Пламен Карталов: Спасението на културата е в самоинициативи с рискови ходове

Акад. Пламен Карталов е оперен режисьор, преподавател и мениджър. Директор е на Софийската опера и балет и е идеолог на редица създадени от него оперни фестивали на открито, но любимата му рожба е Вагнеровият фестивал, който превърна София в "Байрот на Балканите".

Какво се случва в културния живот в България? Дава ли държавата пари за култура или се разчита на спонсори?

Нестихващите десетилетни политически бури, нестабилност от рефлексиите им в апатична институционална система, безкрайно отлагане на стъпки чрез иновативност към прогрес, бюрократична инерция, манипулативни послания и всякаква пропаганда, и всичко това, вместо обединение на енергията на нацията и силите ѝ, в стремеж за просперираща икономика и държава.

И в тази смазваща машина на объркване на обществото, няма ги приоритетите, няма ги посоките в избора на компас с перспектива и грижа за стабилна национална културната идентичност на народ и държава, с богата история и вековно достойнство на европейската карта?

И като, че ли напук на всякакви кризи, лъчите на примери в националната ни култура светят като фар. Иначе как без светлина, корабът на прогреса на една нация ще има ориентир, упование и надежда за своята ценностна система.

Държавната културна стратегия, ако има поглед в хоризонта с компетентните визионери, подкрепяни от точните икономисти за изкуствата, за спецификата и социално-културната им роля, винаги могат да се намират справедливите решения за достатъчно държавно финансиране.

Към момента всички структури са подложени на големи изпитания, заради стриктните лимити за разходи от принудата да се работи с ограничени средства на базата на удължения миналогодишен бюджет. Така и дългосрочното планиране е блокирано и е лишено от перспектива за развитие. И остава спасението в самоинициативи с рискови ходове. А го няма и официализирането от държавата на жестовете на благодетели и покровители от истинските ценители, дарители или бизнес среди влюбени в изкуството.

Наскоро приключи Вагнеровият фестивал, който събира публика от цял свят. Как успявате да се провежда вече 16 години? Какво ви струва това? Амбицията ви е да продължи и след вас, кой ще е продължител на делото Ви?

Пътят към създаването на Вагнерова традиция в България не беше нито кратък, нито лесен. В началото трябваше да преодолеем предразсъдъците с основното препятствие - съмнението.

Имаше хора, които смятаха, че мащабът и сложността на досег с Вагнеровото творчество не е за българските меломани, и че се надвишават възможностите на българската оперна традиция, главно свикнала с италианския репертоар. Но забележителното е, че никога нямаше скептицизъм в наличния и собствен творчески потенциал на Софийската опера.

Пропуснато е близо едновековно мълчание оперна България да развива без най-трудните и най-интересни световни образци на Вагнерови заглавия. Липсвала е визията да се развива сериозна репертоарна политика към широки хоризонти с непоставяни никога на родна сцена произведения.

Най-главното ми намерение в постановките от творчеството на Рихард Вагнер е да бъдат създавани само с български певци. За 16 сезона - от 2010 г. до днес в деветте Вагнерови опери на националната оперна сцена бяха увличани и включвани най-добрите певци на България, последователно както в двете различни постановки на тетралогията "Пръстенът на нибелунга" ("Рейнско злато", "Валкюра", "Зигфрид", "Залезът на боговете") , а също продължили с "Тристан и Изолда", "Парсифал", "Летящият холандец", "Лоенгрин" и "Танхойзер".

Ще изразя споделеното признание на дългогодишния директор на "Опера Европа" Никалос Пейн на въпрос на журналист, по време на форум на организацията, който се проведе в София през март 2018 г., "по какво Софийската опера се отличава от западните оперни театри"? Отговорът му беше: "Вашата опера има идентичност, чувство за ансамбъл, за екип. Докато западните опери, които наемат за спектаклите си певци от цял свят, все повече се уеднаквяват. Кажете, къде другаде по света може да бъде поставен целият "Пръстен на нибелунга", с изцяло национален състав?"

По-късно в годините, за някои от спектаклите бяха привлечени и гости солисти. Най-отговорният аспект за нас беше откриването на всеки отделен глас и избора му за всяка роля. Известно е, че за Вагнеровите характери се изисква специфичен тип вокалност, издръжливост и сериозна езикова подготовка. Справянето с немския език изискваше много труд, огромна дисциплина и старателно месеци и години усилие за научаване на огромните и сложни текстове. Подготовката беше дълга, със страст и любов към всяка нова постановка, резултатът се превръщаше в тест за уменията на целия екип.

За оркестъра трябваха и нови инструменти като Вагнеровите туби, немски тромпети, бас тромпет и др. Наложително беше тяхното задължително закупуване. За концепцията на режисурата, сценографията и костюмите търсих ясен прочит най-близък до идеите на композитора.

Но не по-малко предизвикателство беше да се привлича, възпитава и създава нова публика. Да се преодолее страхът от дългото времетраене на спектаклите, когато българската оперна сцена беше доминирана от италианската, руската и френската оперна традиция, а те са и по-достъпни за възприемане от традиционна публика.

