Първанов забранява политическа подкрепа за войната срещу Саддам

Запитан дали България застава зад ултиматума на американския президент Джордж Буш, премиерът Сакскобургготски припомни, че има решение на Народното събрание и "трябва да докажем, че сме сериозни и въобще партньори, които си държим на думата".

След заседанието стана ясно, че политическите сили в парламента и държавните институции, чиито представители участват в КСНС, не са се обединили около обща позиция как ще реагира България при военен удар срещу режима на Саддам Хюсеин.

Решението на НС не ни обвързвало политически с подкрепа на война в Залива

България не трябва да участва в преки военни действия, България не трябва да поема допълнителни ангажименти извън тези от решението на Народното събрание от 7 февруари т.г., заяви Първанов.

В отговор на въпрос има ли обща, консолидирана позиция по иракската криза, той обясни, че според него решението на българския парламент за подкрепа на САЩ при военна акция, не давало мандат на управляващите да декларират политическа подкрепа на Вашингтон и партньорите му при война в Залива.

"Решението на парламента по военното планиране, логистичната подкрепа, която България трябва да окаже на нашите партньори, не е решение, което да бъде свързано със съответната политическа обвързаност при действия при военна акция, без решение на Съвета за сигурност на ООН", заяви държавният глава след заседанието на КСНС. На конкретен въпрос от страна на журналистите дали е възможно България да подкрепи военна операция без санкция на ООН, Първанов заяви следното: "В казаното по повод на един от предишните въпроси трябва да търсите отговор и на вашия въпрос".

На 7 февруари, без нито един глас против Народното събрание отвори въздушното пространство на страната за самолетите на САЩ и партньори, предостави летището в Сарафово за презареждане на бойните машини и обеща военен контингент за химическа защита в съседна на Ирак страна. Тогава само БСП настояваше всички тези действия да бъдат обвързани с резолюция на Съвета за сигурност на ООН. НДСВ, ДПС и СДС отказаха с аргумента, че България отговаря на молбата на своя партньор САЩ. Заради липсата на връзка с резолюция на ООН депутатите от левицата се въздържаха да гласуват решението.

Днес президентът заяви, че решението на парламента трябва да бъде спазвано и изпълнявано, защото България е парламентарна република и защото трябва да се държи като последователен, коректен и предсказуем партньор. Той обаче добави: "В духа на коректното партньорство, разбира се, ние трябва да намираме начин да казваме на нашите партньори и неща, които може да не им харесват."

Лидерът на СДС Надежда Михайлова коментира, че думите на президента за политическата необвързаност на решението на НС силно са я смутили. "Решенията на НС са политически решения, за тях гласуват политически сили и разграничаването на президента от позицията на парламента по този макар и индиректен начин, буди сериозно безпокойство и показва бягство от отговорност, и то в един кризисен за България момент", коментира тя.

За мен е странно търсенето на колизия между политическото решение и даването на логистична подкрепа, каза и председателят на парламентарната външна комисия Станимир Илчев, помолен за коментар на думите на президента. Решението на парламента е перфектна политическа рамка и не създава никаква дилема и основания за терзания, добави той. На въпрос дали при война в залива без мандат на ООН България ще предостави логистична подкрепа, но ще запази мълчание - т.е. без да дава политическа подкрепа, Илчев каза: "Естествено, че ще подкрепим - можем ли да подкрепяме на практика, но не и на думи?".

Първанов: Военният контингент да участва само в хуманитарни акции

След заседанието на КСНС Първанов посочи още, че България не може да поема допълнителни ангажименти извън тези от решението на парламента и специално акцентира върху параметрите за участие и статута на българския военен контингент. Те трябвало да бъдат в рамките на решението от 7 февруари, тоест българската част да участва в действия спасителни и хуманитарни в съседни на Ирак страни, а не на фронтовата линия.

В решението на Народното събрание обаче е указано, че действията на българския контингент са мироналагащи, припомни министърът на отбраната Николай Свинаров и обясни, че държавният глава го е цитирал по памет. Той декларира, че промяна в решението на НС няма и не е била искана. Свинаров не пожела да посочи какви са възможностите за статута на българския контингент, каза само, че преговорите за него все още не са приключили. Очаквал това да стане тази седмица. От конкретната договорка за статута зависело и каква част от разходите ще поеме американската страна.

Зам.председателят на БСП Румен Овчаров, който представляваше партията на КСНС, заяви, че управляващите настоявали статутът на българския контингент да бъде като този на американския.

След заседанието журналистите не успяха да получат от участниците в него еднопосочни отговори на въпроса дали и около какво са се обединили относно българската позиция в Съвета за сигурност на ООН. Изявленията бяха и в абсолютен дисонанс с все по-нарастващите очаквания за скорошно обявяване на военни действия. Макар и в началните си думи самият държавен глава да призна, че войната изглежда все по-неизбежна, след КСНС той обяви, че на заседанието

конкретен вариант на действие не бил обсъждан

макар че външният министър Соломон Паси е докладвал за действията на българската дипломация в търсенето на мирен изход, за ситуацията в Съвета за сигурност на ООН и за възможното поведение на страната оттук нататък. Според Първанов България трябвало да оцени "позитивното в направените предложения от страна на Великобритания, САЩ и Испания и от друга - в меморандума на Франция, Германия и Русия". В същото време не можело да се пренебрегват и конструктивните предложения, съдържащи се в позицията на шестте малки страни в СС на ООН.

