"Одисея" на Кристофър Нолан е напът да се превърне големия летен хит. Филмът стартира с приходи от 264 милиона долара в световния боксофис още през първия си уикенд, получи възторжени рецензии от критиката, а фенове пътуват с часове и прекосяват континенти, за да преживеят епичната история пред малкото екрани в света, способни да прожектират IMAX на 70-милиметрова филмова лента.
Пред новия филм на Нолан стоят всички предпоставки да доминира в боксофиса и през следващите седмици, съобщава британското издание "Гардиън" в обстоен материал за многомилионната продукция, която предизвика множество коментари още преди голямата си премиера на 17 юли.
Тези, които все още не са гледали филма и не желаят да попаднат на сполейри на битките, обратите и персонажите на Нолановата интепретация на легендата за царя на Итака, може би не следва да четат следващите редове. Любопитните обаче могат да се запознаят с материала на журналиста на "Гардиън" Оуен Майерс.
Грандиозно зрелище
След като "Опенхаймер" спечели "Оскар" за най-добър филм през 2024 г., Кристофър Нолан осъзнава, че пред него се открива рядка възможност да осъществи една своя мечта, която носи от десетилетия – да пренесе Омировата "Одисея" на големия екран.
"Добре, сега вече имам шанс да направя филм, който при други обстоятелства никога не бих могъл да реализирам", казва режисьорът пред "Гардиън" преди появата на хитовата прожекция.
Според Оуен Майерс всеки цент от внушителния бюджет на филма, оценяван на около 250 млн. долара, си проличава на екрана. Пейзажите на Итака са поразително красиви, а пътуването на Одисей към подземния свят е обгърнато от зловеща атмосфера, постигната чрез снимки върху черните вулканични плажове на Исландия, осветени от мъгливата светлина на среднощното слънце.
За да пресъздаде богатото разнообразие на пейзажите, режисьорът снима на различни места по света - Шотландия, Гърция, Италия, Малта, Исландия, както и все още спорната територия Западна Сахара.

Епичните морски сцени в Средиземно море също са заснети в реални условия. Нолан се отказва от компютърните визуални ефекти (CGI), за сметка на истинските бурни вълни. Одисей и екипажът му пък са на борда на единствения напълно функционален викингски кораб в света – Draken Harald Hårfagre. Копие на корабът е построено специално за сцените, заснети в огромния воден резервоар в студиото на "Universal".
"Имаше два реактивни двигателя като на Боинг 737, които изстрелваха огромни количества вода към нас. Това вероятно е най-трудният възможен начин да накараш водата да изглежда истинска в контролирана снимачна среда", разказва актьорът Мат Деймън, който се превъплъщава в Одисей.
Магия с техниката
Кристофър Нолан е сред най-големите застъпници на IMAX формата от близо две десетилетия. През 2008 г. "Черният рицар" беше първият голям холивудски филм, в който тази кинотехника беше използвана за екшън сцените. Оттогава IMAX камерите се използват все по-често във филмите на Нолан. За заснемането на "Одисея" той разчита на шест IMAX камери, които са били поставени в специални шумоизолиращи корпуси, така че да не пречат на заснемането.
Екипът на продукцията работи и съвместно с компания за LED осветление, за да създаде специални осветителни конструкции, наречени "пирохедрони" или "огнени пирамиди"). Те имитират естественото сияние на огъня и създават илюзията, че интериорните и нощните сцени са осветени единствено от пламъци.
"Исках камерата да вижда това, което вижда човешкото око", казва Нолан в интервю за The New York Times.
Боговете идват на земята
В Омировия епос боговете са "същества, водени от собствения си интерес, чиито намеси в човешкия живот са продиктувани най-вече от собствените им желания, прищевки и предпочтения". В интерпретацията на Нолан обаче взаимодействието между богове, полубогове и смъртни е далеч по-земно. Атина, която е изиграна от Зендая, напмиер е по-скоро близък съюзник и довереник на Одисей, отколкото страховита божествена сила.
В епическата поема на Омир нимфата Калипсо е жестока поробителка, която държи Одисей в плен на своя остров. Нолан обаче я представя като самотна и донякъде будеща съжаление жена. Според "Гардиън" някои зрители биха усетили и липсата на омировата принцеса Навзикая, която високомерно отхвърля Одисей като "мъж, който не вдъхва особени надежди".
