Парализираният съюз

Една след друга мечтите за бъдещето на НАТО изживяват болезнен сблъсък с действителността - в самия алианс и в света като цяло. Претенцията на най-могъщия военен съюз в историята на човечеството за правото на намеса в целия свят в името на сигурността, свободата и демокрацията, не съответства ни най-малко на действителните му възможности, нито на вътрешното му състояние.

Останала без конкретен противник след края на студената война и пренебрегната в борбата с тероризма от ръководната сила САЩ и от засилващото еманципиране на Европейския съюз в сферата на отбраната, НАТО се лута в търсене на дефиниция за ролята си през XXI век. НАТО положително ще остане това, което беше при основаването си - съюз за колективна отбрана. Но откакто руски генерали влизат и излизат като у дома си в щаба на НАТО, колективната отбрана е по-скоро теоретичен случай.

Остава следователно единствено възможността НАТО да бъде използвана за противодействие на новите заплахи - като меч срещу тероризма по целия свят и като пазител на неразпространението на оръжията за масово поразяване. Идеята е добра, стига да може да функционира. Но тъкмо САЩ изглежда не вярват, че това ще е възможно. Тъй като не желае партньорите да му се месят къде и как да воюва, Вашингтон залага на така наречените "коалиции на желаещите".

Поемайки командването на международните сили за поддържане на сигурността в Кабул (ИСАФ), НАТО се опитва да се измъкне от сянката в международната политика за сигурност, в която се намира. Но когато трябва да се покажат военни възможности и организаторско умение, се вижда, че възможностите на съюза са ограничени. Думите са големи, но делата малки.

Досега алиансът не е изпратил необходимите 12 хеликоптера за Кабул, нито е комплектувал планираната бройка натовски войници в афганистанската столица.

На този фон амбициозните планове на НАТО за изпращане на 15 регионални военно-граждански екипи за възстановяването в провинциите на Афганистан, като този на германците в Кундуз, изглеждат направо илюзия, още повече, че сигурността в Афганистан от ден на ден се влошава въпреки присъствието на американски бойни части, които с мъка успяват да удържат активността на талибаните.

Който залага надежда на обявените неотдавна за формирани от НАТО Сили за бърза намеса, ще претърпи разочарование. Съставянето на няколко елитни части не е проблем за НАТО, проблемът е те бъдат използвани.

Защото НАТО е разделена и разтърсвана от недоверие. Извън принципното съгласие, че тероризмът, оръжията за масово поразяване и бандитските държави са опасност, сред страните-членки няма единодушие за практическото им използване.

Простата формула от студената война, че нападение срещу една страна-членка на пакта е нападение срещу всички останали и трябва да получи колективен отговор, вече не работи в един усложнен свят с различни фронтове и трудно обозначими противници. Там, където САЩ смятат, че войната е неизбежна, някои европейци намират за възможно единствено политическо решение. Ирак е такъв случай. И той няма да е единственият.

Съпоставят ли се стратегията за сигурност на САЩ и тази на Европейския съюз, която е още в процес на формиране, ще се видят различията, които ще обездвижат в крайна сметка обречената по дефиниция на единодействие НАТО. Още повече в самия съюз има спор кое е партньорство и кое послушание.

Противопоставянето на всякакво самостоятелно военно планиране на Европейския съюз е продукт на сегашната стратегия за сигурност на САЩ да не допускат никой да се изравни военно с тях, бил той и приятел. На това противостои дългосрочният интерес на живеещия в съседство с неспокоен район Европейски съюз да снабди с няколко зъба своята още млада обща политика на сигурност и отбрана. Така че в крайна сметка спорът опира до силата на Европа и хегемонията на САЩ.

Трансатлантическият мост може да издържи само ако се крепи на две еднакво яки опори, посочи Йошка Фишер. Но това предполага разбиране и от другата страна на Атлантика. И тъй като такова разбиране не се очертава в обозримото бъдеще, Европа ще бъде принудена да следва своя път против волята на САЩ. Това ще парализира НАТО и алиансът може дори да изпадне в кома. Но ако има някакъв шанс той да се възроди за нов живот, това ще е само преучредяването му като нова формация за сигурност между равноправните и равностойни партньори САЩ и Европа.

По БТА