Пътят към ада е постлан с добри намерения

Притеснява ли Ви факта, че минаха повече от 24 часа, а още не се знае автентична ли стенограмата, публикувана в пресата. Вече се носят и версии, че може да се подмени текста?

Повече от 24 часа те не оспорват автентичността. Те се занимават с въпроса кой е изнесъл стенограмата. Край, оттам нататък не коментирам, да подменят каквото искат. Нито се спори по факта, че договорът е сключен в противоречие със законите и Конституцията, нито се спори по факта, че те са го направили съзнателно. Оттук нататък пътят към ада е постлан с добри намерения, казвам аз.

От думите ви излиза, че кабинетът изобщо не се съмнява в автентичността на публикуваната стенограма.

Едно и едно две ли е? Простата парламентарна практика изисква да дойдат и да дадат някакво обяснение на парламента. Като искат, да бъде в сряда.

Ако те дори бяха контактували с Краун ейджънс, но го бяха направили по един нормален начин, да сложат картите на масата и да кажат - ето това е проблемът. Първо, министърът на финансите да изнесе един доклад на парламента. Да се види, че три-четири месеца той наистина сериозно търси проблемите, причините. И ако беше казал - това са проблемите, това са причините, има огромно срастване на групировки с митничари, на групировки с полиция, с гранична полиция, със служители в министерството на финансите, с данъчни власти - този въпрос не можем да го решим само с познатите механизми. Защото сме в омагьосан кръг, това е раково поразен организъм. Аз ви предлагам този вариант. Да, той съдържа и минуси, признавам ги, такива и такива са. Дайте сега да ги намалим. Да преговаря българската държава с чужд партньор, нека и Краун Ейджънтс, но от позицията на държава, която знае защо кани тази фирма тук и какъв свой държавен интерес ще защитава.

В никакъв случай в договора не могат да се съдържат клаузи, които откровено нарушават Конституцията. Не може да дадеш на някаква чужда фирма да прави обиски, претърсвания, разследвания и т.н . Това са прерогативи само и единствено на държавата и никой не може да ги прехвърля. Не можеш да сложиш в договора си клауза, според която, ако българската страна се позове на нищожност на договора, тя трябва да плати цялата сума независимо, че няма да се прави нищо по него. Това означава, че оня, който е написал договора, е имал съзнанието, че вътре има нищожни клаузи и се е подсигурявал въпреки всичко другата страна да получи сумата. Тя, другата страна, ще получи сумата, а българската страна какво ще получи?

Това национално предателство ли е според Вас?

Не искам да употребявам силни думи. Искам да видим какъв проблем решаваме, какви са причините за този проблем и с какъв инструментариум разполагаме, за да си го решим. Няма по-заинтересован от българската държава да си сложи ред на нейните митници. От това е заинтересован бюджетът, суверенитетът и всичко останало. И аз не съм склонна да профанизирам, да превръщам сумата в детски надбавки, в кебапчета, в социални помощи и т.н. Даже българската държава да плати 30 милиона лева и да получи 1 милиард - добре. Има логика в това, има сметка. Но да се прави от името и в интерес на българската държава и това да е ясно. И да е ясно поради какво ние не можем с инструментите на държавата да направим поне значителен напредък с проблема. От какво се страхуват? Какво има в договора, че групировките като го научат, да ахнат? Какво да научат - заплатата на шефа на екипа? Ами голяма работа! Това какво отношение има към интересите на групировките. Когато ти си излязъл и си казал - ето, аз ви предлагам този вариант, другият вариант е този, третият - този, плюсовете и минусите на масата, сядаме и решаваме. Какво тайно има в договора? Голям уплах от хонорара на шефа на екипа! Ами ти като можеш да защитиш това с числа - защо е нужно и какъв голям интерес брани..... а и между другото, като ни натиснат страните членки на Евросъюза, ние не можем така сепаративно и тайно да сключим договор. Да, може да има конфликт на интереси между няколко държави, ама ние сме малка страна и се слагаме между чука и наковалнята, за да ни блъскат или едните, или другите. Къде ни е съзнанието, какъв е нашият интерес, какви са ни приоритетите, как постъпваме ние? Значи се поставяме от една губеща позиция в друга губеща позиция и така със стадно чувство. Накрая, след като всичко това е факт, опозицията започва да натиска, страните членки на Евросъюза започват да натискат и сме в глава "преговори по митническа политика". И вместо да се помъчим да оптимизираме условията на договора, да съединим усилията си, да махнем онова, което очевидно е неприемливо...
Вместо това, те един път тайно се събрали, за да решат как да нарушат закона, каква формула да използват. Втори път, подписали договора в пълна тайна. Трети път, накарали Толев (зам. директор на митниците) да преведе с бордеро сумата, с която договорът влиза в сила, защото той няма никакво качество да прави това. И сега, когато е излязла въпросната стенограма, след като до миналата седмица са можели да работят по корекции на договора или поне малко да покажат добра воля - не, те казват - "групировките са заинтересовани". Това може да се връзва с интереса на групировките, но големият интерес просто не е на групировките.

На кой е?

Как кой е? Какво означава да дадеш на чужда фирма митниците си?

Мислите ли, че изтъкването, че чрез митниците се пълнят партийни каси, е удар всъщност срещу партиите в България?

От митнически канали може да са пълнени партийни каси и трябва да видим как чрез държавните механизми това да се възпрепятства. НДСВ имаха едно велико предимство - към този момент да твърдят, че нямат партийна каса. Поне да твърдят, че нямат партийна каса. Добре, вземи мерки с държавни механизми. Всичко ти е в ръцете - и вътрешното министерство. Ако някой ти пречи, го смени. Ама ти си оставил всички танцувачи да си танцуват в държавата по същата схема, по която и до идването на НДСВ на власт, и смяташ какво ще постигнеш? Нищо. Това, което е днес.