Още една болница?

Сн. БГНЕС, архив

Преди няколко дни със свое решение Министерският съвет одобри създаването на ново лечебно заведение – Многопрофилна болница за активно лечение "Св. Иван Рилски" в град Габрово. За първи път правителството се възползва от новите си правомощия да разрешава откриването на нови лечебни заведения след поредните изменения в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), в сила от април тази година.

Какъв анализ аргументира това решение на Министерския съвет и какви изчисления е представило Министерството на здравеопазването така и не стана ясно. Формалното спазване на изискванията на чл. 37а, ал. 1 на ЗЛЗ няма да даде отговор на въпроса дали е необходимо създаването на поредното лечебно заведение в България. Той следва да бъде решен единствено на основата на оценка на реалната необходимост от предоставяне на здравни услуги с определено качество, които Националната здравноосигурителна каса (в която всички внасяме здравноосигурителни вноски) може да заплати.

По данни на НСИ към края на 2018 г. в България има 346 лечебни заведения за болнична помощ с над 53 хиляди легла. По последните данни на Евростатза 2017 г., сред страните от ЕС България разполага с най-голям брой легла за активно лечение спрямо населението. В резултат на големия брой болници и легла, хоспитализациите в страната ни са едни от най-многобройните (графика 1).

Графика 1. Брой хоспитализации на 1000 души от населението за периода 2008 – 2018 г.

Източник. НСИ

Въпреки опитите на НЗОК да ограничи хоспитализациите през последните години и постигнатия частичен успех през 2018 г., все още над милион и двеста хиляди души са получили болнична помощ през последната година. Това означава, че почти всеки пети българин е лежал в болница поне веднъж през 2018 г. Големият брой хоспитализации е типичен за държави, в които здравните системи осигуряват лесен достъп без сериозни ограничения до болнично лечение и в които има условия за нередности и слаб контрол при финансирането от страна на осигурителната институция.

Защо в Габрово?

Болничното лечение в област Габрово в момента се осъществява от 6 лечебни заведения за болнична помощ с общо 860 легла. Населението на областта е малко над 109 хиляди души. В сравнение с останалите области на страната, Габрово е добре осигурено с болници и легла (графика 2). Областта разполага със средно 4.5 легла на 1000 души от населението при средно за страната 5.3.

Графика 2. Брой легла в МБАЛ на 1000 души от населението по области за 2018 г.

Източник: Изчисления на ИПИ по данни на НСИ


По отношение на преминалите болни обаче (графика 3), областта е на едно от водещите места в страната. През 2018 г. през многопрофилна болница за активно лечение в област Габрово са преминали 240.8 души на 1000 души население при средно за страната 171.4. По-голям брой преминали болни се наблюдават само в областите Плевен и София област.

Графика 3. Преминали болни на 1000 души от населението по области за 2018 г.


Източник: Изчисления на ИПИ по данни на НСИ

От представените данни можем да направим извод, че нова болница в Габрово едва ли е крайно необходима. Дори да приемем нуждата от здравословна конкуренция между лечебните заведения и разширените възможности за избор на гражданите къде да се лекуват, остава по-важният въпрос – какви ще са взаимоотношенията на касата с тази болница и с останалите лечебни заведения в областта. Негативното становище на НЗОК относно създаването на новото лечебно заведение в област Габрово е резонно и е породено от страхове за неоправдано нарастване на разходите. Докога обаче НЗОК ще продължава да сключва договор с всички лечебни заведения без оглед на ограниченията във финансовия ресурс и изискванията за определено качество на здравните услуги? Решението на проблема с многото хоспитализации и изкривяванията във финансирането на болничната помощ преминава през:

- Селективно договаряне с лечебните заведения на база на стойност срещу цена (value for money), което да включва и постигане на качествени параметри на здравните услуги и здравните резултати от страна на лечебното заведение;

- Ясно и точно остойностяване на медицинските дейности, услуги и клинични пътеки;

- Изряден контрол от страна на финансиращата институция на плащанията към болниците;

- Подобряване на услугите в извънболничната грижа, които да намалят потребността тривиални медицински дейности да се извършват в болници и съответно да ограничат хоспитализирането само до абсолютно необходимото;

- По-строги  изисквания за наличие на инфраструктура и персонал при даване на разрешение за откриване на болници.

Текстът е публикуван на страницата на Института за пазарна икономика.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари