Първанов: България е готова за ЕС, както бяха първите 10 преди година

Преди срещата в Копенхаген, България има същата степен на готовност за членство в Европейския съюз, каквато имаха десетте страни-кандидатки преди срещата в Лаакен, заяви президентът Георги Първанов при завръщането си от Йоханесбург тази сутрин. През декември миналата година в Лаакен, на срещата на високо равнище Европейският съюз определи 2004 като годината, в която ще приеме първите 10 страни кандидатки, като не включи в списъка България и Румъния.

Изявлението на Първанов бе по повод вчерашната му среща с председателя на Европейската комисия Романо Проди, по време на срещата на ООН в Йоханесбург. Държим България да бъде оценявана по собствения ѝ конкретен принос и готовност за членство в ЕС, всяка страна да има своя пътна карта, свое описание и своя крайна дата, посочи днес президентът. България прие и реализира програма за ускоряване на преговорите, оценена от еврокомисаря Ферхойген като уникален напредък, подчерта той. България настоява да бъде определен за нея ясен график и разписание в Копенхаген, да се спазват същият подход и същите принципи, както беше в Лаакен, заяви Първанов. И ако няма двойни стандарти, страната ни трябва да получи срок.

Президентът отново изрази тревога, че в противен случай в българското общество може да се катализира евроскептицизъм и да се демотивират както пряко ангажираните с подготовката на страната ни по отделните глави, така и не малка част от обществото.

Първанов обаче изрично подчерта, че каквито и да са решенията от Копенхаген и от Прага, политическият елит в страната не би трябвало да си позволява да внушава, а още по-малко да заплашва с промяна в стратегическата ориентация на България. Президентът каза, че подобни нотки са се проявявали при предишното правителство и при предишния премиер Костов.

Като политическо, а не като партийно, определи първото си официално обръщение към нацията Първанов, помолен за коментар от журналистите. Добре разбирам, че мнозинството трябва да отстои публично своя имидж, Но вярвам, че след като отмине емоцията, всеки ще седне и ще прочете това изявление. Ще прочете и посланията на отделните социални, професионални групи и ще открие в тях рационалното зърно, онова, което ще помогне за укрепването на управлението, каза днес Първанов.

Той призова и за повече конкретност и алтернативност в критиките на опозицията към управляващите.

Държавна позиция по евентуално участие на България във война срещу Ирак не може да има, преди да е отправено искане по това, заяви още президентът. Засега българската позиция е свързана с необходимостта да се задълбочат дипломатическите усилия за намиране на решение по мирен път, с осигуряването на възможност на оръжейните инспектори да свършат добре работата си. България трябва да има сдържана позиция, още повече, че в момента председателства СС на ООН, каза Първанов.

Като успешна оцени президентът Срещата на високо равнище за устойчиво развитие в Йоханесбург. По думите му българската делегация през цялото време е отстоявала и е участвала във формирането на европейската позиция на форума.

Форумът успя да приеме политическа декларация, която отразява в значителна степен различните претенции на участниците в него и да приеме план, механизми и контрол за изпълнение на принципите от декларацията, каза Първанов. Той отбеляза като важни за страната ни участието в срещата на франкофоните, срещата на представителите на страните от Карпатския и Дунавския район и съвместно организираната с Турция среща за устойчиво развитие в местното самоуправление.

Освен официално обявените предварително разговори, Първанов е обменил мнения и с всички президенти от Централна и Източна Европа, участващи във форума. Осъществихме контакти и със страни, с които за съжаление през последните десет години не поддържаме редовен диалог и отношенията ни, в това число и икономическите, са със затихващи функции, посочи Първанов. Той потърсил подчертана икономизация на външната политика по време на разговорите си с президентите на Казахстан, Нигерия и Венецуела. В първата от тези страни има възможност за инвестиции в строителството, във втората имаме смесени дружества, а в третата има перспективи за сътрудничество в селскостопанското машиностроене, отбеляза президентът.