Пекин на практика отне широката автономия на Хонконг

Законът за националната сигурност на Хонконг е приет днес от китайския парламент

Пекин на практика отне широката автономия на Хонконг

Китайският парламент прие закона за националната сигурност на Хонконг, потвърдиха китайските власти, цитирани от Ройтерс.

Приемането на законодателството подготвя почвата за най-радикалните промени в начина на живот в бившата британска колония, откакто тя се върна под китайско управление преди 23 години. То освен това затвърждава следвания от страна на Пекин курс, който неминуемо ще доведе до сблъсък със САЩ, Великобритания и други западни правителства, според които законът нарушава широката автономия, с която се ползва градът след предаването си на Китай през 1997 г., отбелязва Ройтерс.

Бюрото по въпросите на Хонконг и Макао към китайското правителство каза за Ройтерс, че законът е бил приет единодушно със 162 гласа. Очаква се да влезе в сила съвсем скоро.

Главният редактор на "Глобал таймс" - таблоид, издаван от официалния орган на китайската компартия "Женмин жибао" - заяви в Туитър, че най-тежкото наказание, което законът предвижда, е доживотен затвор, но не даде повече подробности.

Властите в Пекин и Хонконг нееднократно са казвали, че нормативният акт е насочен срещу шепа "размирници" и по никакъв начин няма да засегне правата и свободите в Хонконг, нито интересите на инвеститорите.

Очаква се по-късно днес китайските държавни медии да публикуват още подробности за закона, който беше подготвен в отговор на миналогодишните продемократични протести, често съпроводени от насилие. Целта на закона според авторите му е да се бори с подривната дейност, тероризма, сепаратизма и съглашателството с външни сили.

Вчера САЩ започнаха да премахват специалния статут, даден на Хонконг в американското законодателство. Вашингтон спря износа на стоки от сферата на отбраната и ограничи достъпа на автономната територия до високотехнологични продукти.

Приемането на закона може да се окаже и тест за по-нататъшното поведение на хонконгските активисти и продемократичните политици, които обявиха, че утре няма да спазят ограниченията срещу разпространението на коронавируса и ще излязат на митинг, за да отбележат годишнината от предаването на Хонконг на Китай на 1 юли 1997 г.

Миналата година демонстрация по повод тази дата протече на фона на поредица от продемократични протести. Част от участниците щурмуваха сградата на хонконгския парламент, имаше и вандалски прояви.

Само часове след като беше съобщено, че законът за националната сигурност е приет, една от знаковите фигури на хонконгските протести Джошуа Уон и останалите лидери на продемократичната организация "Демосисто" обявиха, че се оттеглят от организацията, предадоха агенциите.

"Този закон бележи края на Хонконг такъв, какъвто светът го познаваше", написа Уон в Туитър. Миналата седмица той обяви, че ще бъде "главната мишена" на новия закон. Преди това на Уон и други водещи представители на "Демосисто" беше забранено да се кандидатират и заемат изборни длъжности заради обвинения, че подкрепят самоопределението на Хонконг.

Днес "Демосито" обяви, че се саморазпуска, предаде Франс прес. Продемократичната организация обясни, че е взела това решение след дълги вътрешни обсъждания. Франс прес обяснява саморазпускането на "Демосито" с опасения да не бъдат предприети действия срещу нея в съответствие с новия закон.

ЕС осъжда закона за националната сигурност на Хонконг

Законът за националната сигурност на Хонконг, приет днес от китайския парламент, подкопава самостоятелността на региона и засяга независимостта на правосъдието. Осъждаме това решение, заяви председателят на Европейския съвет Шарл Мишел след днешната видеоконференция ЕС-Южна Корея.

Този закон не е в съответствие с международните задължения на Китай и поражда дълбока загриженост, добави председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Предупредили сме Пекин за възможните тежки последици за международния образ на Китай, а и по отношение на икономиката, посочи тя. Ще обмислим внимателно как да отговорим, допълни Фон дер Лайен.

Тайван и Япония реагираха критично на приемането на китайския нормативен акт, засягащ Хонконг, предадоха Ройтерс и ДПА.

Тайванският президент Цай Ингвен заяви пред репортери в Тайпе, че моделът "Една страна, две системи", който важи за Хонконг, доказано се е провалил, защото Пекин не е изпълнил обещанията си да запази широката автономия на Хонконг за период от 50 години след края на британското управление. Тайван освен това предупреди гражданите си да не посещават Хонконг, защото с оглед на приемането на закона съществуват "рискове". Тайванските власти обаче не навлязоха в конкретика какво точно имат предвид.

Япония изрази съжаление за приемането на закона. Според Токио то накърнява надеждността на формулата на управление "една страна, две системи".

Великобритания изрази дълбоко безпокойство по повод тази "заплашителна стъпка" от страна на Китай.

Премиерът на Хонконг: новият закон не нарушава автономията

Мнозинството от хората в Хонконг ще запазят своите основни права при новия закон за сигурността, приет от Китай, защото той се отнася за малка група престъпници. Това заяви ръководителката на изпълнителната власт в Хонконг Кари Лам пред Съвета за права на човека към ООН, цитирана от Ройтерс.

Във видео обръщение към световната правозащитна агенция Лам оправда закона с аргумента, че правителството в Пекин не може да пренебрегва съпроводените с насилие протести, както и призивите за независимост и външната намеса. Според нея законът "запълва празнина" в законодателството и няма да наруши автономията на Хонконг.

"Основните права и свободи на преобладаващото мнозинство жители на Хонконг ще бъдат защитени", декларира Лам. По думите ѝ законът наказва стачките, подкопаването на държавната власт, терористичните дейности и съглашателството с чужди сили. Тя обвини в двоен стандарт чуждестранните правителства, които критикуват закона, и каза, че всяка държава има правото да приема национално законодателство за сигурността.

Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Как си обяснявате акцията на прокуратурата с обиски и арести в президентството?