Пенсионирани педагози ще наставляват млади работници

Пенсионирани педагози да стават "наставници" на младите кадри у нас, предвижда Националната стратегия за учене през целия живот за периода 2014-2020 година, която правителството прие в сряда.

Документът акцентира върху обмена на знания между поколенията, като ще се стимулира комуникацията между най-младите и най-възрастните на пазара на труда. За целта, пенсионираните педагогически специалисти ще бъдат насърчавани да продължат работата си като наставници. Това обаче най-вероятно ще става "на принципа на доброволното участие".

Според статистиката, в близките 10 години се очаква да се пенсионират половината практикуващи педагози у нас.

Държавата ще насърчава и работодателите да провеждат целенасочена политика за постоянно поддържане на нивото на квалификация на служителите си в съответствие с развитието на технологиите и ключовите компетентности на работната сила. За целта стратегията предвижда да се провеждат информационни и мотивационни кампании, с които да се информира бизнесът за ползите от обученията на работното място. Очаква се най-голяма подкрепа за организиране на подобни инициативи ще получат малките и средните работодатели, както и предприятията в малките населени места и селските райони.

Обучението на работното място ще се извършва чрез обособяването на групи от обучители и наставници в предприятията.

Стратегията предписва също да се осигурят възможности за работа и развитие на най-уязвимите групи, каквито са по-възрастните служители и пенсионерите, нискоквалифицираните работници, хората с увреждания и др. За тях правителството обещава "развитие на нови форми на интеграция и социална мобилност".

Ще бъдат въведени и "разнообразни субсидирани форми" за неформално обучение на безработни и на хора в неравностойно положение, като критерий за включването им в такива програми ще бъде "тяхната лична мотивация и кариерна ориентация".

Правителството се надява също повече възрастни да вземат участие в рамките на новата програма "Еразъм плюс", която Европейският парламент одобри през ноември. Тя разполага с бюджет от 15 млрд. евро, предвидени за борба с младежката безработица чрез осигуряване на допълнителна квалификация за европейските студенти.

Държавният бюджет за образование у нас, който т.г. е 3.4 на сто, да достигне 4 процента през 2020 г., предвижда още стратегията.

Друга цел, заложена в документа, е да се увеличи броят на хората у нас на възраст между 25 и 64 г., които участват в различни видове неформално обучение. В момента техният дял е 24.4 процента, а трябва да се повиши до 38 на сто през 2020 година. Също така, към момента едва 12.5 процента от хората в същата възрастова група се образоват допълнително самостоятелно, а стратегическата цел е до края на периода да станат 18 на сто.

В стратегията са залегнали и грижите за развитието на читалищната дейност, обществените библиотеки, музеите и другите културни институции, които са част от ученето през целия живот. Ще се положат усилия и в посока въвеждането на дигитална база в някои библиотеки.

Като част от изпълнението на стратегията ще се включи и инициативата "Учещи региони", с която ще се насърчава установяването на мрежи за учене през целия живот на местно ниво между структурите на държавната и общинската власт, фирмите и предприятията, образователни и културни институции и организации и др. Целта на проекта, според текста на стратегията, е "споделяне на ресурси (не само финансови)" и осъществяване на проекти за учене на възрастни, които ще се осъществяват с публично съфинансиране.

Предвижда се да бъде разработена и система за оценяване на знанията, уменията и компетентностите на желаещите да полагат доброволчески труд в сферата на образованието.