Жените при Нолан
Когато бе обявено, че Лупита Нионг’о ще изиграе Елена от Троя, "заради която отплават хиляда кораба", десни говорители осъдиха избора по добре познати и предвидими причини. Иронията е, че самата героиня получава съвсем ограничено екранно време. Когато по средата на филма Телемах, изигран от Том Холанд, посещава Елена и съпруга ѝ Менелай (Джон Бърнтол) в Спарта, прочутата красавица е почти безмълвна.
Лявата половина на лицето ѝ е обезобразена от ужасяващ белег, а по време на филма така и не се разбира каква е причината за нараняването ѝ.
Вярната съпруга на Одисей Пенелопа (Ан Хатауей) е представена като решителна, хладнокръвна и изключително находчива жена въпреки обсадата на двореца от нахалните ухажори.

"Искахме да покажем, че тя не изглежда като жена, която оплаква съпруга си", разказва авторката на костюмите Елън Миройник, която облича Хатауей в червените и сините цветове на Итака.
"Тя винаги трябваше да изглежда като царица", допълва тя.
Самата актриса сравнява героинята си с бавно тлеещ вулкан, който в крайна сметка изригва в сцените, когато Пенелопа проклина ухажорите и тласка към сигурна смърт прислужницата си предателка Меланто (Миа Гот), докато дворецът е във война.
Една от най-запомнящите се сцени във филма е срещата на Одисей и неговите спътници със сирените, чиято омагьосваща песен примамва моряците към гибел.
Когато корабът им се приближава до острова, Одисей е вързан за мачтата, за да може да чуе красивата, но смъртоносна песен. За зрителите обаче тя остава заглушена – сякаш и нашите уши, подобно на тези на първия помощник Еврилох (Химеш Пател), са запушени с восък.
"Това е всичко, което някога си искал да чуеш, а след това се превръща във всичко, за което би съжалявал, че някога си пожелавал", казва Одисей, а Нолан оставя всичко на въображението на публиката.
Изненадващи ходове
Част от най-трогателните моменти във филма се дължат на Джон Легуизамо, който е почти неузнаваем с бялата си коса и мръсната си риза в ролята на Евмей - полуслепия свинар, останал верен на Одисей до самия край. В ролята на могъщия владетел Агамемнон Бени Сафди внушава заплашително присъствие.

Междувременно не всички кадри във филма са били предварително планирани. Група делфини, появили се неочаквано по време на един от снимачните дни, в крайна сметка намери място на големия екран. Но може би най-изненадващото от всички решения за кастинга е участието на рапъра Травис Скот в ролята на бард, който открива филма с история за героичните подвизи на Одисей по време на Троянската война.
Докато изрича повествованието си, героят удря с жезъла си по пода в ритъма на дактилическия хекзаметър,какъвто е и оригиналният стихотворен размер на Омировата поема. "Избрах го, защото исках да направя препратка към идеята, че тази история е достигнала до нас като устна поезия, а това има сходство с рапа", казва Нолан в интервю за списание "Time", цитиран от "Гардиън".
Шансовете за "Оскар"
Вероятно все още е твърде рано да се правят точни прогнози за следващите награди "Оскар", но Кристофър Нолан е сред любимците на Академията. През 2024 г. той спечели седем от общо 13-те награди, за които "Опенхаймер" беше номиниран, а няколко години по-рано получи три отличия за "Дюнкерк".
"Одисея" изглежда като сигурен кандидат за номинации в категориите "Най-добър филм", "Най-добър режисьор" и в повечето технически категории, докато актьорските награди остават по-непредвидими.
Няма спор кой е главният мъжки персонаж във филма, но в поддържащите категории предстои сериозна конкуренция. Том Холанд и Робърт Патинсън ще могат да бъдат разглеждани за номинация за "Най-добър актьор в поддържаща роля", а Зендая, Лупита Нионг’о и Чарлийз Терон са сред потенциалните претендентки в категорията за поддържаща женска роля. Джон Легуизамо също има отличен шанс с превъплъщението си в Евмей.
