Парламентарно установени нарушения по “Белене“ поддържат престрелката БСП-ГЕРБ

Междинен доклад с установени нарушения от бивши шефове на НЕК по работата на компанията по проекта за строеж на АЕЦ “Белене“ бе одобрен от парламента в сряда. Документът бе изработен от временната парламентарна анкетна комисия, разследваща злоупотребите около ядрения проект в периода 2002- 2012 г.

Записаните в него констатации предизвикаха над два часа дискусия в пленарна зала, по време на която БСП и ГЕРБ продължиха със започналите предишния ден обвинения в лъжи и манипулации. Рамадан Аталай от ДПС заяви, че се цели объркване на хората как да гласуват на референдума. От "Атака" заявиха, че не може да има междинен доклад и по време на дебатите дори поискаха документът да бъде оттеглен. От Синята коалиция се чуха обвинения, че кабинетът "Станишев" е приложил политически чадър на проекта "Белене".

В крайна сметка "за" междинния доклад гласуваха 88 от народните представители, основно от ГЕРБ, "против" бяха 16 депутати, а 8 се въздържаха.

Депутатът от БСП Петър Димитров, който бе министър на енергетиката в кабинета на тройната коалиция, заяви, че аргументите в предложения за гласуване доклад са фалшиви. Както и предишния ден на заседанието на комисията за АЕЦ “Белене“, той попита защо депутатите не са пожелали да поканят на изслушване представители на изпълнителя на проекта “Атомстройекспорт“, на оттеглилия се инвеститор “ЕрВеЕ“ (RWE), на БАН, учени и експерти.

По повод записаното в доклада на председателя на временната комисия Диан Червенкондев нарушение на Закона за обществените поръчки, че изборът на изпълнител на проекта не е приключил със сключване на договор за инженеринг, доставка и строителство на АЕЦ “Белене“, Димитров обясни, че това не е станало до края на 2006 г. заради липсата на одобрение от ЕК, на стратегически инвеститор и на завършен технически проект, каквито са условията за окончателен договор с “Атомстройекспорт“ (АСЕ).

БСП: Какво по-необратимо от платен аванс за оборудването

Депутатът също така се опита да използва критиката в доклада, че НЕК е платила авансово на руснаците 220 млн. евро по направената поръчка за изработка на ядреното оборудване, за да критикува думите на премиера Бойко Борисов, че правителството “Станишев“ също не е посмяло да подпише окончателния договор, а с такъв параф проектът би станал необратим. Какво по-необратимо от плащане на аванс по поръчка, каза Петър Димитров.

Най-важните проблеми, на които трябва да се спре докладът ги няма. Три години нито подписвате окончателен договор, нито прекъсвате, платили сте над 350 млн.евро, обърна се Петър Димитров към ГЕРБ. Той попита защо в последните два дни се цитират само писма на RWE, но не и какво им отговаря НЕК. След изявленията на Дянков, че няма да има държавно финансиране и гаранции, единственият възможен отговор на НЕК е, че няма как да осигури средства, обясни Димитров. По думите му точно отказът на Дянков прогонил немската компания от България.

Бившият енергиен министър заяви още, че ГЕРБ носи отговорност за това, че не работи първият реактор на АЕЦ “Белене“, което по план трябвало да стане от 1 януари 2013 г. и вече да се връщат заеми.

Неговият съпартиец и предшественик на министерския пост Румен Овчаров заяви, че до декември 2012 г. във временната парламентарна комисия имало само едно писмо от RWE, изведнъж между Коледа и Нова година се изсипал един кашон, но това са само писмата на RWE, без тези на НЕК. Всичко скрито ще се открие, ще разберем, какво зарихте в проекта Белене, цената е малко над 4 млрд евро, продължи да упорства Овчаров по повод изнесените писма на RWE , според които цената на дела на НЕК възлиза на 5.4 млрд. евро и НЕК продължава да не дава гаранции откъде ще ги осигури. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев обаче даде да се разбере, че вярва повече на оценките на германската компания и на HSBC, отколкото на Овчаровите.

 

Риторични въпроси

 

Защо започнахте да плащате на “Атомстройекспорт“ (АСЕ), след като стратегическият инвеститор ви е казал, че това не трябва да става, докато не се уточни ескалацията, попита Добрев, но отговор не получи.

