Митовете за проекта АЕЦ “Белене“

Митовете за проекта АЕЦ “Белене“

Много неистини, полуистини и откровени лъжи бяха изговорени по време на кампанията за ядрения референдум. Страстите заместиха анализите, фактите, доказателствата. Думите изгубиха своето значение. Въпреки “сивия“ и откровено “черен“ информационен поток, все пак усилията си струваха.

 

Много трудно днес българското общество би се примирило с повторение на “тайното решение“ за рестарт на АЕЦ “Белене“ преди малко повече от 10 години или на пасивно отношение към източването на огромни средства в продължение на много години. Обществената чувствителност след този референдум е кардинално променена.

 

В продължение на доста години и като дипломат и като председател на “Делойт“, която бе финансов консултант на проекта, твърдя, че познавам проекта отблизо. Имам достатъчно познание относно стандартите при структуриране на проекти, в това число и проекти със проектно финансиране, какъвто трябваше да бъде АЕЦ “Белене“. Положих съзнателни усилия за да разбера как може да се реализира този проект. След много прочетени страници, анализи и проведени разговори, разбрах, че той е невъзможен – дефектите му са толкова много, че са неотстраними, а най-главното банките и инвеститорите никога няма да се съгласят да го финансират.

 

Не е нужно да се изненадвате, че RWE се оттегли – разсъждавайте сами – какво бихте направили на тяхно място. От вас, като инвеститори, се очаква да финансирате проект, в който не можете да промените на практика нищо. На всичко отгоре няма увереност дали българската страна е в състояние да финансира своята част, отправят се двусмислени сигнали – веднъж ще строим с държавни гаранции, друг път чрез проектно финансиране. Но проектното финансиране изисква задължителни и обвръзващи договори, при това дългосрочни, за предварителна продажба на електрическата енергия при параметри, които са достатъчни за да се гарантира приходите.

 

Юнашки“ споразумения

 

Обаче без никакви гаранции за приходи, за финансово затваряне на проекта, по “юнашки“ се сключва договор (споразумение) за инженеринг, доставка и строителство – т. нар. ЕРС-договор на проекта. Объркването е още по-пълно, защото в него няма крайна цена (без индексация цената е само пример), а всеки ученик знае, че договор без цена не е договор. Влиза се във финансови разходи на широка нога (вече са милиард и осемстотин лева) без да има никаква сигурност, че ще се намери финансиране или инвеститор, който да сподели риска. Списъкът от проектни бисери е много дълъг, но накрая въпросът е прост – Вие бихте ли инвестирали собствени средства в подобен проект – колкото и да сте горд, патриот и да милеете за българската ядрена енергетика? Е, тогава не се учудвайте, че RWE, инвеститорите и банките си тръгнаха от проекта. Няма никаква разлика между техните и вашите пари, освен това, че с и без референдум – няма да има проектно финансиране и инвеститори – а с гласуване “за“, тези които вече “издоиха“ до смърт НЕК и БЕХ, ще посегнат към нашите кесии чрез “държавни гаранции“.

 

Но референдумът ще отмине. АЕЦ “Белене“ при всеки резултат няма да бъде построена. Не аз трябва да обяснявам защо бяха подведени и българските граждани, и руските ни партньори, защо бяха поети политически обещания за проекти, които нямат икономическа логика и които могат да “обърнат“ колата на българо-руските отношения, оставайки дългове и напрежение за поколения напред.

 

Едно от най-странните неща, че по време на цялата кампания ние не чухме мнението на шефовете на НЕК и БЕХ, на АЕЦ “Козлодуй“. А те са източник на информация от първа ръка и тяхното мнение би трябвало да бъде ключово за формирането на представа у гражданите.

 

Така може би митовете за АЕЦ “Белене“ биха били по-малко. Ще се опитам да разбия сега част от тях, по-пълното им развенчаване желаещите могат да прочетат на моя блог, към който има линкове по съответните тези.

