От какви реформи се нуждае НАТО

Ролята и структурата на НАТО са поставени под въпрос както никога досега. Съюзът има нужда от спешна хирургия, ако иска да има значимо влияние върху световната сигурност, както твърдят лидерите на най-важната страна-членка на организацията - Съединените щати.

През последните месеци се наблюдаваше едно подкопаване на смисъла на НАТО и унижаване на нейните европейските членки. На 12 септември те за първи път се позоваха на клаузата за взаимна защита, което Вашингтон възприе само като символичен жест на солидарност. После усилията за изграждането на по-стабилен мост между алианса и Москва бяха подкопани от САЩ.

Разширяването на организацията от 19 на 24 държави ще я превърне в по-трудноподвижна и по-политическа. Това би трябвало да предизвика дебати за това как може да бъде ускорен процеса на взимане на военни решения. За да има стабилна основа, НАТО трябва да има военно сцепление и цел.

Силите на НАТО на Балканите доказаха стонойстта си в потушаването на регионални кризи. Съюзът има ядро от стратези, сили за бързо реагиране и постоянни военноморски сили. Това свързва въоръжените сили на нейните членки в общи доктрини и практики. Всичко това продължава да бъде важна основа за регионалната сигурност и нито един от тези компоненти не бива да бъде отхвърлян с лека ръка. Но военното влияние на НАТО е надеждно само ако е подкрепено от истинска отбранителна способност.

Не е достатъчно да се каже, че Европа трябва да увеличи разходите за собствената си сигурност, за да възстанови военния и технологичен баланс със САЩ. Последното голямо увеличение на средствата за Пентагона прави тази цел нереалистична. Вместо това европейските страни трябва да се съсредоточат върху необходимото за военните задачи, които те наистина могат да изпълняват, включително хуманитарни мисии и мироопазващи операции.

в. Райнишер меркур

НАТО е на години. Съюзът, изкован преди 53 години по времето на Студената война и при комунистическа заплаха, страда от вътрешно изтощение, а неговите членове вече не могат да скрият различията си за смисъла, ориентацията и формата на вътрешното сътрудничество.

Това е опасно в една ситуация, при която предизвикателствата към НАТО отново са нараснали значително. Причините са известни. Вече не става дума за заплахи за територията на държавите-членки на организацията, а много повече за това да се овладеят регионални конфликти някъде другаде, преди да са се превърнали в световни конфликтни огнища като на Балканите, или пък да се елиминират войнолюбци, които разпространяват страх и ужас по целия свят чрез най-различни оръжия.

Съединените щати бяха подготвени за едно такова предизвикателство. Новата ситуация обаче се оказа неприятна изненада за европейските им съюзници. Повечето правителства, успокоили се след 1989 г., дори поискаха да разоръжат армиите си и да изковат от мечовете плугове, тоест да намалят военните си бюджети в полза на социалните разходи. През 1999 г. бе решено останките от въоръжените им сили да бъдат трансформирани в международни сили за бързо реагиране, които да бъдат готови през 2003 г. Това вероятно няма да стане преди 2010 г. заради липсата на средства.

Може да се предположи, че Америка не може и не иска да обвърже своята сигурност с такива условия. Огромните средства в американския бюджет за отбраната отдавна осигуриха на САЩ военнотехнологичен напредък, който кара армиите на европейските им съюзници да изглеждат остарели. Европейското военно оборудване се свързва с "антики от Студената война", с много метал, с лишени от мобилност щабквартири, с големи гарнизони, заяви самият генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън. Изброяването може да продължи с остарели оръжия, малки транспортни мощности, липса на собствени сателитни разузнавателни системи. В своето очевидно разминаване между претенции и действителност европейските съюзници в Северноатлантическия съюз се проявяват като ненадеждни партньори.

Високи технологии в САЩ, армии като от музея в Европа? Или, както се опасява Робъртсън, при съвместни военни действия Америка води технически бърза, "чиста" война, а европейците тънат в кал и кръв? Едно такова бъдеще е неприемливо. Как тогава може да бъде решена дилемата?

На първо място не бива да се чака още дълго за обща военна концепция за Европа. С други думи - Европа има нужда от обща армия, ВВС, ВМС, обща европейска разузнавателна система. Само така тя може да изпълни изискванията към нея като към световна сила, гарантираща мира.

Второ: във всеки случай въоръжените сили се нуждаят от повече пари. Това е заложено и в новата дефиниция на бюджетно-политическите приоритети на Германия. Берлин обаче досега действаше несериозно, искайки да избегне необходимите решения от страх от евентуален вътрешнополитически сблъсък или дори конфликт в управляващата коалиция.

Трето: членките на НАТО трябва да стигнат до единна оценка кои ситуации представляват заплаха за мира. Дали Саддам Хюсеин и Ясер Арафат са терористи и в такъв случай врагове в световния кръстоносен поход срещу тероризма или са политически партньори в преговорите? А как стоят нещата с Иран, Сомалия или Судан?

Четвърто: активната политика за гарантиране на мира включва и цивилния вариант за подпомагане на културата и развитието в чужбина, който през последните години Германия занемари.

Ако НАТО не успее да реши тези четири задачи, трансатлантическият съюз няма бъдеще. Неравновесието, което вече е факт, ще се засили. Американците няма повече да се грижат за колебаещите се европейски партньори. Те още повече ще се обърнат към онова чувство за превъзходство, към онази едностранчивост, която смятахме за преодоляна след атентатите от 11 септември.

Със съкращения, по БТА