Според Оуен Майърс големи шансове за награда има и Саманта Мортън в образа на магьосницата Цирцея, която превръща хората на Одисей в прасета.
Цената на войната
Британският журналист е на мнение, че последните 30 минути са най-добрата част от филма. Тогава Одисей най-сетне се завръща у дома с помощта на Атина и се промъква в двореца си в Итака, преоблечен като просяк.
Пенелопа предизвиква мъжете да опънат неговия лък, а единственият, който успява, е самият Одисей. тогава той захвърля дрипите си и разкрива истинската си самоличност.
Битката му с ухажорите не е безмилостното клане, а честна битка, в която и двете страни са въоръжени. Но ухажорите, предвождани от Антиной (Робърт Патинсън), нямат никакъв шанс срещу господаря на дома. Завръщането на Одисей и възвръщането на Итака е изпълнено с горчивина. Историята е прекъсвана от ретроспекции към "огньовете на анархията и болката", които поглъщат Троя, докато гърците разграбват града.
За Нолан във войната няма слава. Тази идея се разгръща посланията в "Дюнкерк" и "Опенхаймер". Одисей пък казва: "Ние разкъсахме крехката връзка между хората."
В тази история може би има малко истински победители, но финалният щрих на Нолан е значително по-обнадеждаващ от този на Омир. Докато великият поет завършва "Одисея" с плановете на Одисей да възстанови изгубеното си богатство, Нолан си представя по-светло и по-малко водено от корист бъдеще за Одисей и Пенелопа.
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
10 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Проблем щеше да бъде ако расата на Елена (дъщеря на Зевс и Леда) беше от значение в повествованието. Например, проблем е когато Клеопатра се представя за "африканска царица" или някой роб в американския юг отпреди гражданската война - за бял.
"...Също ще коментирам черната актриса в ролята на Елена. Това само по себе си не е проблем, макар и описана в Илиада и Одисея като русокоса и със светла кожа" Наоборот, ленивьчик, большой проблэээм. Проблем от културно е обществено естество. Същият проблем би възникнал, и основателно, ако например Зулу във филм е игран от Брад Пит, или Нелсон Мандела от Мел Гибсън да речем...
Аз не съм гледал филма (и не е особено вероятно да го гледам), затова ще коментирам коментиращите.
Прави впечатление че др. Димитров и правоверни магаджии вече се изказват само по най-важните теми, като например някой холивудски филм, а подробности като войната с Иран, тарифи и прочее подминават. :)
Също ще коментирам черната актриса в ролята на Елена. Това само по себе си не е проблем, макар и описана в Илиада и Одисея като русокоса и със светла кожа, защото древните гърци не са третирали расите …
както в днешно време. В Илиадата са описани съюзници на троянците от Етиопия и царят им Мемнон, за които става ясно че са черни без това да ги разграничава по някакъв начин от останалите.
Проблем е обаче че актрисата дава обилни интервюта и критикува източникът на сценария, без да си дава сметка че е на над 2500 години и без да го е чела.
Църна Маца - Хубавата Елена?! Ми то и простотиите трябва да имат граница!
Задължително е всеки , който коментира филма , да го е гледал . Аз го направих . Мнението ми - една кисела либералпрогресистка боза . Толкова .
:-)
"Исках камерата да вижда това, което вижда човешкото око", казва Нолан в интервю за The New York Times. Да, и в това си желание, Нолан "видя" чернокожата Лупита като Елена, самокастриралата се посредствена актриса Елън Пейдж като гръцкият войник Синон, и Травис Скот като един от гериоте на Омир с рапърски оттенък. Ба-си визията....
Мдаа... Helen of deTROYt
Малко инфо, за обща култура: "Редакциите на „Гардиън“ са склонни към либералната левица във Великобритания. Според проучване от 2000 г. 80% от читателите му са избиратели от Британската лейбъристка партия. Подобно проучване от 2004 г. установява, че 44% от неговите читатели са лейбъристи, а 37% са гласували за либералдемократите". И при независимата журналистика би трябвало да знаем кого четем и особено от кого взаимстваме. Градска десница, бате, та дрънка!
Много изненадващи решения наистина.