 

Връзката със спрените малки блокове

 

В първата поредица се занимавам с противоборството на прогнозите, за това чии прогнози се приемат за достоверни и колко “струват“ прогнози без договори за дългосрочно изкупуване на електрическа енергия. Спирам се и на една малко засягана тема за “връзката“ между ранното затваряне на ІІІ и ІV блок и рестарта на проекта АЕЦ “Белене“, схема която заплашва и V и VІ блок - за да се отвори “жизнено пространство“ за нова ядрена централа. Не твърдя, че има съзнателна корист и конспирация – просто слагам фактите и логическата им обвързка.

 

За читателите ще бъде полезно да разберат дали спирането на ІІІ и ІV блок е било невъзможно за предоговаряне “предварително условие“ за влизането ни в ЕС. Ние сме единствената страна, която е затворила свои ядрени блокове преди влизането си в ЕС. Словакия и Литва затвориха същите и по-стара технология блокове съответно четири и пет години след влизането си в ЕС през 2004. 

 

Има претенции, че ядрената централа е най-доброто решение в обозримо бъдеще и дори в хоризонт до 60 години. Това издава арогантност и тежък комплекс за величие – особено в контекста, че знаем повече и решаваме по-добре от следващите поколения.

 

По време на кампанията постоянно се повтаряше рефренът за новата ядрена централа като пример за високотехнологично равнище на българската икономика. Въпреки панегирика (хвалебствие, ода – бел. ред.) за високотехнологичния ефект, новата централа си остава “чужд имплант“ без технологична и друга свързаност с останалата икономика, наука, образование, индустриите. Не случайно няма проучване за технологично въздействие и офсет програми.

 

По време на дебата се появиха и аргументи, че прогнозите на ОИСР, МАЕ и на други влиятелни международни организации за ръста на енергопотреблението от 1.5% е доказателство, че ние няма да можем да го посрещнем, в това число и като потребление на елекрическа енергия. При днешното равнище на енергогенерация България трябва да може да произвежда три пъти повече БВП, за да се изравни със средните показатели в ЕС. Затова призовавам и българското правителство и всички парламентарни сили да се обединят около простия програмен ориентир – до 2030 г. всеки ръст в българската икономика да се осъществя в рамките на сегашното потребление.

 

За предела на енергийната ефективност

 

Интересно беше и твърдението на бившия председател на Агенцията за енергийна ефективност господин Таско Ерменков, че енергийната ефективност има своя предел, тъй като всеки процент за понижаването ѝ струва 100 млн. евро инвестиции. Не е трудно да се разберат мотивите – енергийната ефективност не е антитеза на строежа на нова АЕЦ.

 

На равнището на тактиката на телефонния измамник останаха заплахите, че ще останем без ядрена енергетика след 2027 година. Привържениците на новата ядрена централа съзнават, че не могат открито да кажат “дайте да закрием V и VІ блок“. Затова прибягват до внушения, че техният живот е максимум до 2027 или 2029 година, т.е. 10 годишно удължаване. И това е прогрес, защото преди година се говореше за още 5 години живот на последните блокове на АЕЦ “Козлодуй“.Слава Богу, към края на кампанията господин Петър Курумбашев също призна, че до 2037 година можем да разчитаме на сегашните блокове.

 

Професор Булат Нигматулин развенча и мита, че руснаците ще се разсърдят затова, че спираме АЕЦ “Белене“ и няма да разрешат желаното от нас максимално удължаване на V и VІ блок.

 

Почти никой не обърна внимание на непоправимите дефицити при управлението на проекта АЕЦ “Белене“, които го обричат на невъзможност и раждат щети и загуби. Тази информационна “дупка“ също е покрита в анализите.

 

При всеки резултат на референдума няма да отмре мита за това, че АЕЦ “Белене“ е възможен като частен проект. Аргументацията е многопластова, но яркото доказателство е провалът на частния оператор на централата във Фукусима. Твърде често се споменаваше и, че новата ядрена централа е символ на индустриална и технологична гордост.

