Пътуване до Вавилон - консултация от страна на новите демокрации

Предистория

Освен приключението от посещението в Ирак и свързаното с това лично усещане за въодушевление и несигурност, убеден съм, че идеята за консултиране на Ирак от страна на водачите на промените в Централна и Източна Европа е много добра и полезна. Това стана чрез конференцията "Стопанските промени в Европа: поуки за възстановяването на Ирак", проведена в Багдад на 20 и 21 септември 2003. Тя се състоя в навечерието на важни събития, за които споделените идеи бяха абсолютно полезни и от жизнено значение.

Групата се състоеше от осемнадесет реформатори от 90-те години, представители на единадесет пост-комунистически страни, повечето от които понастоящем са ангажирани с формирането и провеждането на реформите на свободния пазар в страните си и по целия свят.

Присъстваха четирима финансови министри, трима банкери от централни банки, един премиер-министър и множество министри на търговията и други области, бивши членове на парламенти, ръководители на приватизирани държавни предприятия и инфраструктурни компании, трима представители на мозъчни тръстове. Конференцията бе ръководена от г-н Мирек Белка, самият той бивш финансов министър на Полша .

Събитията, които съвпаднаха, бяха дебати по допълнителния бюджет за възстановяване на Ирак, годишната среща в Дубай на МВФ и Световна банка и френско-германско-британските разговори на високо равнище, засягащи бъдещето на Ирак.

Групата успя да легитимира, ако не и да формулира, някои политики, които би трябвало да бъдат предприети от Коалиционното временно управление на Ирак (КВУ). Това се случи най-вече благодарение на факта, че участниците споделяха обща философия по въпросите на икономиката, като и на това, че в страните, чийто представители бяха те, тяхното политическо участие бе категорично и навременно. Всички участници бяха доброволци, не получиха никакво заплащане за консултациите, а рисковата им застраховка бе обидно ниска.

Посланията

Част от проблема, когато дискутираме икономическите реформи в Ирак, се състои в отделянето на икономиката от сигурността и нуждата от навременни действия за установяване на законността.

В допълнение, съществуват две "свещени крави" в Ирак - външните дългове и цените и правата по добива и производството на горива. По отношение на тези хлъзгави проблеми съществуваше относително стабилен консенсус по следното:
- действия на икономическия фронт ще допринесат за сигурността;
- категорични реформи произвеждат законност, твърде непрактично е да се очаква общественото мнение да назрее;
- чуждестранните дългове не бива да бъдат опростени напълно (както предложи Парижкият Клуб през юни), поради неговите възпитателни функции в икономиката и факта, че съществуват няколко продуктивни части в него, както големите дялове, дължими на отделни личности и частни доставчици;
- цените на петрола незабавно трябва да бъдат приравнени към тези в съседните страни (в момента там те са десет пъти по-ниски), за бъде предотвратен контрабандният внос, както и извращението на други цени.

По отношение на икономическата политика като такава, в резюме поуките могат да бъдат посочени като триединство на: либерализация (на цени и търговия), приватизация и валута, поставена на здрава основа, според формулировката на Марек Дабровски. Дяволията обаче, както бе възприето от всички, се състои в подробностите.

Ето някои от встъпителните изявления на участниците от Централна и Източна Европа:

"Всеки компромис с миналото под предлог намаление на болезнеността на реформите или нуждата от помирение е единствената най-скъпа политическа грешка, често плащана в Европа."

"Незабавно либерализирайте търговията и финансите. В същото време отделете съществено внимание на защитата и поощренията на конкуренцията. Конкуренцията е по-важна, отколкото оценката на активите и стопанските перспективи от макроикономическа гледна точка. Общественото снабдяване, чуждестранната помощ, военните доставки трябва да бъдат осъществени също на конкурентна основа, безупречно и да служат като пример за най-висока обществен добродетел и отговорност."

"Бъдете строги към областта, засягаща "парите на другите" (валутните политики, данъци, спестявания) и либерални в случаите, когато граждани използват своите собствени средства за свой собствен риск (навлизане и излизане в и от пазара на частни предприемачи). Такива стратегии съвпадат и с ислямските традиции и с правилата на съвременните финанси и капиталови пазари."

"Понижете данъците, като разширявате данъчната основа. Помислете за това къде може да бъдат въведени плоски данъци: простотата и неутралността винаги побеждават. Деликатното социално инженерство може да почака икономиката да достигне по-висок БВП на глава от населението. Бюджетът трябва да върне сигурността на по-бедните сегменти от населението чрез навременно изплащане на дължимото."

"На всяка цена политическите действия трябва да бъдат прозрачни, така че във всяко едно от тях да може да бъде разпознат отговорът на следните четири въпроса: кой печели, кой губи, кой плаща сметките, как ще изглаждат нещата след няколко години."

"Осигурете частни доставки за бивши обществени, но нефункциониращи понастоящем услуги, най-вече пенсии, здравеопазване и образование. Целта е да се създадат условия за индивидуална и лична отговорност за бъдещето и по този начин да се установи стабилна перспектива за формиране на капитали."

