Петър Стоянов бетонира Бакърджиев и Бисеров в СДС

Защо Иван Костов не присъства на срещата на актива на СДС-София ? Това е въпросът, чиито отговор може би ще разкрие какво точно целеше Евгений Бакърджиев със срещата за номиниране на Петър Стоянов за нов президентски мандат.
Досега схемата на Евгений Бакърджиев е работила безотказно. Целта е известна - да укрепи позициите си в СДС като неотменим и задължителен фактор при разиграването на картите в управляващата коалиция. Тактиката също е известна. Бакърджиев си присвои каузата за единството в СДС, така както Бисеров - за коалиционната политика. Абстрактен принцип, повтарян до скъсване с повод и без повод, само и само да не излезе, че се прави нещо против интересите на СДС. Срещите с актива на СДС - София се превърнаха във форум, който гарантира присъствието на Бакърджиев като фактор в голямата игра, без обаче реално да е в нея.
Срещата с Петър Стоянов дори не беше някаква обикновена среща, а възстановка на победоносния възход на Стоянов и Бакърджиев отпреди пет години. Тогава Петър Стоянов беше номиниран за кандидат-президент от СДС - София и беше символ на надеждата за пробив на демократичните сили в конфигурацията Виденов - Желев. Евгений Бакърджиев тогава също изживяваше апогей, като шеф на изборния щаб.
Мотивите на Бакърджиев за неделното тържество, гарнирано и с литературно -музикална програма, са разбираеми. Неразбираем вече може би и за себе си обаче, остава Петър Стоянов. Ясно, че баба Стефанка и чичо Димитър от N-ското село ще схванат позитивно и тези му изяви, както и всички предишни. Много хубаво си нареди приказките - и за престъпността, която не бива да владее политиците, а те нея, и за СДС, ако има интелигентно ръководство, да се обяви още отсега за коалиция, и за самия себе си, като гарант на сигурността при всякакви драматични обстоятелства (кой знае защо провеждането на избори у нас продължава да се смята за събитие, което застрашава нормалния ход на нещата).
Също хубаво, дори уповаващо, звучаха думите на президента и след местните избори през 1999 г. Тогава държавният глава, по държавнически загрижен за процесите в страната, предупреди, че във високите етажи на властта има корупция и призова Иван Костов да вземе мерки. Стоянов така и не назова конкретни имена и факти, но обяви, че имал данни за това от специалните служби. Медиите и обществеността изтълкуваха казаното от президента като директен намек за бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев, бившия главен секретар на СДС Христо Бисеров и бившия шеф на парламентарната бюджетна комисия Йордан Цонев. Това бяха и най-непопулярните фигури в управляващата партия, хората, с чиито усилия СДС загуби Варна, Бургас и Стара Загора на местните избори, но спечели Лом и Монтана. В патетична реч пред Националната конференция на СДС в началото на 2000 г. Стоянов отново призова за катарзис в СДС и назова себе си "седесар".
Какво имаше пред вид Петър Стоянов тогава и какво има пред вид сега, когато отива на крака на форума на Евгений Бакърджиев и пледира за кауза, за чиито носител се афишира публично Христо Бисеров ? Много е важно да разберем какво има пред вид президентът, когато препоръчва на СДС коалиция "с подходящи партньори на базата на категорични принципи и платформа на основата на всички демократични ценности, и да продължи успешното управление на България " .
Кои са принципите и подходящите партньори? Какво означава СДС да сформира кабинет на всяка цена след изборите? От коя изолация да излезе Иван Костов? Ако правилно са разтълкувани обществените, а и президентските очаквания, в края на 1999 г. най-голямото очакване беше Костов да изолира именно Бисеров и Бакърджиев. Ако СДС трябва да се коалира с Ахмед Доган, Богомил Бонев, ВМРО или Константин Тренчев, на базата на какви конкретни принципи да направи това?
Другият прелюбопитен въпрос е на базата на кои точно принципи каузата на Бисеров стана толкова скъпа на Стоянов ? Както е известно, зад каузите и на Бисеров, и на Бакърджиев, а и на многото партии , самоопределящи се като десни, стоят икономически интереси, които имат доста ясен геополитически смисъл. Със сигурност Петър Стоянов не е толкова наивен да си представя, че евроаталнтическата ориентация на страната и членство в НАТО са в хармония с утвърждаването на икономическото присъствие на Майкъл Чорни и Дениз Ершов в България. Двете неща не могат да бъдат едновременно верни. Президентът със сигурност знае това.