 

По време на кампанията, а и преди това, привържениците на АЕЦ “Белене“ изтъкваха, че “Росатом“ участва и печели търгове в други страни от ЕС, като се цитираше текущия търг за нови блокове в АЕЦ “Темелин“. Истината е малко различна и едва ли в полза на руските производители, въпреки руската собственост върху ядрените производствени капацитети на “Шкода“.

 

Възможен ли е ядрен ренесанс?

 

В същата вълна попада и тезата за ядрен ренесанс в Европа и света. Достатъчно е да се анализират събитията на най-обещаващия пазар в ЕС – този на Великобритания. Оптимизмът напуска производителите и колкото и да е странно – и там проблемът с финансирането и ефектът на дългосрочни решения в условията на криза е водещ.

 

В този ред на мисли бе даден аналитичен ракурс и към прословутата АЕЦ “Аккую“ в Турция. Истината е, че едновременно никак не се вързват двете тези – да строим защото Турция строи с “Росатом“ и другата – да строим за да изнасяме за Турция. Само една от двете тези може да бъде вярна. Двете ядрени централи – в Белене и Аккую – са коренно различни най-вече като риск за приемащата страна.

 

Пълна каша е и по темата за държавните гаранции и декларирания метод на проектно финансиране. Като не могат да идентифицират адекватно търсене и сигурни приходи чрез обвързващи договори за продажба, се търсят държавни гаранции (обвинението е “защо не дадохте държавни гаранции на RWE?“). През цялото време се твърдеше, че проектът е печеливш и не трябват държавни гаранции. Истината е, че нито предишният, нито сегашният финансов министър са давали какъвто и да повод да се говори, че са склонни на държавни гаранции. Следващият също ще откаже. Тук има консенсус и ядреното лоби няма шанс да пробие.

 

Много ура-патриотизъм, без никаква икономическа логика, имаше и в спрягането на смъртната опасност да “внасяме ток от Турция“. Не стана ясно дали това трябва да прерасне в забрана на всеки потребител, ако случайно успее да внесе ток от Турция по-евтино. Да не забравяме, грехът е и в това, че ще “внасяме“, което само по себе си се тълкува като недопустимо унижение за страна, която е център на Балканите. Не търсете логика – още повече сложна такава – това е нищо незначещ словесен фойерверк – но сигурно има много хора, чийто мозъци са промивани в продължение на десетилетие, че можеш да купиш евтин ток от всеки, но не и от производител в Турция. Звучи силно европейско и пазарно.

 

Как се строи мрежа на АЕЦ с европари?

 

Много се изписа и на тема колко ще струва токът от новата централа. Всякакви калкулации имаше, но моят личен приз отива при вудуикономистът господин Румен Овчаров, който “блестящо“ доказа, че цената ще бъда 3.5 евроцента на изхода на централата. Вярно, няма финансови разходи (или пък те се поемат от друг), намеси еврофондове за строежа на мрежата (и то не за рехабилитацията и за изграждане на свързваща инфраструктура), индексацията е произволна, няма балансиращи мощности. Но това не е новост за него. Препоръчвам по темата анализ на Вили Маринова.

 

Надълго и нашироко се спори около икономическия и социален ефект от централата. Създаваха се десетки хиляди работни места, цели региони са възраждаха – полет на мисълта и дръзновението. Аз гледам споразумението – 970 места в централата за постоянно и по време на изграждането още 3700. Толкова се увлякоха политиците в “доказване“ на социалния ефект на Белене, че не забелязват как настройват цялата страна срещу Белене, тъй като навсякъде има безработица, но беленските работни места ще са златни – по 3 млн. евро всяка. Да не говорим, че колкото места се открият в АЕЦ “Белене“, двойно повече ще се затворят във въглищните централи и мини. Не искам да бъда на мястото на кандидатите на партиите, които поддържаха АЕЦ “Белене“, в районите на ТЕЦ-овете.

