Първанов: Държавата да поощри нови Христо и Евлоги Георгиеви

Президентът Георги Първанов поздрави академичната общност на Софийския университет "Св. Климент Охридски" по повод празника на университета със слово, в което призова да бъде изработена държавна стратегия за развитието на науката и висшето образование у нас. Първанов се обяви за насърчаване на пазарното поведение на висшите училища, както и за интелектуализацията на стопанския живот. Той пледира за приемането на Закон за насърчаване научните изследвания, Закон за високите технологии, закон за създаването на модерна система за кредитиране на студентското обучение, както и за уреждането на статута на Студентския град.

"Необходима е една нова държавна политика за висшето образование и наука, с която държавата, без да абдикира от своите ангажименти по финансирането, да създава стимули за участието на частния бизнес в този процес. Аз съм сигурен, че и днес за университетското образование ще се намерят съвременните Христо и Евлоги Георгиеви, но държавата трябва да поощрява техния интерес със съответните данъчни стимули най-малкото", заяви Първанов.

Сред гостите на тържеството в Аулата на СУ бяха още вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева, Негово Светейшество патриарх Максим, членове на Светия Синод, ректори от близо 20 страни, участвали в срещата на ректорите на университети от Централна Европа.

Държавният глава не пропусна да напомни пред аудиторията за 1907 г., когато княз Фердинанд - дядото на днешния български пример Симеон Сакскобургготски, е бил освиркан от студентите.

"Всички добре знаем университетската криза от 1907 г. Тя дава израз не само на оскърблението, на протеста срещу наранената чест на професори и студенти, но и позволява на академичното тяло да формулира много солидно и достатъчно категорично да отстои принципите на университетската автономия. В тези празнични дни вероятно ще си припомним и други събития - 1922, 1935, 1936 г., времето на Богдан Филов и други периоди на сериозни посегателства срещу университетската автономия. Естествено не можем да подминем и времето след 1945, 1948, 1953 г. - все години на идеологически и политически чистки в Университета", заяви Първанов.

Той подчерта, че прави този исторически преглед, за да напомни как СУ се е утвърдил "не само като един от стълбовете на българското образование и наука, на духовния живот на страната, но и като фактор за развитието на националната ни идентичност и държавност, както и за формирането на европейския образ на България".

Президентът заяви, че е необходимо държавата да направи свой приоритет развитието на науката и висшето образование, които могат да бъдат "един от локомотивите на българското развитие". Първанов напомни, че едни от първите затворени преговорни глави с ЕС, били по въпросите на българското висше образование и наука.

"Не може например да не ни тревожи тенденцията към деинтелектуализация на българското производство. В него досега, особено в последните години, се развиват предимно отрасли, които предлагат ниско квалифициран и ниско заплатен труд. Българската икономика трудно би могла да поддържа своята конкурентноспособност, ако тази тенденция се запазва и за в бъдеще", подчерта Първанов, изтъквайки ролята на академичната общност по въпроса.

Патронният празник на Алма матер - денят на Свети Климент, архиепископ Охридски, започна днес с Архиерейска Света литургия в параклиса на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Снощи студентите и преподавателите от Богословския факултет проведоха всенощно бдение, съобщи БТА.

По време на тържеството в аулата бяха обявени и новите професори в СУ, както и бяха връчени награди на студенти и преподаватели. За изявен студент на годината беше избран химикът Християн Александров, а за млад учен - биоложката Петя Генова. Празникът завърши с музикални и танцови изпълнения на студентски състави от СУ.