Петролната ценова война - рискован облог за Саудитска Арабия

Саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман

Саудитска Арабия срина световните пазари, като свали драстично цените на своя петрол. Тази ценова война крие рискове за принца престолонаследник Мохамед бин Салман, имайки предвид намалялото търсене заради епидемията от новия коронавирус.

Тази битка може би представлява и екзистенциална заплаха за регионалната сила от Залива, тъй като съвпада с предприетата от монарха жестока чистка, при която бяха арестувани брат и племенник на крал Салман.

Какви са причините и последиците от ценовата война, разпалена от Рияд?

Какво отприщи събитията?

Миналата седмица Саудитска Арабия, лидер в Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), отново настоя да бъде намален добивът на суровината, за да се компенсира спадът в световното търсене, свързан с епидемията от новия коронавирус.

Противопостави се обаче Русия, вторият производител в света след Рияд и партньор на ОПЕК в тази област.

Саудитска Арабия реагира с най-значителното сваляне на цените си от 20 години насам в стремеж да сложи ръка върху част от пазарния дял на Москва, предизвиквайки смут на финансовите пазари.

"Действията на Саудитска Арабия може да са тактически ход, целящ да върне Русия на масата за преговори, но е малко вероятно да видим пазара оптимистичен в краткосрочен план", се казва в аналитична справка на инвестиционната банка "Беренберг".

Какъв икономически отзвук се очаква?

Според аналитиците сривът на цените ще има значителни последици - от стопяване на приходите на енергозависимите икономики до световна дефлация, ще се забавят и проучвателните проекти в петролната сфера.

Но той може да е особено съкрушителен за страните от Залива, осигуряващи една пета от световните доставки на суровината - петролните печалби представляват там 70 до 90 на сто от държавния доход.

Ценова война, избухнала през 2014 г., срина котировките на петрола до под 30 долара за барел. Тежкият удар принуди страните от Залива да въведат мерки за икономии, за да запълнят бюджетните си дефицити.

В неделя и понеделник борсите в Залива се сринаха. Тази в Рияд, най-голямата в региона, приключи в понеделник със спад от 7,8 на сто, както стана преди това и на азиатските борси. Последва ги тези в Европа и Америка.

Позицията на саудитците може също да затрудни съюзника им САЩ, които имат нужда от стабилни курсове, за да си гарантират печалби от шистовия добив на петрол и така да конкурират по-солидни играчи като Саудитска Арабия и Русия.

Как ще се отразят събитията на "МБС"?

Крахът на петрола може да спъне амбициозните икономически реформи на принца престолонаследник Мохамед бин Салман, наричан МБС, финансирани с парите от черното злато и осъществявани тъкмо за да премахнат зависимостта на местната икономика от този ресурс.

Сриването на петролните цени съвпада между другото с мащабна чистка, предприета от монарха миналата седмица. Принцовете Ахмед бин Абдулазиз Ал Сауд и Мохамед бин Найеф, съответно брат и племенник на крал Салман, бяха арестувани, защото - според редица източници - кроели държавен преврат срещу МБС.

Според друг източник, близък до кралския двор, задържането на двамата е най-вече "послание", за да се потисне всякаква опозиция срещу принца престолонаследник преди възкачването му на престола.

Но "заплахата, тегнеща над принц Мохамед, не идва от съперниците му в кралската фамилия, а от срива в петролните приходи, покрай които се рушат и амбициозните му икономически планове", коментира Кристин Диуан, изследовател в Института за арабските страни от Залива във Вашингтон.

Кой ще спечели битката?

Конфронтацията между Рияд и Москва наред с другите производителки на петрол ще приключи с победа за страната, която най-успешно се справи с щетите.

Саудитска Арабия притежава съществени резерви и добива суровината при себестойност извън всякаква конкуренция - едва 2,80 долара за барел, което ѝ осигурява добри надценки.

Русия обаче е опасен съперник заради по-силно диверсифицираната си икономика. "Малко е вероятно Москва да отстъпи първа, със сигурност не и преди три до шест месеца", казва Крис Уифър от консултантската къща "Макро адвайзъри".

"Русия е в доста по-добра финансова позиция, за да понесе една петролна ценова война. Финансовите резерви на Русия надхвърлят тези на Саудитска Арабия с 80 милиарда долара", изтъква той.

Позицията на Москва обаче навярно ще се промени, ако цената на суровия петрол падне под 25 долара за барел и се задържи така дълго време, добавя Уифър.

По БТА

Споделяне

Още по темата

Още от Свят