Остра реч на Путин в Мюнхен стресна Европа и САЩ

Речта на руския президент Владимир Путин на 43-тата международна конференция по сигурността в Мюнхен през почивните дни предизвика смут и многобройни реакции на наблюдатели в западните медии в първия работен ден на седмицата.

Пред няколко десетки ръководители и членове на правителства от Европа, САЩ и други страни от света, сред които присъства и българският външен министър Ивайло Калфин, руският президент с безпрецедентно остър тон критикува разширяването на НАТО на Изток с България и Румъния и проектите на САЩ за разполагане на противоракетни отбранителни системи в Полша и Чехия.

Путин припомни, че през 1990 г. тогавашният генерален секретар на НАТО Манфред Вьорнер е обещал, че НАТО няма повече да се разширява на Изток, което не е било спазено.

Президентът нарече “виртуална Берлинска стена” изграждането на противоракетна отбрана (ПВО), което щяло да принуди Русия да предприеме адекватни мерки. Той се противопостави на извеждането напред на ЕС и НАТО в омиротворителните мисии и призова да се засили ролята на ООН. Путин даде да се разбере, че Кремъл няма да се присъедини към Европейската енергийна харта за либерализиране на енергийния пазар, докато Брюксел не отговори конструктивно на критиките.

На речта на Путин веднага след произнасянето ѝ реагира чешкият министър на външните работи Карел Шварценберг. От трибуната на конференцията  той заяви: "Трябва да благодарим на президента Путин, който се постара не само да се даде по-голяма публичност на конференцията, отколкото очаквахме. Той изложи съвсем ясно защо НАТО трябва да се разширява".

“Таймс”: От времето на Хрушчов не се помни такава агресия

В понеделник британският вестник “Таймс” коментира, че за последен път международната общност се е сблъсквала с подобна агресия от страна на московски лидер през 1960 година, когато Никита Хрушчов удряше с обувка по заседателната маса в ООН.

Тази година европейците видяха новия злодей и това им напомни, че въпреки всичките си изхвърляния, Америка, в края на краищата, не е най-опасната страна в света, посочва вестникът.

“Файненшъл таймс” пише, че руският президент се е опитал да задълбочи разногласията в Североатлантическия пакт, но вместо това е постигнал обратния ефект. За първи път от десетилетие насам високопоставени политици, дипломати и военни министри от 26-те страни членки на НАТО съумяха да стегнат редици пред лицето на общия враг. Появяването на старото добро руско плашило, с което можеш да се бориш, донесе облекчение, коментира изданието.

Ако Путин можеше да разиграе картите си по-хитро, той можеше да постигне нужния ефект. Много от аспектите на неговата критика, не на последно място сред които е и нестабилността на еднополюсният свят, не се приемат и от европейците, добавя вестникът.

Безспорно между САЩ и най-близките им съюзници съществуват сериозни разногласия. Особено остро те се появиха по време на войната в Ирак, макар че се зародиха значително по-рано. Американците и европейците се разминават по въпросите нужен ли е НАТО, трябва ли да се превръща в глобален алианс и как да се укрепва военната му мощ, коментира още “Файненшъл таймс”.

Речта на Путин е опит за отклоняване на критиката към Русия

“Вашингтон пост” се позовава на присъствали на речта дипломати, пожелали анонимност, според които атаката на руския президент към САЩ е превантивна мярка да се отклони от Русия критиката, отправяна от нея в някои европейски столици, от правозащитни организации и политически опоненти. Изданието напомня, че Русия е успяла да настрои срещу себе си някои кръгове в Европа заради това, че използва енергоносителите като инструмент на външната политика.  

Френският вестник “Либерасион” отбелязва, че речта на руския президент трябва да се възприеме като логично продължение на новата по настъпателна руска политика. Започвайки в неделя тур в Близкия Изток, в хода на който ще посети Саудитска Арабия, Катар и Йордания, Путин се опитва да направи от Русия “велика държава”, а това минава през сблъсък с “великия американски жандарм”.

Германският “Тагесшпигел” отбелязва, че на Мюнхенската конференция по безопасност самият Путин свали от очите на Запада превръзката, която непрекъснато му пречи да възприема Русия такава, каквато е в действителност – отново укрепнала авторитарна велика сила, която използва относителната си вътрешна стабилност и рекордните цени на петрола и газа за външнополитическо настъпление.

Според “Ню Йорк таймс” американският министър на отбраната Робърт Гейтс е избрал за най-точен отговор на критиката на Путин към САЩ кадифената ръкавица вместо желязната ръка. “Като ветеран от студената война по време на едно от вчерашните изказвания аз почти изпитах носталгия по по-малко сложните времена. Почти”, каза Гейтс.

Външната политика на Русия изпреварва икономиката ѝ

В руските медии в понеделник речта на Путин също е централна тема. 

Всекидневникът “Ведомости” поставя акцент на икономическите аспекти от обявения нов курс на Русия.

Русия просто няма достатъчно средства за нова надпревара във въоръжаването. Въпреки еуфорията от високите цени на горивата Кремъл чудесно разбира това, пише "Ведомости".

Кремъл обаче схваща и друго - обективно политиката на САЩ като световен хегемон в момента търпи провал, традиционните световни лидери в лицето на Америка и европейските страни не знаят какво да правят в контекста на регионалните конфликти и е грехота Русия да не се възползва от това. Ползата е главно икономическа, отбелязва изданието, като изброява ред сключени в последно време сделки с различни държави, изгодни, според вестника, за федерацията.

Външната политика на Русия обаче изпреварва икономическите ѝ успехи. Благоприятната суровинна конюнктура изобщо не се отразява върху структурните реформи. Заради комплекса за непълноценност, появил се след разпадането на Съветския съюз, Русия бърза да заяви за своето възраждане, преди още да е станало факт. Путин иска да отбележи една историческа заслуга - връщане на световната роля на страната до нивото на Съветския съюз, пише още "Ведомости".