"Приватизирайте бързо, а не постепенно. Запомнете, че често приватизацията е най-добрият и политически най-приемлив метод за ликвидиране на губещи предприятия. Комбинирайте методи, но не оставяйте силата на бюрокрацията да действа твърде дълго. Не се страхувайте да продавате "недосегаемите части на икономика" - банки, най-развитите промишлени предприятия и пр. В световната икономика различията между вътрешни и външни капитали намалява. Отворете икономиката."

"Справянето с предизвикателствата изисква дълга, системна и неблагодарна работа и не е препоръчително тази мисия да бъде поверявана на хора, които очакват награди и похвали от гражданството."

Приложимостта на всичко това

Много впечатления и наблюдения дават представата за това доколко гореспоменатото е осъществимо.

Приватизацията би трябвало да бъде задача, много по-лесна за изпълнение в Ирак, отколкото в която и да е страна от нова Европа, поне от техническа гледна точка. Ако не се броят предприятия по експлоатацията и рафинирането на суров петрол, съществуват под 200 предприятия, които подлежат на продажба. Половината от тях - сравнително доста добър дял - функционират горе-долу добре.

Вследствие на неотдавнашните международни обстоятелства, пазарите на иракски стоки могат само да се съживят.

Междувременно, чуждестранният дълг на Ирак се търгува на нива 10-15% от номинала. Това вероятно е делът на дълга, който би могъл да бъде запазен, а не изцяло опростен, каквато е идеята на Парижкия клуб за отмяна на всички претенции.

Плоските данъци вече бяха предложени от МВФ и Световната банка, с единна ставка от 15 %. Този праг вероятно е висок, но съществува възможност за намаляването с течение на времето.

Ирак не е страна, чиято икономика зависи от един ресурс, поне съществува потенциал икономиката му да бъде такава. Той е единствената страна в региона с най-много източници на прясна вода, предпоставка за добро селско стопанство. Съществуват възможности за туризъм - заради Вавилон и относително прохладните северни части на страната.

Структурата на икономиката не е разрушена в смисъла на собственост, бизнес нагласи и предприемачество, сравнена с която и да е друга страна от нова Европа в началото на реформите от 1990-те. Обаче социалната тъкан е тази, която бе засегната най-зле и разрушена както от предишния режима, така и от войните и обществени противоречия. Ситуацията напомня само полу-протекторатите на Балканите в политическо отношение, но по отношение на икономическия упадък (оценен на 65-70% от БВП) Ирак наподобява Сърбия.

Административният капацитет на временното правителство на Ирак - доколкото съществуваше възможност за оценка - е на същото или на по-високо ниво от това на европейските демокрации, зародили се през 1990-1991 г. Възможно е да има спекулация с това доколко тежко е състоянието на "слабата държава" в Ирак - модно оплакване сред политолозите от цял свет. "Слабостта" обаче е типична за посттоталитарните стечения на обстоятелствата и благодарение на нея промяната е възможна.

Насоката на стопанската политика към здрава парична единица (вече е планирана обмяна на старите банкноти с нови, без лика на Саддам), либерализация и приватизация, към осигуряване на конкуренция и откритост, комбинирано с ниски, прости и прозрачни данъци би могло да ограничи правителството на Ирак до осъществяването на една много важна задача - на първо място осигуряване на правилата на играта, строги правила с необходимата сила.

Узаконяването и легитимността на тези правила зависи най-вече от способността на коалиционните сили и КВУ да осигурят обществен ред и сигурност.

Не съществува универсално политическо или икономическо средство за такава ситуация. Аналозите могат само да спомогнат за определяне на границите на политическото въображение.

Както бе споменато от едни от участниците, съществува един практически съвет: "да бъдем готови за различни и реални компромиси в ситуация, когато политическият режим все още се заражда, не съществува конституция, границите и териториалната структура са неустановени и съществуват огромен брой предизвикателства, към които неправилният подход би довел до неизбежна директна конфронтация и, в отделни случаи, до гражданска война".

Икономистите, МВФ и Световната банка просто не се занимават с такива ситуации. В същото време липсата на активност и нерешителността в областта на икономиката просто е рецепта за още по-монументално стопанско нещастие.

По отношение на въображението, мисията изглежда полезна, съдейки от водещите заглавия и цитати във "Файненшъл Таймс" и "Ню Йорк Таймс". Интересно е да се отбележи, и че когато възразяваха на приведените по-горе послания, членовете на временното правителство използваха буквално същите аргументи, каквито бяха привеждани в Източна и Централна Европа за забавяне на реформите.

Събитието бе инициирано и организирано от Коалиционното временно управление (КВУ) в Багдад, Държавният Департамент на САЩ, Агенцията за международно развитие на САЩ и Международната Ресурсна група. От България участваха Мартин Заимов и автора на тези редове.