Още по темата

Вагнер в София - фестивал на страстта, традицията и блясъка

14 май 2026 07:04

Въпреки всички трудности, тези наши изпитания се превърнаха в двигател. Те наложиха нов вид издръжливост и дисциплина, изискваха нов манталитет за артисти и зрители и утвърдиха принципа, че Вагнер може да бъде възможен за всички, но никога да не бъде компромисен.

Любопитно е включване в програмата на Вагнеровия фестивал в София, през 2020 г., по време на Covid пандемията, когато театрите бяха затворени, да поставим "Рейнско злато" за първи път на открито, на езерото Панчарево. През 2022 г, на същото място на открито, публиката видя и нова постановка на "Летящият холандец".

Една съвсем друга по природа изява, е Вагнеровият пърформънс "Богове, великани, джуджета и валкюри". Място на действието е едно друго необичайно пространство за опера - праисторическата пещера "Магура", известна със скалните си рисунки от преди 7000 години. В продължение на два часа на девет места превърнати в сцени в пещерните галерии бяха разиграни сценично фрагменти от "Рейнско злато", "Танхойзер" и "Парсифал". Публиката следваше героите в лабиринтите на пещерата, а на финала ги очакваше чаша вино.

Нашият фестивал продължаваше с премиерните спектакли на "Лоенгрин" и на "Танхойзер". През 2027 г. предстои първо изпълнение за България на 10-тата опера от канона на Байройтския фестивал, а това е премиерата на "Нюрнбергските майстори певци".

Софийската опера гостува с постановки от Вагнер на редица международни сцени - Минск (2012 г.), Любляна (2015 г.), недалеч от замъка „Нойшванщайн“ на баварския крал Лудвиг II във Фюсен (2015 г. и 2023 г.), Москва (2018 г.), Скопие (2024 г.), Салерно (2025 г.) и Загреб (2025 г.).

Вагнерианци от Вагнеровите дружества от над 15 страни, сред които Германия, Австрия, Швейцария, Русия, Китай, Украйна, Грузия, Дания, Норвегия, Холандия, Южна Африка, Австралия, САЩ, Уругвай, редовно посещаваха нашите спектакли. Повечето от зрителите идваха за първи път в България специално за спектаклите ни.

И най-важното: културна България и Вагнеровият фестивал на Софийската опера са на световната музикална карта. А на въпроса, кой ще ме наследи да продължи традицията, търся го…

Кой ви помогаше в подготовката на българските певци за тази толкова специфична музика?

Има една личност, пред която коленича със съдбовна признателност. Това е Рихард Тримборн - истински воин в нашата Вагнерова епопея. Той подготви над 50 български певци, за да са способни в моите постановки да издържат на всички трудности и с успех да мерят сили със световни артисти, отдавна завоювали признание и слава във водите на голямата Вагнерова традиция. В продължение на 8 години Рихард Тримборн беше главният мотор в постигане на съвършенство в сложната интерпретация на вокално-сценичния език на Рихард Вагнер. Помагаха солидни диригенти и музиканти - Ерих Вехтера, Константин Тринкс, Велизар Генчев, Йоланта Смолянова и други.

Мисията Вагнер на Софийската опера е неоспорим принос за националната ни оперна традиция. Доказателство за тази убеденост са признанието и оценките във всички музикални рецензии от страниците на най-авторитетни списания за опера от чужбина и мненията на Вагнеровите поклонници от цял свят, дошли за спектаклите в България, и на публиката привлечена специално от нашите постановки и гастроли на международните сцени.

Софийската опера прекрачи към нови измерения и смело показа способността на театъра да се развива и утвърждава по нови пътища, съизмерими със световната практика на най-големите оперни компании от Европа и Америка.

Накрая ще завърша, че и ние можем да споделим като наши думите на Вотан: "Завършено е вечното дело. На върха на планините разкошно блести блестящата постройка на божествения замък. Както в мечтите си го носих. Както моята воля го разпореди. Силен и хубав, стои на показ високопоставен прекрасен замък".  За нас, това е Вагнеровият фестивал на Софийската опера.

С такава страст говорите за Вагнер, как ви плени неговото творчество?

Първата ми среща в меката на Рихард Вагнер - Байройт, беше през лятото на 1970 г. Тогава бях 22-годишен студент и положих клетва на гроба му, че вдъхновението от неговия Театър в Байройт и неговите спектакли, на които присъствах, ще бъдат водещ лъч, озаряващ завинаги моя път на режисьор. Това обаче се случи след 38 години, след като бях поставил около 150 постановки на майстори на българската, италианската, френската и руската оперна съкровищница. Компенсирах своя пропуснат шанс и обещанието си и волята в последователност вече 16 години

През целия си живот участвах активно и паралелно с режисьорската ми дейност и мениджмънт с градеж и промяна към нови естетически хоризонти, с нещадящи усилия към нови посоки на българският оперен театър, за сметка на отъпкани традиционно сигурни в годините и борба с навици и манталитет на различни нива на администратори, политици, колеги и театри.

