати. Сезирана от Ева Кой, шеф на изследователския отдел на Института в Катовице, тамошната прокуратура вече събира материали по дело за предполагаемо участие на няколко държави в заговора за убийство на папата.

“Италианските разследвания до сега протекоха незадоволително - каза Януш Куртика - очаквам, че действията на  нашата прокуратура ще дадат нова перспектива за разкриване на истината зад това престъпление.” Той не разчита на непознати материали по делото, които биха се появили сега от полските архиви. Очакванията по-скоро се концентрират върху събирането на всички налични източници и следствени резултати както от Западна, така и от Източна Европа.

“Когато проведем за пръв път такъв комплексен анализ и го съчетаем с това, което е налично в Полша като политически и следствени материали, ще можем в резултат да разберем кой точно е планирал покушението срещу Йоан Павел Втори”, каза Януш Куртика.

По нататък президентът на полския Институт за паметта изтъкна важността на доброто взаимодействие между сродни организации от другите държави от Източния блок за изясняване на цялостната истина за комунистическото минало. Минималното необходимо условие за такова сътрудничество обаче е съществуването на специализирана институция за достъп до архивите във всяка страна.

Интересът, който пан Януш прояви към днешната конференция в София сякаш нарасна, когато разговорът ни се завъртя около това, че България в момента е страна с бивши високопоставени служители на комунистическата Държавна сигурност на ръководни постове в службите за сигурност. Дипломатично президентът на полския Институт каза, че ще се въздържи от коментари за конкретната практика в друга държава. На въпрос за аргумента на противниците на отварянето на архивите, че голяма част от тях са вече прочистени, Януш Куртика даде за пример ситуацията в Полша.

В началото на 90-те години там също са унищожавани архиви. Счита се, че по региони са изчезнали между 40 и 50 процента от данните.

Институтът е учреден в сегашния си вид през 2000 г. и работи ефикасно едва от 2003 г. насам. Той е получил едно далеч не цялостно архивно наследство на комунистическите тайни служби. Но според най-големия полски специалист по въпроса, сам по себе си този факт не е решаващ. Унищожаването на част от масивите в миналото не може да бъде отрицателен аргумент в дебата за отварянето на архивите, за техният анализ и изясняването на въпроса “кой  кой е” в публичния живот.

По въпроса за отношението към комунизма в днешно време и за неравнопоставеността в общественото съзнание на антикомунисти и антифашисти Януш Куртика припомни, че неговият Институт изследва комунистическите престъпления срещу полския народ за периода от 17 септември 1939 до 1989 г. Никой друг институт в съседните страни не си е поставил толкова амбициозна задача. На основа на преживения си жесток опит полското общество в своето мнозинство е настроено антикомунистически. “Полският народ преживя  ужаса на двете тоталитарни общества затова да наречеш някого в Полша комунист е обида, също такава, както ако го наречеш фашист”, завърши Януш Куртика.

Преди това президентът на полския Институт за паметта и Мариане Биртлер, направи изявления пред журналисти. Двете институции имат изключително интензивни работни контакти. Миналата година е подписан договор за многопосочно сътрудничество, което се простира от общи изследователски проекти, размяна на архивни материали, взаимна техническа помощ до съвместни конференции за учители от двете страни на границата, за взаимно съгласуване преподаването на учебния материал за комунистическото наследство.

Мариане Биртлер каза, че още от сега се планират проявите за 2009 – годината на началото на освобождението на европейските народи от комунизма. Юбилеят ще бъде отбелязан с акценти върху опозицията и съпротивата на гражданите срещу комунистическите режими. Двете институции – германската Служба за архивите на ЩАЗИ и полският Институт ще имат централна роля в организацията на  проявите, но тяхната цел е да участват и организации-представители на всички бивши страни от т.н. “социалистически лагер”.

В плановете фигурира и организиране на централна изложба за наследството на комунизма, която да обиколи постепенно всички засегнати държави. “Нашите два института са най-големите и мощни организации от този род в Източна и Централна Европа - припомни Мариане Биртлер. – Ние съзнаваме особената отговорност, която носим пред другите народи живели в условията на комунистическата диктатура.”

Според Мариане Биртлер в по-малките страни се гледа с надежда на Германия и Полша и на техния опит със справянето с комунистическото наследство и работата с архивите. Тя подчерта специално, че в бъдещите членки на Евросъюза България и Румъния работата на гражданските сили, ангажирани с процеса на декомунизация се спъва от много мощни противници. Успешната работа на полския и на германския институт могат да служат като аргумент и окуражаване за обществените сили и в тези две страни.

В Берлин двата института подчертаха изрично готовността си да подпомагат с всичко, което е възможно усилията на гражданското общество в България и Румъния за реализиране достъпа му до архивите на комунистическите тайни служби.

“Може би така един хубав ден -  каза в заключение Мариане Биртлер - ще ни се удаде заедно да създадем един вид общоевропейски стандарт за успешна деконструкция и преодоляване наследството на диктаторски режими.”