Огнян Минчев: ОДС се обедини около ръководството си и остава в опозиция

Г-н Минчев, има ли признаци, че СДС е на път да излезе от политическата криза, в която се намира след последните избори?

Ако съдим по дискусията, която се проведе през последните два дни в Каденабия, от чисто психологическа гледна точка ми се струва, че низходящата крива, блокадата, в която изпадна СДС след последните избори, е пречупена. Имаме всички основания да говорим за един нормален дебат и диалог в СДС, което показва, повтарям, че СДС чисто психологически излиза от тази криза. Що се отнася до другите елементи - програмните, структурните, кадровите - мисля, че е все още рано да се правят определени изводи. Моето впечатление от вчерашната дискусия е, че всички присъстващи, с изключение на един -двама, фактически застанаха зад този тип програмни и стратегически цели на настоящето ръководство на СДС, които категорично определят СДС първо, като конструктивна опозиция и на второ място, в подкрепа на кандидатурата на Петър Стоянов за втори мандат. Струва ми се, че в декларацията намират място всички основни позиции, които СДС зае по отношение на царското движение в последните месеци. Може да се каже, че дебатът и приемането на декларацията очертаха сплотяване на СДС около новото ръководство. Имаше различно мнение на Стефан Софиянски.

В какво се изразяваше то?

Стефан Софиянски интерпретира загубата на СДС на изборите като продукт на лява икономическа политика. Той категорично заяви, че опозиционното поведение е също така белег на левичарство, което ще постави СДС в една "рубрика" с БСП и няма да позволи разграничаването между БСП и СДС. Г-н Софиянски постави като основно изискване за развитието на СДС, обогатяването на СДС като коалиция с нови организации. С възпроизводството на СДС в един формат, който поне отчасти напомня формата СДС отпреди 97-ма с организации като ОХДЦ, Радикал -демократическата партия, с разширено и обединено БЗНС и т.н. Всички изказали на тази тема, общо взето, изразиха нежеланието на СДС да повтаря този модел, след като вече 4 години СДС се развива като народна, християндемократическа партия.

Това означава ли, че в идеята на Софиянски има опит за връщане към коалиционната формула на СДС?

Да, мисля, че това беше идеята в изказването на Стефан Софиянски. Завръщане към коалиционната формула на СДС. Тъй като той очевидно не счита, че в рамките на сегашната партийна формула могат да бъдат разрешени тези противоречия, които той смята за важни. Симптоматично е обаче, че неговата позиция не получи подкрепа от никого. Дори и втората "дисидентска" позиция в рамките на дебата - тази на Евгени Бакърджиев, която беше стандартната позиция на разграничаване от управлението Костов след промените в кабинета от 99-та, дори и в тази позиция нямаше подкрепа за тезите на Софиянски. В крайна сметка позициите на г-н Софиянски не бяха вписани в декларацията. Напротив, както казах, възпроизведе се категоричното изискване за конструктивна опозиция на СДС, за програмно обновление на СДС като една християндемократическа организация. И в тоя смисъл на мен ми се струва, че вече няма основание да се говори за две СДС-та, ако изобщо някога е имало основание да се говори за две СДС- та, "добро" или "лошо", както част от печата ги квалифицира. От това, което аз видях в Каденабия, беше определено едно СДС, което беше напълно толерантно към различните мнения и изказвания и което така или иначе се обедини около единна стратегия за опозиция на настоящето управление.

Имаше ли гласове, които да изразят необходимост на размяна, образно казано, на подкрепата, която НДСВ дава за президентската кандидатура на президента Петър Стоянов за втори мандат, срещу по - топло отношение на СДС към изпълнителната власт?

Аз лично не съм чул подобни гласове. Интерпретациите, които бяха направени на подкрепата на НДСВ за кандидатурата на Стоянов, бяха положителни. Едновременно с това беше подчертано, че наличието на общ президентски кандидат, който има всички шансове да спечели президентските избори, не означава въвличането на СДС в структурата на властта и премахването на статута на СДС като опозиционна сила. В институционално отношение българската политическа система се доближава до уестминстърския модел. Тоест, значение има позицията на съответната политическа сила в парламента и спрямо изпълнителната власт. В парламента политическите сили са управляващи и опозиционни, в зависимост от отношението си към изпълнителната власт. А президентът е фигура, която осъществява един институционален баланс извън това основно политическо отношение. Така че, в основното политическо отношение, парламентарният баланс и отношението към изпълнителната власт, СДС си остава основна опозиционна сила, която играе роля на конструктивна опозиция.

Какви краткосрочни цели си постави СДС в Каденабия? Има ли някакви по-отчетливи приоритети, които са били обявени по време на форума?

Имаше различни гледни точки относно приоритетите на СДС, но те бяха единни в мнението, че е необходимо преодоляване на вътрешната криза и подкрепа на настоящото ръководство на СДС. Само Евгений Бакърджиев се изказа против сегашното ръководство на СДС. Според него то не може да се справи. Изказаха се мнения за необходимостта от развитие на гъвкава стратегия на опозиция спрямо настоящото управление, както и адекватна стратегия за партниране с други политически сили в десния център. Защото се отчете, че политическата ситуация в България се динамизира. Неубедителният старт на управлението на НДСВ поставя някои въпроси относно стойността и дългосрочността на това управление и отваря нови възможности за сътрудничество в рамките на десния спектър.

Когато казвате сътрудничество в опозиционното пространство, в десния спектър, гледано през парламентарния формат, кои са партиите, с които специално да се партнира в парламента.

Гледано през парламентарния формат, засега очевидно няма възможности за сътрудничество, още по- малко за коалиционно сътрудничество, тъй като в парламента няма представени други убедителни дясноцентристки движения с изключение на ОДС. Така че понастоящем това не е осъществима задача. Но същевременно считам, че на следващите етапи на развитието на политическия процес парламентарната група на НДСВ ще се структурира. Някои от членовете на тази група ще отидат наляво, други - надясно, защото това е нормалният процес на идентификация в една група, събирана по корпоративен признак, т.е. не по политически признак. В подобна ситуация може да се мисли в бъдеще за осъществяване на партньорски отношения, но пак казвам, това не беше официален извод на дискусията, а само размяна на гледни точки.

Има ли някакви симптоми, че Стефан Софиянски или Евгени Бакърджиев би тръгнал към варианта отделяне на СДС с цел създаване на нова партия?

Нямаше подобни заявки в рамките на дебата в Каденабия. Централната тема беше по какъв начин СДС отново да се обърне към хората, за да го има общественото доверие.