Отлага се свободната продажба на ниви на чужденци

Законовите промени за свободна продажба на земеделска земя засега няма да се внасят в парламента. За това са се разбрали парламентарните групи с изключение на тази на ДПС на среща по инициатива на "БСП за България", съобщи лидерът на социалистите Корнелия Нинова.

Измененията се налагат заради наказателната процедура на ЕК срещу България, предизвикана от ограниченията по отношение купуването на земеделска земя от чужденци - въведеното през 2014 г. правило за уседналост от пет години. ЕК смята, че това ограничение нарушава основни свободи в Европейския съюз (ЕС) като движение на хора, стоки, услуги и капитали.

С изключение на ДПС другите парламентарни групи се обединихме тази поправка да не се внася сега до края на тази пленарна сесия и в рамките на два месеца да ангажираме и българските евродепутати от всички политически партии, за да поискаме в ЕК и в Брюксел разговори, на които да представим аргументите си и да поискаме възможните законови ограничения на свободната продажба на българска земеделска земя, каза Корнелия Нинова.

Парламентарните групи са се обединили и около това да се направи извънредно заседание на земеделската комисия в парламента с участието на министъра на земеделието и на експерти, на която да се обсъдят възможните законови ограничения върху свободната продажба на земеделска земя.

На срещата с президента, която поисках, ще поставим въпроса за институционално обединение около този въпрос - парламентът, президентът и Министерският съвет да имаме единна позиция в защита на българския национален интерес, заяви още лидерът на БСП, цитирана от БТА.

От левицата се притесняват от спекулативни сделки за продажба на земеделска земя, без след това тя да бъде обработвана и от липсата на достатъчно контрол кой я купува. Земеделската земя е национално богатство и е предназначена за производство, а тези поправки не дават гаранции, че тя ще бъде използвана за това, коментира Нинова. Тя отбеляза, че в други държави от ЕС като Унгария, Словакия, Литва също има ограничения за продажба на земеделска земя.

Бюрхан Абазов от ДПС коментира, че притесненията на колегите му са основателни, но ограничения върху свободното търгуване със земеделска земя не могат да се въведат от нито една от страните членки на ЕС. Нашата партия винаги е имала последователна и принципна позиция по този въпрос, заяви той. Когато сме ставали членове на ЕС, ние сме приели задължението да има свободно движение на стоки и капитали, това е основно правило и няма как да избягаме от него, посочи Абазов и добави, че земеделската земя трябва да се продава свободно.

Депутатът от ДПС отбеляза, че има пет държави, срещу които също върви наказателна процедура заради въведени подобно на България ограничителни режими под различни форми. Ако при нас формата за ограничаване е уседналост, в другите страни има професионален ценз, изискване да имаш задължително земеделско стопанство, но при тях също има наказателна процедура и в срок до август-септември тази година са задължени да премахнат тези ограничения, посочи той.

Относно възможността да запазим ограниченията и да платим наказателна глоба, Абазов попита това ли е пътят - да се съгласяваме да плащаме наказателни глоби, а не да вървим по правилото на ЕС. Той отправи и въпрос дали такива ходове ще бъдат предприети и в сферата на енергетиката, където също имало определени клаузи с наказателни процедури. Абазов обясни, че при такива наказателни процедура санкцията е фиксирана - 836 хиляди евро плюс 600 евро за всеки ден забавяне след като излезе решението на Европейския съд за това.

Проектопромените в закона целят синхронизация на българското законодателство

С предложения проект в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ се цели привеждането в съответствие на българското законодателство с Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/. С разпоредбата на чл.3в от Закона е въведен ограничителен режим за придобиване право на собственост върху земеделски земи за всички физически или юридически лица, включително и българските, които не са пребивавали или установени в България повече от 5 години. Това уточняват в съобщение от Министерството на земеделието, храните и горите в сряда.

От друга страна, съгласно чл. 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), ограниченията върху свободата на установяване на граждани на държава членка на територията на друга държава членка, се забраняват. Тази забрана се прилага също и по отношение на ограниченията за създаване на търговски представителства, клонове или дъщерни дружества от граждани на всяка държава членка, установили се на територията на друга държава членка.

Също така, в разпоредбите на горецитирания член е разписано, че свободата на установяване, като основна свобода на гражданите на държавите членки на ЕС, включва правото на предприемане и осъществяване на дейност от самостоятелно заето лице и право на създаване и управление на предприятия с цел постоянна дейност със стабилен и непрекъснат характер, при същите условия, както предвидените от законите на държавата членка за собствените ѝ граждани. Съгласно чл. 63 от ДФЕС всички ограничения върху движението на капитали между държавите членки се забраняват.

Това е и причината за започналата наказателна процедура срещу България от ЕК.

Минималната еднократно платима сума е 839 000 евро. Кумулативно с тази санкция може да бъде наложена и периодична имуществена санкция (която се начислява за всеки ден бездействие от страна на осъдената държава) в минимален размер на 660 евро. Наложените финансови санкции на практика се прихващат от средствата по структурните фондове, с които се подпомагат земеделските производители.

Заради всичко това се налага отмяна на чл. 3в от ЗСПЗЗ, с оглед зачитане правото на установяване и свободното движение на хора и капитали и с цел да се прекрати започнатата наказателна процедура от страна на ЕК. Остават ограниченията за придобиване и собственост върху земеделски земи в България, които са предвидени в чл. 3 от ЗСПЗЗ и се отнасят за граждани на трети страни или търговски дружества, в които съдружниците или акционерите са пряко или косвено дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, посочват от МЗХГ.