Диан Червенкондев продължи с въпроса защо не са правени финансови инспекции по проекта през четирите години от управлението на тройната коалиция. И сам си отговори с констатацията, че върху АЕЦ “Белене“ е имало един изключително голям политически чадър, който не е допускал контрол върху законосъобразността и целесъобразността на проекта.

"Белене" е замислен с "добри намерения "- ниска цена, заетост, високи технологии и огромни печалби, но при управлението на тройната коалиция има много проекти, започвали с добри намерения, но завършили с трагичен край, посочи още шефът на временната парламентарна комисия и даде пример с Водното огледало в Кърджали и хидровъзела "Цанков камък", където финансирането надхвърли значително първоначалните разчети.

Тезата на ГЕРБ е, че е имало нарушения, но какво общо има това с желанието да развиваме ядрена енергетика, попита от своя страна лидерът на "Атака" Волен Сидеров. Според него данните за злоупотреби трябва да се дадат на прокуратурата, но това не означа, че трябва да спрем проекта "Белене".

Междинният доклад фиксира всички направени изводи по време на тримесечната си досегашна работа – незавършена обществена поръчка за избор на изпълнител, тъй като няма договор за инженеринг, доставка и оборудване; продажбата на стария реактор на “Шкода“ на АСЕ на по-ниска с 90 млн. евро цена от определената от единия от консултантите и без разрешение от министъра на икономиката;

Констатирано е и нецелево изразходване на част от специално предоставените от държавния бюджет 300 млн. лева за покриване на вноската в уставния капитал и предстоящите увеличения на капитала на съвместно дружество между НЕК и RWE (избран за стратегически инвеститор), което да реализира проекта АЕЦ "Белене".

Борисов: "300 млн., когато светът лети в най-тежката криза"

По-рано в сряда за тези 300 милиона лева стана дума и на заседанието на Министерския съвет. Пред журналистите министър-председателят Бойко Борисов представи стенограма от заседание през 2008 г., когато тогавашният министерски съвет взима решение да отпусне тази сума от държавния бюджет на Българския енергиен холдинг (БЕХ), във връзка с изграждане на нова ядрена централа на площадката в "Белене”. Същата ден по-рано размаха в парламента и Делян Добрев

"С постановление от 27 октомври 2008 г. Министерски съвет дава съгласие за закупуване от държавата, от Министерство на икономиката и енергетиката акции на стойност 300 млн. лв. за увеличаване на капитала на Български енергиен холдинг, при което последващо да бъде увеличен капиталът на НЕК с цел изпълнение на проекта за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на Белене", се казва в стенограмата.

Решено е министърът на финансите Орешарски да извърши корекции по централния бюджет и по бюджета на Министерство на икономиката на енергетиката, е решено на заседанието през 2008 г.

Предложението за отпускане на тези средства е направено от тогавашния министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров и се базира на това, че така ще се даде ясен знак на кредитните институции за ангажираността на правителството на към проекта.

При 49% частно участие, няма никакви основания да се предполага, че Европейската комисия ще ни упрекне, че това е държавна помощ за един финансово неефективен проект, казва тогава по време на заседанието Петър Димитров.

"Чрез отпускането на тези пари, ще се ускори финансовото завършване на проекта. Ще се осигури възможност - НЕК да осигури своята част от капитала в предстоящото проектно дружество за реализация на АЕЦ "Белене”... НЕК ще е в състояние да запази добрите нива на финансовите си показатели и ще се осигурят средства за финансиране на авансовите плащания на поръчката. В заключение предложението касае осигуряване на финансов ресурс в междинния етап до финансовото приключване на проекта – месец декември 2009 г.”, се казва в стенограмата, прочетена от Борисов.

"Станишев винаги е казвал, че той няма нищо общо с този проект – да се търси шефът на НЕК. Неговият министър му докладва в същата тази зала... 300 милиона от бюджета в края на октоммри 2008 г., когато светът лети в най-тежката икономическа и финансова криза”, коментира премиерът.

Министърът на финансите Симеон Дянков обясни, че средствата, похарчени през 2008 г., се отразяват в дефицита за 2009 г., според изчисленията на Евростат.