Около две трети от гласовете за съветници са с преференции

Преференциите стават все по-използвани на местните избори. Около две трети от гласовете подадени за общински съветници са били с преференция, което е с ръст от 8.5 на сто спрямо изборите през 2019 г. Това показва анализът на Института за развитие на публичната среда (ИРПС) след обработката на окончателните резултати от вота на 29 октомври за всички 265 общини, публикувани от Централната избирателна комисия.

Първият тур на местните избори беше белязан от редица проблеми, предизвикани от промяната на технологията на гласуване в последния момент с връщането на хартиената бюлетина. При изборите за общински съветници има над 412 000 недействителни бюлетини, което е 15.46 на сто от всички бюлетини. Това поставя под сериозно съмнение представителността на избраните общински съвети, посочва ИРПС.

Една от спекулациите за големия брой на недействителните гласове е, че преференциалното гласуване обърква избирателите.

Преференциите за общински съвет

В две трети от всички подадени гласове в изборите за общински съвет - 62.3 % (или 1 350 694 бюлетини) има посочено предпочитание за конкретен кандидат на първия тур.

За сравнение на местните избори през 2019 г. преференциално гласуваха 53.8 % от избирателите. Това означава, че има ръст от 8.5 на сто на преференциите.

Обобщените данни показват, че в 179 от всички 265 общини процентът на избирателите, които са гласували преференциално, е над 62.3 %.

Общината с най-висок дял на използваните преференции спрямо подадените действителни гласове е Хаджидимово (област Благоевград) - 96.46 %. Значителен е процентът на гласувалите преференциално още в община Трекляно (област Кюстендил) - 95.29%, и община Сатовча (област Благоевград) - 95.66 %.

Избирателите в община Върбица (област Шумен) в най-малка степен са използвали преференция - 9.75 %. Следват общините Джебел (област Кърджали) с 10.03 % и Черноочене (област Кърджали), където 11.04 % от гласоподавателите са посочили избран от тях кандидат. И трите общини с преобладаващо мюсюлманско население.

Затрудняват ли преференциите избирателите

Данните показват, че използването на преференциалното гласуване продължава да бележи ръст. Въпреки че избирателите все по-масово използват този инструмент за пренареждане на листите, някои от традиционните партии у нас не са негови поддръжници. Те посочват преференциите като основна причина за високия процент недействителни гласове.

Анализите на ИРПС обаче показват, че подобна теза в голяма степен е необоснована. Значителният брой недействителни гласове се появява единствено на местни избори при вота за общински съветници. На парламентарни и европейски избори, в които също има преференциално гласуване, не сме ставали свидетели на подобен висок дял невалидни бюлетини. Това е сигнал, че има особеност, свързана с местния вот, и преференцията не може да е единствена (или основна) причина за недействителните гласове в изборите за общински съветници, смята ИРПС.

От неправителствената организация посочват, че за почти 10 години сме гласували 12 пъти преференциално в избори за парламент, местна власт и представители в Европейския парламент и би следвало избирателите да са натрупали достатъчно опит, за да могат да гласуват с предпочитание.

Обидно е допускането, че гласуващите не само не се учат с времето, а и забравят как да подадат вота си с преференции. Именно заради това причините за големия брой недействителни бюлетини на местни избори следва да се търсят на друго място след задълбочен анализ, смята ИРПС.

Преференциите

Възможността за преференциално гласуване беше въведена с Изборния кодекс през 2014 г.

Гласуването с преференция разширява правата на избирателите, като им предоставя възможност сами да определят подредбата на кандидатите в партийните листи. Така избирателите могат да изберат кандидата, който в най-голяма степен отговаря на изискванията им. Това от своя страна би довело до по-директна връзка между гласоподавателите и кандидатите.

Нарушава се и монополът на партийните централи сами да определят "сигурните места" в листите си. Водещите позиции в тях традиционно са запазени за лидерите на партиите и предпочитани от тях кандидати.

Местните активисти, които са най-ангажирани с проблемите на общините и най-разпознаваеми от гражданите, традиционно се изместват на последните места в листите. По този начин те се използват, за да привлекат гласове за съответната партия, но не и за да бъдат избрани в лично качество.

Въвеждането на преференцията в българския изборен процес дава възможност тази практика в голяма степен да бъде преодоляна, въпреки прагът за пренареждане на листите и т.нар. "служебни" преференции.