Отиде си Христо Фотев

На 27 юли почина поетът Христо Фотев.

Преди време авторът на едни от най-нежните стихотворения в българската литература споделя: "Чакам да ми се обади Бог..." Тогава думите му за края се възприемат двусмислено - нов брилянтен стих или част от скритите мисли на поета, от чиито устни се раждат неща като "Животът ми приличаше на щастие.." и "Господи, колко си хубава", припомня БТА във възпоменание за твореца.

За разлика от други свои колеги, “канонизирани” от официалните власти като “интелектуалци” , Фотев предпочете да остане настрана от политическия и публичния живот.

От много време Фотев не излиза от дома си, твърди, че нищо не пише и често повтаря, че днес хората са станали по-семпли духовно, може би заради немотията: "Като че ли не знаят какво да правят със свободата си".

Фотев винаги е твърдял, че не е обиден на никого и се чувства добре. Според него дори човек с "Мерцедес", който фучи с огромна скорост и би те премазал на улицата, може да бъде спасен духовно. "Щастието не е в доволството, а в това да си жив. Винаги съм повтарял, че най-важното е да се живее. Това е най-сериозното свидетелство - животът. Не трябва да се боледува, трябва да се живее. Да си истински жив". Такова е разбирането за щастие на поета, наричан "живата метафора", се казва във възпоменанието на БТА по повод кончината на Фотев.

След морето и най-близките си хора, Фотев е признавал, че най-много обича белия си сетер-албинос Алби. Според поета кучето дори можело да се усмихва, а в поетичните кръгове съжаляват, че четириногият приятел не можел да говори, защото е присъствал на куп бохемски срещи, поетични диспути и разпри за изкуството.

Той е роден на 25 март 1934 г. в Истанбул. Бил е моряк, стругар в мина "Черно море", журналист, драматург в Бургаския театър, главен редактор на алманах "Море".

Автор е на стихосбирки, сред които "Баладично пътуване", малки песни и балади (1961),"Лирика" (1965), "Сантиментални посвещения"(1967), "Пристанище" (1969), "Обещание за поезия" (1978), "Литургия за делфините" (1981), "Спомен за един жив" (1982), "Словесен пейзаж", избрани стихотворения (1984), "Венецианска нощ", поеми (1989), "Книга за свободата" (1991), "Аполис" (1993), "Над съня" (1995).

Стихове на Христо Фотев трябваше звучат в новия български филм "Другият наш възможен живот", чиито снимки започнаха миналата седмица. Поетът трябваше бъде заснет в един от епизодите на филма, се казва във възпоменанието.

Поклонението пред тленните останки на Христо Фотев ще се състои на 30 юли от 11 часа в Народния театър "Иван Вазов".