Защо изборът на "Майкрософт" да отиде в Гърция е важен за нас?

В началото на седмицата Гърция и американският технологичен гигант "Майкрософт" обявиха инвестиционна сделка на стойност до 1 милиард евро за изграждане на инфраструктура за облачни услуги в страната.

Проектът предвижда три центъра за данни в района на Атина. Към момента "Майкрософт" има центрове за данни в Германия, Франция, Холандия и Ирландия и изгражда такива в Полша, Италия и Испания.

Председателят на Българската стартъп асоциация - BESCO Добромир Иванов публикува коментар защо изборът на "Майкрософт" е важен и за България във "Фейсбук".

Ето и пълният текст:

Важен е, защото това е шамар, който ни показва къде всъщност е проблемът в България.

Гърция има по-лоши ИТ кадри от България!

Гърция има по-високи данъци от България!

Гърция има по-скъп ток от България!

Гърция има по-топъл климат и съответно лятото подръжката на data център е по-скъпо!

Гърция има по-лоша Интернет свързаност от България!

И въпреки това "Майкрософт" избра Гърция.

Защото институциите на Гърция работят по-добре.

Защото правната рамка на Гърция е по-добра.

Защото в Гърция може да нямаш толкова добри кадри, но те имат работещи "сини карти" и можеш да привлечеш бързо такива от целия свят, а тук не е така.

Защото Гърция може да има много проблеми, но "Осемте джуджета" трудно ще се случат там по този начин.

Изборът на "Майкрософт" показва, че "ИТ Хъб на Балканите", "Силициева долина на Европа", "Стартъп инкубатор" и т.н не се става с евтина работна ръка. Ще споделя няколко истории, които според мен показват ефекта от проблемите в институциите в България:

История 1: Когато някоя компания започва преговори за такава сделка най-често тя минава през Агенцията по инвестиции. В BESCO имаме опит с компании минаващи от там. Процес, който трае понякога 2+ години. Хората губят пари и спешно имат нужда да им се оправят документите, нашите не отговарят с месеци на мейли, а по телефона отговарят неща от сорта на: "Звъннете другия месец, защото този имаме едно събитие!", "Звъннете другия месец, защото отпуски..."

История 2: Имахме среща на ниво членове на Министерски съвет и ни питат:

- Можете ли да помогнете Google да отворят Google campus в България

- Google трудно ще отвори такъв, защото за Източна Европа имат в Полша. Дали може да се говори за подобно нещо, но от друга компания?

- Борисов знае Google!

История 3: Това не е история, а просто гледах лайф на премиера от преди няколко дни. В него той беше много горд как не сме тръгнали да правим двигатели за коли и те сега като стават електрически старите двигатели не им трябват. А ние си правим стъкла, врати, фарове...все неща, които ще им трябват!?

Това, че на най-високо ниво в правителството не се разбира разликата в добавената стойност на различните производства е фундаментален проблем!

Това, че институциите ни не разбират своята роля и отговорност в привличането на инвестиции и създаването на средата, в която живеем и правим бизнес е фундаментален проблем!

Това, че на най-базовите нива в обществото ни не се разбира, че по-високи пенсии/заплати е свързано с производството и износа на по-успешни продукти и компании е фундаментален проблем!

Производството в XXІ век не са домати, не са и стъкла или врати. В ХХІ век производството е свързано с високите технологии на първо място. Те не са отделна индустрия, те променят всяка една индустрия.

Състезанието в това, коя страна ще привлече големите играчи и ще създава среда за създаване на свои такива, определя след това и стандарта на живот в съответната страна. Не асфалта...не фаровете...не кравите, не доматите, не популизъм "да вземем парите от средната класа и да ги дадем на по-бедните".

А за нашите институции и управляващи все още технологиите, стартъпи, ИТ...това са като екзотична глезотия, която е хубаво да се показва пред гостите, но реално им е все тая дали я имат или я нямат.

Три години ми е опита в борбата за създаване на по-добра среда и три години имаме борба на всяка стъпка...Просто - защото за тези хора това не е приоритет, не е като асфалта.

И докато това не се промени повечето българи ще са обречени да стоят около и под нивото на бедност.