Първата политическа зима на царя

Царят през ден получава по някоя и друга плесница от страна на социалистите и това вече дори не прави впечатление. Той все повече се държи като "Негово смирение", а не като "Негово величество", странно отстранен от ситуацията, чиито главно действащо лице би трябвало да бъде.

Изказванията на новоизбрания президент Първанов и вицето му Марин да се запазят ракетите СС -23 до влизането на България в НАТО са поредният публичен жест на унижение към правителството. Това стана ден след завръщането на външния министър Соломон Паси от Вашингтон, където той проведе разговори с представители на висшата администрация, с конгресмени и сенатори, а България получи изключително висока оценка за действията си в подготовката за присъединяване към НАТО. Лидерът на БСП и бъдещ президент намери за необходимо публично да разкритикува Паси за обявеното във Вашингтон правителствено намерение за премахване на ракетите СС -23 и даде думата на своя вицепрезидент ген. Марин, който обясни как няма да снемаме от въоръжение съветските ракети. Посланието на Първанов към правителството беше:"Тая, дето я мислите, няма да стане, а ако въобще стане, от мен зависи как." Демонстрира се ясен сигнал за предстояща ревизия във външнополитическите приоритети и смяна на дневния ред.

На всичкото отгоре като основен говорител по темата се изяви не самият бъдещ президент, а неговият вицепрезидент Ангел Марин. Вероятно да стане ясно и на тези, дето не са разбрали, кой ще командва парада на "Дондуков" 2 след 22 януари. Като се има пред вид, че сред и без това ограничените президентски правомощия, едно от най-сериозните е това на върховен главнокомандващ, Първанов нагледно показа кой ще изпълнява де факто тези функции и на кого ще докладват директно от Генералния щаб и отбраната. Докато ген. Марин е зает с отбраната, генералите, превъоръжаването и други въпроси, които съставляват важна част от външната и вътрешна политика на страната, Първанов със сигурност ще има достатъчно време да се отдаде на социалния ресор, на помилването и българското гражданство, които иначе са конституционни правомощия на вицепрезидента.

Кой знае защо, обаче, всичко това не впечатлява никого. По въпроса за ракетите, например, правителството запази плътно мълчание и така и не се разбра стои ли зад външния си министър, какви конкретни стъпки смята да предприеме по-нататък, защо ще ги предприема, каква парламентарна подкрепа му е нужна, какъв публичен ресурс ще мобилизира. Не може на дневен ред да е поставен такъв съществен въпрос като членството в НАТО, бъдещият президент да казва, че най-добрата част от решението за ракетите е, че в него не е указан срок за изпълнение, а правителството да се държи така, сякаш Първанов говори за друга държава, а не на България. Къде другаде бивш висш военен, известен най-вече с антинатовския си убеждения, ще се налага демонстративно като законодател на политически решения, включително по отношение на своя президент и това ще се подминава тихо мълком? Със сигурност подобен сценарий не може да се разиграе вече дори в Румъния, където и правителството, и президента идват от политическа сила, сходна с БСП.

Проблемът с ракетите не е единственият, а поредният от групата проблеми, които възникнаха във взаимоотношенията между правителството и новоизбрания президент Първанов след 18 ноември. Сред най-огласените беше този за новия директор на НСС, като царят се въздържа да предприеме ход след разговор с Първанов. И изпрати вътрешния си министър на "Позитано" 20 с три кандидатури, след което настана тишина. И докато Първанов все пак има някаква теза: "Държа аз да подписвам указите", то тезата на правителството тъне в мъгла. Стана така, че в публичното пространство увисна и единствената ярка фигура от кабинета - на главния секретар Бойко Борисов, който излезе и аргументира своето кадрово виждане за НСС. Каква е позицията на кабинета? Как вижда ролята на специалните служби занапред? Има ли мнение за връщането на Майкъл Чорни в България? Защо кабинетът се държи така, сякаш на всички, освен на него самия, не му известна истинската интрига и около службите, и около отминалите избори?

Без съмнение най- важно в случая е поведението на министър-председателя и лидер на управляващото Национално движение Симеон Втори. Докато той мълчи като египетски сфинкс и с охота обяснява пред западните медии, че работи по 14 часа на ден, в България все повече хора се питат какво работи. Защо хората му се записват в други партии, докато той се чуди дали евентуално някога да учреди своя? Доколкото е известно, НДСВ и досега не е анализирало загубата на президентските избори, а междувременно загуби и още едни - за кмет на Сливен. На стотния ден от управлението си правителството на НДСВ сколаса да представи нещо като програма. Месец по-късно написа документа, с който всъщност трябваше да започне - Бялата книга.

Докато образът на премиера се отдалечава в сферите на церемониални и официозни прояви и жестове, като негов "наместник" по текущите дела се явява шефът на кабинета Стоян Ганев. Той поне има вид на човек с мисия - среща с парламентарната група, раздава задачи, казва от какво е доволен и от какво не е, въобще около него се създават новините, които дават някакъв "политически пълнеж" на събитията, произтичащи от правителството на НДСВ. Така например напоследък се разбира, че Стоян Ганев се интересува от Бялата книга за управлението на ОДС, от приватизационни сделки, които да бъдат ревизирани и от задържането на видния столичен общинар и близък до Мултигруп скулптор Вежди Рашидов.

На фона на лавинообразно нарастващите проблеми и засилващото се усещане за безпомощност на управлението, единствената политическа сила, която трупа активи, е БСП. Другият печеливш от ситуацията е Ахмед Доган, за когото вече едва ли има съмнения, че ще скочи в насрещния влак, когато управлението на НДСВ съвсем дерайлира.

За Симеон Сакскобургготски ще е от критично значение как ще приключи първата му политическа зима в България. Защото тя може да се окаже и последна.