Печеливша ли е позицията на Шрьодер за войната срещу Ирак?

Кой ще каже, че нещата не се развиват добре за Шрьодер? Десетки хиляди в Европа и Америка демонстрираха в края на седмицата против война срещу Ирак. И за мнозина от тях Шрьодер е знаме. В Германия демонстрантите бяха само няколко хиляди и не можеше да бъде другояче. Защо германското движение за мир да изкарва хората на улицата при един канцлер, който определя американския поход към Персийския залив като авантюра и при никакви обстоятелства не желае да праща в него германски войници. Не се ли оказа Шрьодер прав, когато зае от самото начало твърд антивоенен курс? Ето как се представят нещата: Джордж Буш непременно иска война, но не му позволяват. Заслугата за това има и Шрьодер, защото първи се противопостави на Буш. Тази е във всеки случай представата, която битува в Германия. За поддържането ѝ се хвърля значителен ресурс и едновременно се затъмняват решаващи факти, което създава заблуди.

Първата заблуда е, че Буш е подпалвач на война. Дори във Франция признават, че без военния натиск на САЩ оръжейните инспектори на ООН никога нямаше да се върнат в Ирак. И ако стане така, че Саддам бъде разоръжен без война или бъде принуден да отиде в изгнание, то това ще е благодарение на Буш, а не на Шрьодер.

Втората заблуда е, че ако инспекторите не открият други по-убедителни доказателства за оръжия за масово поразяване освен няколкото празни бойни глави и документация за стара ядрена програма, Саддам няма да бъде уличен и война няма да има. Главният инспектор Бликс казва обаче обратното. Не инспекторите, а Саддам е този, който трябва да докаже, че не притежава забранени оръжия, като сътрудничи активно на инспекторите. Ако не го направи, заплахата от война остава. Но в Германия очевидно чуват Бликс само когато казва, че в сегашния момент войната е неоправдана. И той е прав. Но нещата може да се променят.

Третата заблуда е, че една резолюция, която дава зелена улица за използване на военна сила, няма да събере мнозинство в Съвета за сигурност. Обаче Париж и Лондон запазват всички възможности за подобен вариант. Единствено Берлин ще гласува твърдо против. Сигурно е само едно - втора резолюция за Ирак ще бъде внесена в Съвета за сигурност само ако е ясно, че ще бъде приета. И тогава Германия ще остане изолирана.

Четвъртата заблуда е, че Буш няма друг избор освен да започне една противоречаща на международното право война или да изтегли войските от района, без да са свършили работата си, което е равносилно на поражение. Тезата, че изтеглянето без война означава непременно поражение, е германско самовнушение. Ако иракските оръжия за масово поразяване бъдат унищожени и Саддам бъде свален, без да се рискува живота на американски войници, това ще е несъмнен успех за Буш. Много невероятно е освен това в случай на война Щатите да останат без съюзници. Шрьодер ще се окаже прав единствено, ако Саддам не се разоръжи и ООН въпреки това върже ръцете на Буш. Или пък, ако Буш започне войната без мандат на ООН и нещата наистина се развият по мрачния начин, който вещае канцлерът. И в двата случая това няма да е триумф, а лош край за всички.

Проблемът на Шрьодер е, че не иска да признае диалектиката в заплашителната поза на Америка, защото вече се е обвързал вътрешнополитически с един метафизичен избор. Масивната демонстрация на сила може в крайна сметка наистина да прерасне във война, но сама по себе си тя не е категорично доказателство, че Буш иска война. За разлика от Блеър и Ширак Шрьодер не пожела да участва в засилването на натиска срещу Саддам. Нещо повече, той го заклейми като хайка за дивеч. И не разясни на уплашените граждани връзката между военния натиск и мирния изход. Той принизи обществения дебат далеч под равнището, на което беше по времето на конфликтите в Косово и Афганистан. Висотата на този дебат беше заслуга и на Шрьодер, който тогава казваше, че Германия е готова да поеме рискове и отговорност.

Канцлерът иска да убеди германците, че позицията, която той заема спрямо иракската криза е печеливша за Германия и за него, какъвто и да е изходът от кризата. В действителност е точно обратното. Ако Буш постигне целта си без война, това няма да е заради Шрьодер, а въпреки Шрьодер. Ако има нова резолюция за Ирак, Берлин ще бъде изолиран. Остане ли Саддам неразоръжен на власт или пък войната хвърли в хаос арабския свят - и в двата случая резултатът ще бъде трагичен. Да се надяваме, че Шрьодер може би отново ще реши да пробва реалистична политика.

По БТА