Осем реактора от чернобилски тип след разширяването на ЕС

С навършването на 18 години от аварията в Чернобил, Европейският съюз се готви да приеме на 1 май 10 нови членки, където ядрената безопасност е несигурна, ако не и тревожна. В Литва, Словакия и България, която ще влезе в ЕС през 2007 г., все още работят остарели реактори, съветско производство, подобни на реактор номер 4, който избухна в Чернобил на 26 април 1986 г. и които, независимо от европейските помощи, ще се нуждаят от години, за да изчезнат напълно.

Ядрената безопасност беше една от най-трудните теми в присъединителните преговори, завършили през декември 2002 г с решението за приемане на 10 нови членки в Евросъюза на 1 май 2004 г. България и Румъния ще трябва да чакат до 2007 г.

В 7 от 12-те страни работят ядрени централи, в които 20 от общо 22 реактора са от съветски тип. ЕС поиска тяхното извеждане от експлоатация и унищожаването на 8 от тези реактори, смятани за бомба със закъснител, макар и в подходящи срокове и с помощи, отпуснати от Брюксел. Според Европейската комисия централите в Словения, Унгария, Чехия и Румъния отговарят на минималните изисквания за безопасност.

Сегашните членове на ЕС и ЕК допуснаха дълъг преходен период, до 2009 в някои случаи, и щедри помощи и техническо осигуряване, тъй като за някои от тези страни внезапното затваряне на централите ще означава енергийна криза и разорение, особено за Литва и Словакия. Процесите на приватизация в енергийния сектор в тези икономики в преход не дават повод за голямо спокойствие. След разширяването една трета от производството на електроенергия в ЕС ще бъде с ядрени източници. Всички страни от разширяването са ратифицирали Конвенцията за ядрена безопасност на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

В Литва два от реакторите на централата Игналина, на 120 км. от столицата Вилнюс, са вече на 20 години и са точно от същия тип като този в Чернобил. Те произвеждат 78 на сто от електроенергията на страната, най-високия процент в разширения ЕС, като Финландия е съвсем малко след нея - 77 на сто според годишния бюлетин на МААЕ за 2003 г. Въпреки това, литовските власти бяха принудени да договорят дата за затваряне за двата реактора - съответно 2005 и 2009 г. (макар че операциите по унищожаването не могат да започнат по-рано от 5 години след извеждането от експлоатация на реакторите), за да не бъде блокирана кандидатурата за членството на страната. Тази договореност беше постигната в замяна на помощ от 200 млн. евро, приета през 2000 г. и обещанието за още 210 млн. евро за сметка на бюджета на ЕС за периода 2004-2006 г.

Литовските власти виждат как с приближаването на датата за затварянето на първия реактор, решенията за подмяна се бавят и много скоро от износител на енергия, страната ще се превърне във вносител, като се има предвид, че средствата, необходими за затварянето на реактори 1 и 2 се оценява от експертите на близо 1 милиард евро. Местният печат критикува това отстъпление, не само заради икономическата цена, но и защото Игналина е символ на енергийната и политическа независимост на страната, независимо че я смятат за бомба със закъснител.

В Словакия ядрената енергия представлява 53 на сто от общия производствен капацитет според данни на МААЕ. Двата реактора на централата Бохунице са също така осъдени да изчезнат, за което ЕС ще плати 150 млн. евро между 2000 и 2006 г., малко по-малко от половината от необходимите 350 млн. за затварянето на реакторите.

В случая с България, 42 на сто от електроенергията е от ядрени източници и по-специално от централата Козлодуй, където четири от реакторите са определени за поетапно унищожаване, т.е 5 години подготвителни дейности и 35 години период на изчакване.

Общата сума, необходима за операцията, е 700 млн. евро, от които ЕС ще предостави 200 млн. При това положение, властите в София продължават да оказват натиск на ЕС за смекчаване на условията за затваряне с подкрепата на Европейския атомен форум (Евроатом), според което решението за затварянето на реакторите е мотивирано повече от емоционални и политически фактори, нещо което екологичните организации отричат категорично.

Освен преките рискове, 7-те страни от разширяването, които имат реактори от съветски тип, съществуват някои косвени проблеми, като се започне от въпроса с управлението на ядрените отпадъци и се стигне до липсата на кадри с опит с най-модерните технологии.

*По БТА