Осмомартнеско за заплатите и заетостта на жените

Свикнали сме при обявяването на различни данни за икономическо и социално развитие на европейските страни от Евростат България обичайно да заема ако не последното, то поне някое от последните места в ЕС.

Един от показателите, където редовно се класираме дори над средноевропейските равнища обаче, е равенството между половете на пазара на труда – жените в страната са с по-висок коефициент на заетост от повечето европейски държави, заплатите им са доста по-близо до тези на мъжете, а управленските позиции са разпределени на практика поравно между половете; в този текст ще разгледаме в подробности баланса между половете на българския пазар на труда.

Най-често цитираните от медии и политици данни се отнасят до разликите в заплащането, тъй като те традиционно са и повод за политики, прицелени в изравняването на неравенствата на пазара на труда; по тази причина започваме с тях.

През 2017 г. – последната, за която НСИ предоставя разбивка на заплащането по пол и икономическа дейност – на национално ниво разликата между средното брутно месечно заплащане на мъжете и на жените в България е била 20% (или, както по-често се представят тези данни, жените средно имат 80% от заплатите на мъжете)[1];

В номинално изражение средната месечна заплата на жените е била 920 лева спрямо 1152 лева за мъжете. Доста по-интересно обаче е разпределението по икономически дейности, представено в Графика 1.

Две са сферите, в които през 2017 г. жените са получавали по-високо заплащане от мъжете – административните и спомагателни дейности[2], където заплатите на жените са с 16% по-високи, и строителството, където те са с 10% по-високи. Най-голямата разлика пък е в здравеопазването – 37% в полза на мъжете, най-вече благодарение на ясното разграничение по пол в различните дейности в сферата.

Любопитно е, че тези отношения остават почти непроменени в динамика през последните години. Спрямо 2013 г. жените са „стопили“ разликата със заплатите на мъжете с шест процентни пункта в професионалните дейности и научни изследвания с по четири процентни пункта в културата и в транспорта, а единственото чувствително разтваряне на ножицата между половете е в сектор „държавно управление“ (с 5 пр.п.) и при операциите с недвижими имоти (с 6 пр.п.).

Номинално най-високите заплати на жените са (очаквано) в информационно-комуникационните технологии – брутно 1994 лева месечно през 2017 г., следвани от енергетиката и финансовите и застрахователни дейности. От обратната страна най-ниско е заплащането на жените там, където то е най-ниско за икономиката като цяло –хотелиерството и ресторантьорството, както и културата и спорта.

Графика 2 по-долу обобщава номиналните стойности на нивата на заплащане на мъжете и жените, както и отстоянието между тях.

От значение е и участието на жените в работната сила; то показва доколко пазарът на труда е отворен еднакво за двата пола.

През 2017 г. коефициентът на заетост на жените във възрастовата група между 15 и 64 г. е бил 63,1% спрямо 70,6% при мъжете. Това поставя България доста под средната за ЕС разлика от 11,5 пункта, а няма европейска държава, в която делът на жените в заетост да е по-голям от този на мъжете. В динамика изглежда възходът на пазара на труда е засегнал малко повече мъжете, отколкото жените, като разликата между коефициента на заетост се увеличила с два пункта през 2017 г. спрямо 2013 г., когато те са били съответно 62,1% за мъжете и 60, за жените. Номинално заетите жени през 2017 г. са били 1,47 милиона спрямо 1,68 милиона за мъжете.

По-интересно е обаче разпределението по икономически дейности, тъй като тук идват най-големите разлики между заетостта на мъжете и жените. При жените като цяло се наблюдава доста по-голямо струпване в няколко отрасла – една пета от всички са заети в търговията, още почти толкова - в преработващата промишленост. Най-голям превес спрямо мъжете има в образованието и в здравеопазването.

Графика 3 по-долу описва разпределението на заетостта на жените към 2017 г.

Накрая, струва си да обърнем внимание и на разпределението на професиите, с които са заети жените. Голям превес те имат над мъжете в персонала, зает с услуги и търговия, както и при специалистите и административния персонал. Обратно, най-голям превес мъжете имат при професиите, които не изискват квалификация, машинните оператори и занаятчиите.

Любопитен факт е, че през 2017 г. България застава на второ място в ЕС по дял на жените на управленски постове[3] след Латвия, като тези постове са на практика разпределени поравно между мъжете и жените.

Графика 4 представя разпределението на жените в България по класове професии.

Както видяхме, в България жените участват в работната сила наравно с мъжете, та дори и много по-активно в някои икономически дейности. Въпросът, който се нуждае от по-нататъшен и внимателен анализ (а за Българя такъв, за съжаление, липсва) е какви са причините, които обуславят по-ниското им заплащане, но той остава извън обхвата на настоящия текст.

[1] На пръв поглед данните от НСИ се различават чувствително от тези, които ползва Евростат за сравнението между заплатите на мъжете жените (виж тук, например), според които разликата в България е 13%. Причината за разликата е в изключването на фирмите с по-малко от 10 заети лица от страна на Евростат, както използването на почасово вместо годишно заплащане.

[2] Тук спада и значителна част от аутсорсинга на услуги

[3]Повече подробности тук

Още от Анализи и Коментари

Какви последствия трябва да понесе Цветан Цветанов заради скандала с апартаментите?