Първа военна база на НАТО в Бургас - браво на царя!

В Бургас вече има, макар и временна, американска военна база. Само преди година споменаването на фразата "военна база на НАТО в България" предизвикваше силен смут, политически вълнения, многословни обяснения и конспиративни писания в пресата. Преди три години руски вестник тиражира списък на трима български "агенти на ЦРУ", които работели за създаване на натовски бази в България. През пролетта на 99-та на площада пред българския парламент се сблъскаха два митинга - за и против даването на въздушен коридор на НАТО, а вестниците обявиха даването на въздушното пространство със заглавия "Взеха ни небето", " Взеха ни и въздуха" и т.н.

В края на 2001 г. българският парламент гласува със съкрушително мнозинство даването и на въздуха, и на морето, и на земята на САЩ и съюзниците от НАТО за целите на операцията "Трайна свобода". Депутатите от всички парламентарни групи подкрепиха решението България да действа като фактически съюзник на НАТО в борбата срещу тероризма. Не се забелязват признаци на гражданско безпокойство по повод българската позиция и нито една сериозна политическа партия не организира" разгневени пацифисти", които да блокират бургаското летище.

Наистина изглежда изненадващо, че за една - две години, "тайно и полека народът израсна със няколко века". "Алхимията" на общественото мнение не е много сложна за разгадаване. Основният фактор за настроенията на народа са настроенията на управлението. Премиерът, външният министър и правителството не проявиха колебание дали трябва да се заема позиция и каква трябва да бъде тя по повод на атентатите в САЩ. Без много - много увъртане беше предложена и помощта на България в една безпрецедентна по своите мащаби и характер акция срещу тероризма. Поведението на правителството в този момент още веднъж доказа максимата, че когато има политическа воля, има и пътища за нейната реализация. А политическата воля в крайна сметка е една - България да бъде член на НАТО и да си осигури бъдеще на модерна европейска държава.

Установяването на временна американска база дни след избирането на социалиста Георги Първанов за президент и особено на ген. Ангел Марин за вицепрезидент може би изглежда като ирония на съдбата. Петър Стоянов пет години работеше и мечтаеше за този момент - България да бъде реално необходима на НАТО и да има все повече и повече реални знаци за фактическото присъствие на НАТО в България. Унгария, например, предостави без колебание военна база на НАТО още през 1995 -96 г. по време на операцията срещу бивша Югославия. И това решение беше много по-важно и много по-сериозно доказателство за готовността на Унгария да стане член на Алианса, отколкото всички други решения и действия.

Обстоятелството, че БСП не си позволява никакви критики към правителствените инициативи и въобще към правителствената политика по отношение на НАТО дават надежда, че този път БСП, ако не помага, то поне няма да пречи членство в НАТО да стане факт. Приказките, че няма да сме готови до ноември 2002 -ра да получим покана за членство, могат да означават две неща. Първо, че Първанов и Марин имат за цел да предотвратят поканата за НАТО с аргумента, че няма да сме готови и по някакъв начин да подготвят условията за присъединяване към ОНД, например. Другият вариант е Първанов и Марин да направят така, че за една година България да изпълни критериите за членство и България да получи заслужено признание за усилията си. Истината е, че страната ни е в състояние да изпълни минимално необходимите условия, но за да стане това, е необходима непоколебима воля.

И все пак първата американска военна база в края на една странна изборна година показва, че България наистина е извървяла дълъг път и че всичко, което днес изглежда невъзможно, утре става реалност.