 

Индулгенции за пред Русия

 

По презумпция се приема, че привържениците на АЕЦ „Белене“ са приятели на Русия и възходящото развитие на българо-руските отношения. Но обществените и икономически трусове, които корупционно доминираните проекти от енергийния шлем пораждат, дестабилизират не само вътрешното ни развитие като отнемат и крехките ни буфери срещу кризата, но и българо-руските отношения. Внасят допълнително напрежение, взаимни претенции и недоверие с трайни последствия. Поетите през 2006 г. обещания от привържениците на “енергийния шлем“ трябва да се спазват – а няма “Белене“, няма Бургас-Алексадреполис!? Сега искат ние да платим сметката и да им дадем индулгенция пред руската страна чрез референдум.

 

Огромен въпрос е дали втора ядрена централа и проект от такъв мащаб е изобщо по мярата на съвременна България, дали е национално управляем риск. Малцина си дават сметка за въздействието върху публичните и корпоративни финанси на увеличаване на брутния ни външен дълг с близо 30 процента в края на строителството на централа. “За“ на референдума и реализация на проекта няма да повлече след себе си само плащане чрез цената на електроенергията, но и вълна от свързаните ефекти – в това число проинфлационен ефект, оскъпяване на кредитите. Да не говорим да ефектите върху търговския и платежен баланс и бюджета на страната. Скачени съдове.

 

Когато банките преценяват дали да отпуснат кредити на мултимилиарден проект като АЕЦ “Белене“ те гледат капацитета на кандидатстващата компания или консорциум да управлява подобни проекти, в това число и историческия запис до този момент. Ако НЕК и БЕХ не могат да се справят с управлението на проект от двеста милиона евро – нямат много шанс да получат 10 млрд. евро. Понякога дори държавните гаранции не стигат.

 

Силов проект

 

Умилителни бяха усилията да се представи проектът АЕЦ “Белене“ като отговарящ на всички европейски стандарти, в това число и по отношение системите за сигурност. Остана в сянка значителния факт, че ЕК не е обсъждала и давала мнение за проекта. Одобрение има само площадката – разликата е огромна. Няма одобрение на ЕК, но разходи от близо два милиарда лв. вече са направени. Битката на стандартите в ядрената сфера е понякога невидима, но същностна. 

 

Проблемите в управлението на проекта са изключително много, което изключва отстраняването на грешките “в ход“ и връщането му в нормално русло. Никой стратегически инвеститор, освен руският държавен бюджет, няма да се съгласи да погледне “отгоре“ на дупките при проектното структуриране, да плати за преразходите или нецелевите разходи до този момент, и да се съгласи да плаща за тях в бъдеще.

 

Много пъти съм говорил, че единственият източник на финансиране е руският бюджет. Но вече не съм сигурен, особено след посещението на професор Нигматулин - проектът е толкова дискредитиран, че дори политически съображения не могат да накарат ръководството на Русия да плати капризите на “Росатом“ за силов проект, който години напред може да генерира само напрежение в българо-руските отношения. Особено след като беше подписан проекта “Южен поток“.

 

Значителна част от аргументите на поддръжниците на “Белене“ не се отличават с професионална дълбочина. Те почиват върху мантри и стереотипни модели на възприятия на миналото на българската ядрена енергетика. Тук особено се откроява евтината енергия на АЕЦ “Козлодуй“ като доказателство!? за евтината енергия на АЕЦ „Белене“ и изобщо за новата ядрена централа като буфер срещу поскъпване на електроенергията в България?

 

Сравняване на несравнимите “Белене“ и “Козлодуй“

 

АЕЦ “Козлодуй“ никога не е бил сравним проект, защото е финансиран по междуправителствено споразумение чрез държавен дълг и изплащан по взаимните разчетни сметки в преводни рубли. В този смисъл цялата държава и ние сме го изплатили, но не през цената на електроенергията, а на базата на взаимни разчети при насрещен износ на български стоки и услуги. АЕЦ “Белене“ се реализира в условията на пазарна икономика, на всичко отгоре няма никакъв офсет или договор за заплащане чрез насрещни доставки на стоки и услуги. За поръчките и мястото на българските компании в проекта има отделени анализиран мит в моя блог.