Запитан каква ще бъде позицията на България довечера в Съвета за сигурност, държавният глава посочи: "България трябва да се придържа към линията, отстоявана от края на миналата година - да се оказва осезаем натиск върху режима на Саддам Хюсеин за неговото бързо и безусловно разоръжаване, но и да се дава шанс на мирното, на политическото разрешение, на дипломатическите средства за изход от конфликта".

На същия въпрос премиерът Симеон Сакскобургготски отговори: "Позицията, която е установена, ангажиментите, които са взети - няма промяна за момента". Според него вчерашната среща между лидерите на САЩ, Великобритания и Испания на Азорските остови била само консултативна и "не е нещо, което да промени основно тази тема".

Малко по-късно, на въпрос за очакванията му от заседанието на Съвета за сигурност, Симеон отговори: "Не могат да са безкрайно оптимистични, но както казах, просто трябва да се работи до последния момент за едно мирно разрешение. Повтарям, като че ли не чувате".

БСП: Консолидирахме се за търсене на мирно решение

Консолидирахме се около това, че трябва да се търси мирно решение и около това, което ви каза президентът. Това декларира пък Румен Овчаров и допълни: "Забелязахме, че правителството е готово да подкрепи всякакви решения, които имат явно военен характер, но до момента не сме забелязали готовност от правителството да подкрепи която и да е мирна инициатива, включително и предложенията на останалите страни - членки на СС на ООН".

На въпрос за какво въобще са се събрали и какво ще прави страната, ако бъде обявена война в рамките на близките дни, Овчаров посочи, че България ще защитава националната си сигурност и преповтори позицията на БСП, че не приема участие на България в евентуална военна операция без втора резолюция на Съвета за сигурност и без доказателства, че са изчерпани всички мирни средства. "За нас все още има достатъчно мирни средства, които не са използвани", обясни той.

СДС: Липсва позиция на управляващите и на президента

"За мен лично смисълът на срещата беше в успокоението, което внесоха ген. Николай Колев и ген. Бойко Борисов, че няма директни заплахи за националната сигурност. Това по никакъв начин не омаловажава липсата на ясна политическа позиция от страна на лидерите на мнозинството и президента", коментира след заседанието лидерът на СДС Надежда Михайлова.

Преди повече от седмица СДС поиска от президента да свика КСНС, за да се консолидират всички политически сили и държавни институции около позицията на правителството по иракската криза, изразявана чрез представителя на България в Съвета за сигурност на ООН. Преди началото на днешното заседание Михайлова коментира, че е безсмислено на него да се разглеждат само заплахите за сигурността на България. То трябва да консолидира позицията на България по иракската криза около заявеното от нашия представител в Съвета за сигурност.

Михайлова повтори, че разноговоренето от страна на различните институции не дава възможност на България да защити своя интерес.

След заседанието лидерът на СДС посочи, че политиците не са били на ниво, а голяма част от въпросите, които са били задавани, не са получили отговор - например какви позиции ще бъдат заемани при развитие на различните възможни сценарии. Тя разказа, че на заседанието Първанов е избегнал отговора на въпроса каква ще бъде неговата позиция в случай, че бъде внесена втора резолюция на заседанието на СС на ООН.

Няма заплахи за сигурността на страната

Единственият конкретен извод от заседанието на КСНС бе, че за сигурността на страната няма пряка военна заплаха. Рисковете от военна заплаха и заплаха за сигурността на страната при война в Залива бе и основната предварително тема на свикания от президента КСНС.

Заседанието бе открито от Първанов с думите: "Сега, когато войната изглежда неизбежна - дано да бъда опроверган, най-важно е да се съсредоточим върху рисковете". След заседанието президентът заяви, че няма военна опасност за България при удар срещу Ирак, няма и сигнали, които да пораждат опасения за пряка заплаха от терористични актове на наша територия.

Държавният глава декларира, че българската армия поддържа висока степен на бойна готовност и е в състояние да гарантира военната сигурност на държавата, взети са всички необходими мерки за засилване на отбраната. За този тип рискове на заседанието докладва шефът на Генщаба ген.Никола Колев.

Президентът каза още, че МВР и спецслужбите си вършели работата добре. Те извършвали "огромна по обем работа", която давала основание и увереност, че могат да се справят при възможни критични ситуации. От докладите на вътрешния министър Георги Петканов и главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов ставало ясно, че няма и сигнали за опасност от терористични действия.

С аргумента, че са секретни, президентът обясни защо специалните доклади по темата на министър Петканов и ген.Колев не са били раздадени предварително на участниците в КСНС.

На заседанието е обсъждано каква е степента на готовност на българския контингент, какво се прави за разкриване и предотвратяване на терористични действия на българска територия, какво е направено за засилване на контрола по българските граници и готови ли сме за голямото предизвикателство - бежанска вълна, както и какъв е контролът на стратегическите обекти в България.