Пандемията доведе до нов феномен - деца, които отказват да се върнат в училище

Според детския психолог Михаил Михайлов, пандемията е довела не само до загуба на мотивация за учене сред децата, но и до нов феномен - ученици, които отказват да се върнат присъствено на училище. Експертът коментира за БТА, че ситуацията около пандемията с Covid-19 не е провокирала повече психически оплаквания сред децата и младежите, но е породила нов тип проблеми в тези възрасти.

Учениците в предюношеска и юношеска възраст са идвали в психологическите кабинети предимно по два повода, свързани с пандемичната обстановка - загуба на мотивация и отказ да се върнат в училище, каза Михайлов.

Въпреки че наближава краят на учебната година и всички бизнеси бяха отворени, част от учениците от гимназиален и прогимназиален етап продължават да учат дистанционно.

Проблемът, свързан със загубата на мотивация за учене, е засегнал дори ученици, които винаги са имали положително отношение към училището и към ученето, коментира психологът.

По думите му това се дължи на обстоятелството, че училищната среда не е само място за усвояване на знания, но и пространство, в което до голяма степен се развива социалният живот на децата. Там те изграждат връзка със своите връстници, с формалните авторитети, каквито са учителите, с институциите, каквото е училището. Там се изграждат приятелства, любовни отношения, изгражда се идентичността, самооценката и т.н.

"Когато се изгуби тази среда, няма къде да се реализират всички тези потребности и влечения, които реализираме в социалния си живот", посочи Михаил Михайлов.

Според него резултат от този загубен социален живот е именно намалената мотивация за учене.

Друг фактор, който влияе на мотивацията, е самите учители. Ако те загубят своята мотивация или желание за работа, това се усеща много ясно от учениците и им влияе, смята още експертът.

Отказът да се върнеш в училище

Причините за втория по-сериозен проблем, който е свързан с отказа на младежи да се завърнат в училище, е трудно да се обобщят, защото често тези, които отказват да ходят на училище, отказват да ходят и на психолог и съответно този проблем не е изследван достатъчно, каза Михаил Михайлов.

Той уточни, че това, което правят психолозите, е да разграничат от самото начало дали става въпрос за "психиатричен проблем" (т.е. дали има психична болеcт), или не. Ако не става въпрос за психична болест, най-често причините са две, каза Михайлов.

Едната е, че образованието (желанието за учене) във възпитателния процес не е със стойност на задължение за всички, а е въпрос на желание и комфорт. Обикновено младежите живеят предимно в диадичен свят, в който доминира връзката им с родителите, най-често с майката, коментира Михайлов. Според него, тази връзка доминира в степен, че ако детето иска да промени реалността, то манипулира родителя си. В такива връзки изискванията на реалността и на социума са на второ място, смята експертът.

Малките ученици също имат проблем

При по-малките ученици проблемите са различни, каза Михайлов. При първокласниците те са свързани с адаптацията в училище. Някои от тях са имали проблем, защото адаптацията се е прекъсвала от затваряне, а после е започвала наново след отмяната на локдауна.

Както първолаците, така и учениците от другите начални класове, са имали трудност да пренесат рамката на училищната среда в дома си, т.е. кога е време за учене, кога за игра, хранене и т.н.

За тях домашната среда е свързана с едни дейности и те не могат да направят тази среда в ума си като място за други дейности - например класна стая (освен, ако не е "на игра"), посочи Михаил Михайлов.

По думите на психолога, причината за тази трудност при пренасянето на действителността е, че до 11-12 г. децата нямат напълно развито абстрактно мислене. След тази възраст нашето когнитивно развитие навлиза в "Стадия на формалните" операции и ние вече можем да мислим върху възможните изменения на реалността (т.е. да си кажем сега сме вкъщи, но всъщност сме на училище и там трябва да правим определени неща).

По-големите могат и да степенуват по важност (сега съм си вкъщи, но е по-важно да слушам в онлайн часовете, отколкото да играя), обясни Михайлов.

Много често, за да се случат тези две неща (да се пренесе рамката на училищната среда и да се степенува по важност), гаранти бяха родителите, които учиха заедно с децата си, коментира психологът.

Част от децата са вдигнали успеха си онлайн

Има и интересни случаи на повишаване успеха при онлайн формата на обучение, каза още експертът. Това се случва при някои деца, които имат проблематични взаимоотношения със съучениците и учителите.

Когато тези взаимоотношения отпаднат като фактор при онлайн обучението, ученикът може да повиши успеха си.

Има и случаи на повишаване на успеха на децата, защото родители или други учители, при които ходят на частни уроци, им решават контролните и класните работи и им пишат домашните, споделят родители.