Отношенията между банките и големите предприятия

Тези дни може би предстои да бъде написана много важна страница от историята на отношенията между финансовите институции и италианската индустрия. Надяваме се всички участници в тези събития - автомобилния завод в Торино /ФИАТ/, различните посредници, контролните органи и политиците - да се окажат на нужната висота.

По принцип връзките между италианските банки и големите предприятия се осъществяват в два варианта: или банката поема част от риска на предприятие /става въпрос за една универсална банка/; или само финансира този риск чрез отпускане на кредит /случаят с търговските банки/. И в двата варианта е изключително важно банката да може да осъществява контрол и да насочва в правилната посока действията на предприемача, както и неговата способност да подбира и да използва по най-добрия начин наличната информация.

Когато става въпрос за една универсална банка, банкерът е част от самото предприятие и трябва да разбира приоритетите на фирменото управление. В случая на търговската банка, банкерът е външно лице и съответно се налага да отделя повече средства за осъществяване на текущ контрол върху предприятието и неговите инвестиционни проекти. И за двете институции важи принципът, че жизненоважно за успешната дейност на една банка са задълбочените познания за вземането на правилно решение.

В Италия обаче се стигна до въвеждането на един трети вариант, чийто резултати се оказаха твърде неблагоприятни. Италианската индустрия се опираше на търговските банки, които практически не поемаха никаква отговорност. Вследствие на това италианските предприятия поддържаха отношения с много банки едновременно. В предпочитанията си те се ръководеха от принципа на по-добрата оферта при отпускането на кредитите и от по-малката намеса от страна на банката в управлението на предприятието.

Банките, от своя страна, се облагодетелстваха от възможността да си поделят риска с различни посредници и да разпределят финансовата тежест във връзка с контрола над предприятието с други банки. Банката събираше все по-малко сведения за състоянието на предприятието и вземаше все по-неправилни решения.

Докато нещата в предприятието вървят добре, това не представлява особен проблем. Предприятията се разрастват с техните предимства и недостатъци. Когато обаче нещата вървят зле, какъвто е случая с ФИАТ, на дневен ред отново излиза важността на отношенията между банките и предприятията. За съжаление моментът не е подбран много добре по няколко причини.

На първо място, защото това трябва да става в момент, когато едно предприятие се разраства, а не когато е в криза, тъй като в ситуация на криза пазарната оценка на предприятието е твърде несигурна. Освен това, се създава усещането, че банките, както и политиците, реагират, само ако застрашеното предприятие е наистина важно за икономиката на страната и не се притесняват много, ако става въпрос за производство с по-малки мащаби. А това не е нито ефективно за развитието на една икономика, нито пък справедливо.