Палестинците в Италия? Не, но може би

Официално няма преговори по въпроса за приемането на палестинците, които ще бъдат експулсирани от Витлеем. Съществува категорично комюнике на италианското външно министерство, където се казва, че въпросът изобщо не е бил поставян и е неприемлив при сегашното положение на нещата. В действителност обаче няма още нищо определено. Натискът върху италианското правителство от страна на САЩ и ватиканската дипломация за приемането на палестинците е право пропорционален на категоричния тон на комюникето. Изобщо не е изключено в близките часове - независимо от острите протести на Северната лига, която заплашва с безредици, ако Италия отстъпи - няколко души от обсадените в базиликата Рождество във Витлеем да бъдат приютени на италианска територия.

Натиск беше оказан и от ватиканската дипломация, която от няколко дни е мобилизирала своите дипломати от най-висш ранг. Явни и открити призиви постъпиха и от САЩ. Американският държавен секретар два пъти разговаря по телефона с премиера Силвио Берлускони, а вторият човек в американското посолство имаше разговор с държавния секретар при министър-председателя Джани Лета в министерството на външните работи.

Говорителят на Държавния департамент Ричард Баучър публично използва протичащите "консултации" с италианското правителство, заявявайки, че "вярва", че Италия ще се съгласи да приеме някои от палестинците. Натискът стана още по-силен след като американският държавен департамент потвърди, че преговорите между израелци, палестинци и американци с посредничеството на италианците, на служители от Ватикана и други европейски страни се водят в Йерусалим от една седмица. Наистина Италия активно участва в преговорите и по принцип не се е обявявала против своя принос в разрешаването на обсадата на базиликата във Витлеем, като предостави убежище на експулсираните лица.

Напротив, Берлускони никога не е скривал желанието си Италия да играе главна роля в бликоизточния конфликт. Ситуацията обаче се усложни поради опитите италианското правителство да бъде поставено пред свършен факт, което силно разгневи всички. Може да се каже, че групата палестинци / и то точно те, които са смятани за по-опасни от израелците/ вече се подготвяше да стъпи на стълбичката на военния самолет с дестинация първо Кипър, а след това Рим, без да е имало никакво предварително споразумение във връзка с техния статут /дали ще бъдат бежанци, студенти или терористи в очакване на съдебен процес/, нито по отношение на времетраенето на престоя им. На това се дължеше и категоричната позиция на правителството, изразена в разпространеното комюнике. Тя обаче не попречи на преговорите, които вече бяха в ход и в които взе активно участие и бившият министър-председател Джулио Андреоти, чийто престиж сред арабския свят и ватиканската дипломация остана незасегнат. Трябваше все пак да бъде намерена формула на компромиса. Затова Италия постави три условия, за да отстъпи:
да се постигне съгласие между всички засегнати страни; да се изясни юридическия статут - ако експулсираните палестинци пристигнат като терористи, Италия ще поиска доказателства, за да бъдат съдени, ако са лица, търсещи убежище, трябва да имат съответните права. Третото условие е да не развиват никаква политическа или военна дейност на територията на Италия.

Независимо от всичко разрешаването на казуса е свързано с множество неизвестни.

Информацията относно досиетата на въпросните тринадесет палестинци не дава особени основания на правителството да ги приеме с охота. Трудно е да се каже дали упорито повтаряният отказ на кабинета е абсолютен и окончателен. Защото подновените кървави атентати са доказателство за необходимостта от намиране на спешно разрешение на кризата.

По БТА