Първанов и БСП целят разпиляването на националистически вот

Г-жо Димитрова, как тълкувате решението на НДСВ да не издигне свой кандидат за президент и да не подкрепи някоя от издигнатите двойки?

Нежеланието на този етап на НДСВ да подкрепи или да издигне свой кандидат в много голяма степен се дължи на вътрешните проблеми на самата партия, на проблемите във взаимодействието в политическото ръководството и вероятно на взаимодействието между това ръководство и на структурите по места. Това се вписва в досегашната логика на политическо поведение на НДСВ да остава доста дистанцирано, а някои случаи маргинализирано от съществените политически проблеми в страната.

Това тяхно решение веднага бе “одобрено” от Георги Първанов. Кой има полза от тези действия?

Трудно е да се правят директни аналогии за електорални печалби или загуби от поведението на НДСВ. На първо място, защото е твърде опосредствено действието между призоваването от страна на дадена партия да подкрепи даден кандидат или да не го подкрепи и поведението на нейните симпатизанти. В България нямаме партии с толкова силна политическа идентификация, със силна лоялност на електоратите с изключение на електората на ДПС. Така, че за ползи не може да се говори със сигурност. Още повече, че този електорат от 4-5 процента, който е останал в рамките на НДСВ, заявява своите дясноцентристки предпочитания. Това бе и една от драмите на решението на НДСВ какъв модел на поведение на избере – дали да издигне кандидат или да запази мълчание.

Можем обаче да говорим за някаква имиджова полза за президента Първанов, доколкото няма да има издигнат кандидат от страна на коалиционните партньори.

Как си обяснявате преобладаващите като брой патриотарско-националистически двойки в едни избори два месеца и половина преди влизането ни в ЕС?

От социологическа гледна точка за мен това е един от най-интересните феномени в развитието на българското общество. Наличието на толкова много ляво-националистични двойки е симптом поне за няколко тенденции. На първо място, независимо от факта, че БСП успя да спечели толкова много гласове на последните избори, този феномен показва, че монополът на тази партия върху лявото пространство е в значителна степен разклатен. Има една сериозна част от електората на БСП, който търси излази на друго равнище. Това може да бъде към едни по-крайно националистически или патриотично-националистически настроения.

Вече става ясно, че лявото пространство не може вече да бъде удържано само от БСП. Това създава стремеж на различни политически субекти да се възползват от този електорат.

На второ място, ние имаме сходни тенденции в новоприсъединяващите се страни към ЕС – да се използва, а даже и манипулира страхът от едно бъдеще в рамките на ЕС на част от хората с по-нисък социален статус и по-ниски образователни и икономически възможности.

Това е една своеобразна реакция на самозатваряне в период, в който това присъединяване е предстоящо. Така или иначе стремежите за експлоатиране на този сектор, включително и за по-сериозно бъдещо наместване в този сектор, се наблюдават в България. За първи имаме много сериозно присъствие на кандидати в лявото пространство, докато в дясно са по-ограничен брой кандидати.

Има ли шанс Волен Сидеров да открадне гласове от Георги Първанов?

Да, има. Има слоеве, които са били близки до БСП, които през годините са поддържали както БСП, така и президента Първанов. Те в различни аспекти вече са поставили под съмнение водената от него политика и настояват за друг тип идентификация, за друг тип лозунги. Това дава шанс да се привличат доста крайно леви гласове. Ситуацията дава шанс на Волен Сидеров да събере тези гласове и да се представи относително добре.

Личното ми тълкуване на възникването на повече на брой крайно леви кандидатури обаче е вероятното опасение от страна на БСП и на щаба на Първанов, че едно силно представяне на Сидеров в значителна степен би намалило тежестта на електоралната подкрепа за Първанов. В този смисъл би било по-блогоприятно за него левите гласове да се разпилеят между няколко ляво-националистически кандидати, отколкото да ги обере една единствена кандидатура. Така тълкувам и кандидатирането на Любен Петров и на Григор Велев.

Целта е гласовете да бъдат разпилени и в крайна сметка Първанов да ги обере евентуално на втори тур. В крайна сметка тяхната символична тежест намалява. Ако имате върху един кандидат съсредоточен голям брой гласове, той изглежда много по-сериозен, по-тежко представен в общественото мнение. Ако тези гласове бъдат разпилени върху 4-5 кандидата, дори и те да не са малък дял, тяхната сумарна тежест намалява.

В кампанията влизат три имена от ранните години на СДС – Петър Берон, Сидеров и Георги Марков. Те могат ли да отлеят вот от Неделчо Беронов?

Общото название за дясно претърпя много сериозни трансформации и тепърва ще претърпява още промени. Трудно може да се каже днес дали за хората, които ще гласуват на изборите, примерно, Петър Берон е символ на дясното пространство. Георги Марков също имаше една специфична позиция през тези години и макар да се автоидентифицира като символ на дясното, за една твърде голяма част от десните избиратели той не е символ на това дясно.

За мен големият проблем в тези избори по отношение на десницата е, че по един или друг начин се разчита на идеологическото дясно, на дясното, което живее в своите спомени. Вие правилно споменахте, че тези фигури са от началото на СДС. В момента обаче ние не виждаме заявка нито чрез кандидатите, нито чрез посланията, опит да бъдат привлечени гласовете на младите десни. За мен това е по-сериозното предизвикателство, защото началният период на конструиране на дясното изигра своята роля. Но ако то иска да има своето бъдеще, трябва по-сериозно да се обърне към средното, а и към по-младото поколение, което в значителна част се състои от дясно ориентирани избиратели. Те  обаче са с много по-различни като акцент, а и като приоритети ценности.

По един или друг начин всички кандидат-президенти, с изключение на Първанов, разчитат на някаква анти-ДПС риторика. Кой ще спечели най-много от нея?

Тук трябва да имаме предвид, че прекомерното изостряне и повтаряемост на тази риторика също води до изхабяване. Проблем е когато не могат да бъдат откроени ясни и силни нови послания. Във всички случаи потенциално най-големи шансове да спечелят имат онези кандидати, които изначално имат по-националистическо ориентирани избиратели. Каквато и да е анти-ДПС риториката в средите на десните избиратели, където в много по-голяма степен присъстват такива ценности като толерантност, търпимост и взаимно зачитане на опонентите, само и единствено тази риторика няма място. Аз по-скоро бих казала, че по-вярната риторика е антикорупционната.