 

Особена тревога буди съзнателното приспиване на сетивата на хората от райони в които значителна част от доходите и заетостта се генерира от ТЕЦ и ВЕИ. Влизането на слона АЕЦ “Белене“ в българския енергиен дом при стагниращо потребление и прогнози ще принуди българското правителство да го поддържа на “изкуствено дишане“ като изведе предсрочно от експлоатация редица блокове от действащи въглищни централи. Това не го криха и ексминистрите Румен Овчаров и Петър Димитров от БСП.

 

Сравнението между “съгласието“ ни да получим средства по “Южен поток“ и отказа да вземем руски пари за втората си ядрена централа бе често повтарян мотив. Класически пример за сравнение от “птичи“ поглед, без идея за сериозна аналитика. Българската страна практически не поема рискове по проекта “Южен поток“ (с малки, но поправими изключения), тя е пасивна страна – след 15 години ние получаваме обратно 50% си процента. Нямаме никакво задължение да купуваме транзитирания газ по тръбата, ако не е конкурентен. По АЕЦ “Белене“ ние сме мажоритарен собственик, ангажираме собствени ресурси и оперираме проекта – връзката е чисто дългова и ако нямаме пари да връщаме кредита или фалираме централата, или я даваме някому. Това е добрият вариант. Лошите са много повече.

 

Възможно е цената да стигне и 12 и 14 млрд. евро

 

Освен че оспорваха цената на проекта, нашите опоненти почти религиозно вярваха, че тя е твърда и няма как да стане по-висока. Странно твърдение в реалния свят на изграждането на ядрени централи в света, при които винаги има увеличение и като правило при повечето закъснения в срока, които се отразяват негативно на първоначалните приемания. Не случайно и самият консултант HSBC, както правят всички нормални анализатори, разглежда различни сценарий при анализа на чувствителност на приеманията и допускат сценарий с 25 и 50% увеличение на цената. При тях цената на проекта нараства до 12 и 14 милиарда евро, а това са мислими сюжети.

 

Ние имахме проблем да защитим нашата версия за индексацията, след похарчени “само“ милиард и осемстотин лева, а си представете под какъв натиск ще бъдем, ако сме похарчили два милиарда евро и АСЕ ни каже “налага се да преразгледаме цената, тъй като се появиха нови обстоятелства“. Помните какво стана през 2006 г. с твърдия ни договор за природния газ, когато се отказахме от правата си да разменяме приходите от транзита срещу количества природен газ по фиксирана цена. Представете си, че пак наш представител в подобни “твърди“ преговори е архитектът на българската преговорна “твърдост“ господин Румен Овчаров или негов последовател!?.

 

Положих много усилия да докажа, че проектът е невъзможен по куп геополитически и икономически съображения, в това число и да развенчая митовете, че той може елегантно да се впише в реалностите на европейския пазар на ядрени технологии.

 

Освен лицензирането на площадката, на съгласуване и одобрение от ЕК подлежи и самият проект, след одобрение и от Агенцията за ядрено регулиране в България. В ЕК отчитат с предимство интересите на европейските конкуренти на руските компании и ако АРЕВА, “Ибердрола“, “Сименс“ и другите европейски производители на ядрени технологии нямат достъп до руския пазар, няма никаква причина те да проявят снизходителност и да дадат зелена светлина през ЕК за руския ядрен проект. И тъй като откритият отказ е винаги съпроводен с дипломатически рискове, се използва целия арсенал от бюрократични хватки – както се казва отговорът се вкарва “в процедура“. Справка - “Газпром“ и разследването срещу него.

 

Моето последно послание и въпрос към тези, които ще отидат и гласуват с “да“ е “Какво Ви кара да мислите, че сте по-умни от своите деца и внуци, че имате по-добра представа за това как те трябва да решават енергийните си баланси? Какви са шансовете да знаете по-добре от тях какъв избор от технологични решения ще имат те и дали те няма да бъдат по-оптимални и ефективни?

 

Авторът е член на Центъра за изследване на Балканския и Черноморския регион и управляващ директор на "Иновейтив Енерджи Солюшънс". Бивш директор на "Делойт България" и посланик на България в Русия в периода 2000-2006 г.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?