Първанов обвърза ВНС с разширяването на правомощията му

Георги Първанов обвързва свикването на Велико народно събрание с възможността за разширяване на президентските правомощия и посочи като срок края на мандата му - 2006 г.

"Едно Велико Народно събрание в края на настоящия президентски мандат, при идеята, че то ще се занимава и с въпроса за възможността за разширяване на президентските правомощия, би трябвало да мотивира моя подкрепа за тази идея", заяви държавният глава. Трябва да бъде отправен въпросът и за висящите проблеми в отношенията между правителството и ВНС, каза Първанов.

Конституционният съд в този му състав показва голяма зрялост и затова смятам, че въпросът ще се реши правилно и прецизно, каза президентът, който още идната седмица ще отправи питане до КС.

Коментарът му става на фона на активното лобиране от страна на депутати от управляващото НДСВ за свикване на Велико народно събрание (ВНС), което да приеме поправки в конституцията, свързани с членството в Европейския съюз.

Дебатът на практика започна преди година с 24-те идеи на СДС за промени в конституцията и след като депутати от дясната опозиция отнесоха до Конституционния съд (КС) въпроса за изваждането на прокуратурата от системата на съдебната власт. Тогава КС обяви, че това са структурни промени, които могат да бъдат приети само от Велико Народно събрание (ВНС).

Днес и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева каза, че е добре КС отново да се произнесе дали обикновено или Велико Народно събрание може да приеме промените, нужни за членството на България в ЕС, но посочи като срок за евентуалното му свикване 2005 г.

В предаването "Всяка неделя" на БНТ, където участва на живо, президентът отново защити идеята си за свикване на референдум за членството в ЕС.

"Аз никога не съм предлагал срок, а искам той да стане в навечерието на членство в ЕС", каза Първанов.

По-рано днес министърът по европейските въпроси Меглена Кунева прогнозира, че ако приключването на преговорите бъде забавено след 2004 г. по някакви политически, външни или вътрешни причини, няма да можем да влезем през 2007г. в Европейския съюз.

Тревогата ѝ е свързана с темповете, с които България изпълнява ангажиментите си по глава "Правосъдие и вътрешен ред". Тя открои като "изключително сериозно" мястото на следствието и доброто сътрудничество между прокуратурата, следствието и съдебната власт в изпълнението на ангажиментите по тази глава.

Това е област, в която ние сме много силно съветвани да вземем своето решение и да направим българското следствие наистина ефективно, призна Кутнева пред БНР. Мястото на следствието беше дебатирано в решение на КС, където съдът постанови, че това е част от промяната на държавното устройство и трябва да стане чрез ВНС, припомни Кунева.

"Ако има някаква неяснота в тази посока, аз бих предпочела спешно да сезираме КС отново, за да може България наистина да е наясно с времевата си перспектива през 2005 г.", декларира Кунева. Според нея без промени в конституцията, без ясно и ефективно място на следствието, на прокуратурата, за да може действително да работи ефективно цялата система, ние няма да можем да бъдем адекватни на това, което се случва в Европа и няма да можем да бъдем такива партньори, каквито досега доказваме, че имаме потенциал да бъдем.

Една част от необходимите промени в основния закон са свързани с поети ангажименти по "преговорните позиции на България като избирателното право в контекста на Европейския парламент, правото на пасивно избирателно право на територията на България, правото да се купува земя от чужденци и действието на договора за присъединяване в нашето правно пространство, тоест т. нар. отдаване на национален суверенитет", обясни Кунева. Според нея според повечето юристи тези въпроси можело да бъдат разрешени по начина, по който вече направихме промени на конституцията, тоест от обикновено Народно събрание, с две трети от гласовете.

Към момента против свикването на ВНС са БСП и новосформираната ПГ на Новото време.

На въпрос кога най-късно трябва да бъде извършена промяната, която се отнася до държавното устройство, Кунева заяви, че тя би трябвало това да стане още през 2005 година, тъй като след това вече предстои ратифицирането на договора за членство в ЕС както вътре в България, така и от останалите страни членки.

Трагедията в Испания дава още аргументи на европейските политици да настояват за по-ясно очертаване на европейската политика на сигурност и отбрана", заяви още Кунева. Тя отбеляза, че досега европейските граждани са поставяли на първо място като свой интерес околната среда, безработицата, защитата на потребителите, но сега без съмнение и по напълно категоричен начин на първо място се поставя сигурността.

"Европа е малко по-бавна, отколкото трябва, в тази област, може би затова, защото винаги е пазила външната си политика като недосегаема за т.нар. комюнитеризиране, тоест за създаване на общ модел на цяла Европа - така, както в други сфери това се случва", заяви Кунева. Според нея обаче с това, на което сме свидетели сега, аргументите за изграждане на европейска политика на сигурност в много добро сътрудничество с НАТО засилват активността на Европа.