Петков: При петролно ембарго срещу Русия отсрочката за нас ще е декември 2024 г.

Ако срещата на евролидерите в Брюксел вземе въобще решение за налагане на ембарго върху вноса на руски петрол от страните членки на Евросъюза, отсрочката за България вероятно ще е до декември 2024 г. и "българските компании, превозвачи и бензиностанции няма да получат стрес". Това заяви премиерът Кирил Петков пред български медии в Брюксел преди началото на извънредното заседание на Европейския съвет, което ще се проведе на 30 и 31 май.

"Нашите европейски партньори разбраха позицията на българското правителство и ако има сделка, ще има изключение за България", заяви министър-председателя. По думите това е защитаване на българския интерес. "В единия случай може да са общи приказки и риторика. В другия случай, когато "Газпром" се опитва да ни извива ръцете и ние казваме: Не! и нямаме алтернатива, но нашите партньори ни изслушват. Българското правителство успява добре да комуникира важните моменти и българските компании, превозвачи и бензиностанции няма да получат стреса, който е факт за доста други страни. Важно е цените, които има в момента, да не се повишат", заяви той.

Петков все пак направи уговорката, че до последно не се знае дали ще има шести пакет заради промяната на позициите на някои от страните. "Нека да изчакаме да мине съветът, но се радвам, че нашите партньори виждат България като истински партньор и са готови да се съгласят с нас", посочи той.

"Надяваме се до декември 2024 г. да можем да продължаваме да купуваме руски петрол, защото има технически причини на ниво рафинерия. Ключово е да имаме (петрол) за българската икономика, не е задачата да правим допълнителни печалби (от износ на преработен руски петрол)", отвърна той на въпрос дали страната ни ще приеме забрана за износ на преработени продукти от руски петрол.

Според него проблемът с високите цени на природния газ в Европа и съответно скъпата електроенергия трябва да се реши преди началото на зимата.

На журналистически въпрос дали трябва да се вдигнат тарифите за руските доставки и да се наложи таван на цените, Петков отговори, че аванът е добро нещо. "Таванът, плюс разделянето на газ и ток в европейските енергийни пазари, е нещо много важно", смята той. "Слагайки таван на газа, би намалило този голям скок в цените на тока и това е много важно да го решим преди зимата", допълни министър-председателят.

Върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел обаче е оптимист за споразумение за петролното ембарго срещу Русия. Коментирайки темата преди заседанието той не спомена възможност за провал, предвид че страните членки на ЕС все още не са се споразумели за ембаргото върху руския петрол, предложено преди близо месец от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Унгария се противопоставя на такова ембарго.

"Накрая ще имаме споразумение", посочи Борел пред радио "Франс енфо" (franceinfo). Според него трябва да се даде повече време за адаптация на Унгария, както и на Чехия и Словакия - трите страни "без излаз", които са силно зависими от руския петрол.

Френският делегиран министър по европейските въпроси Клеман Бон, чиято страна е ротационен председател на ЕС, заяви пред телевизия "Франс 2" (France 2), че храни добри надежди за съвсем скорошен успех.

Преди срещата на върха обаче германският министър на икономиката Роберт Хабек изрази тревога, че единството в Европейския съюз за петролното ембарго "започва да се разпада".

Той призова Германия да говори с един глас на срещата, вместо да се въздържа от гласувания поради различия в мненията в управляващата ѝ коалиция. Министърът настоя за подобно единство и от другите държави в ЕС.

"Европа все още е огромно икономическо пространство с невероятна икономическа сила. А когато бъде единна, тя може да използва тази сила", каза Хабек.