Имах шанса с нов стремеж да създавам нови творчески идеи и укрепване на музикални институции в страната и чужбина. Имах смелост да създавам нови фестивали, в откриването на необичайни пространства на открито за оперни представления, срещи с най-големи артисти и сцени, с различна публика и държави. Сбъднах мечтата на Борис Христов в основаване на негова академия в Рим. За всичко това съм безкрайно благодарен на семейството ми и на Съдбата да преодолявам препятствия, безразличие в изпитания и оправдавам отговорностите и доверието на хората, които ми вярваха.

Още по темата

Пламен Карталов е първият българин в ръководството на Opera Europa

20 март 2025 07:57

Постоянно се отдавах в сътрудничество и работа по организиране и създаване на нови пътища, по които никой не е дръзвал да поеме. На публиката в Бразилия, Япония, Русия, Германия, Южна Корея и много други страни също давах шанс да разпознае България като страна с мощната ѝ културна идентичност. Опитвам се още да създавам моя режисьорска школа с верни и увлечени от нови идеи творци съмишленици. Привличани от новаторско мислене, заедно да разширяваме естетическите и репертоарните хоризонти на изкуство, събрало ни и превръщало ни в обща съдба за доказване на друга посока и алтернативна истина в продуцирането.

Дали си струваше пилеенето на време и понякога каторжните усилия? Новото и неутъпканите пътеки винаги са били на прицел, от посредственост, от некадърници, врящи гнезденца от съскащи завистници и властващи неверници да пречат по пътя към прогреса на идеи с визия. Точно тук ми е давал кураж и смисъл съветът на мъдреца Конфуций: "Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава".

Днес в променените обществени, политически условия, отсъствието на национална културна политика се компенсира от радостта в рискове на мениджмънта: стратегическо мислене, лична инициатива и международни контакти и дългосрочно извоювано доверие, пример за което са гастроли на световни сцени, преминавали с голям успех.

Предстои друг знаков фестивал "Опера на площада". Какво се случва - първо ще има, после няма да има, финално - ще има? Само дюдюкането на политиците ли, включително и на премиера Румен Радев, че "пари няма" беше причината или се крие нещо друго?

При ежедневното и натрапчиво оглушаващо предупреждение за празна държавна хазна и призиви за ограничение на средствата, може ли да се тръгва към разходи без финансови гаранции за публични разходи без бюджет. Операта е скъпо изкуство. Посредственост никога не съм допускал, нито дефицит през годините на ръководство. Напротив Софийската опера е била образец за изпълнени и преизпълнени критериите и плановете в икономическата и творческа визия. А спектаклите ни се посещават и от международна публика. Доказано е - Вагнеровият фестивал е вече магнит за гости от цял свят. Имаме и серия от балетни спектакли на езерото Панчарево на фестивала ни "Музи на водата". С тази история на доказан извървян път, как да се отказваме лесно с причини, че "няма пари". Оптимист съм, че ще има!

Вие сте идеолог на оперните фестивали "Сцена на вековете" на Царевец, "Опера на върховете" в Белоградчик, на езерото в Панчарево и във Военната академия. Как се раждат всички тези идеи и как се превръщат в традиционни фестивали?

Създадох тези празници за публика от цялата страна. Самата природа на операта като изкуство е дръзка и новаторска. Приучвах внимателно всички локации и виждах в тях бъдеще за ново бъдеще на операта и културен туризъм. Заедно с това съзнавах, че ще даде нов културен импулс в градовете и поминък на местните хора да посрещат за първи път нови гости. И още, това са следи за бъдещето с нова културна стратегия.

Дължи се обаче главно на работата ми над всяка оперна партитура за претворяването ѝ в спектакъл на открито, на избраните от мен места. Започнах с историческият хълм "Царевец", където историческото действие от либретото на "Ивайло", "Цар Калоян" и "Борислав - великият войвода на Цар Иван Асен Втори", може да се възроди и се пренасе на същото историческо място. И ето и моят стремеж към създаване по нов начин на произведението на композитора, а с това то самото се превръща в истински новородено. Новородени стават и местните управляващи в развитието си като получават като подарък моите идеи, пламтящи факли за нова култура в битността им.

Спектаклите на открито имат други послания, разказват друг вид и по нов начин историята за герои и събития. Превръщат операта в друг вид изкуство. То е като оперно кино на живо. Ако режисьорът има мисленето на архитекта и композитора, тогава ще съумее да изгради партитурата на полифоничен образ на спектакъл в синхрон със звученето на избраното място сред природата, където се играе на естествен декор.

Използването на всички подробности на мястото е особено важно за композирането на сцените и картините с фактите и обстоятелствата на развиващото се действие. Никога не забравям, че сред природата, на открито, оперната драматургия се разтваря с други величини. Това оправдава и дързостта, и огромните рискове, на които са подложени всички - и създатели, участници и на самата публика..

Терените на открито и усетът на режисьора за пространство дава крила на фантазията. Дава и на зрителите привилегията да възприема винаги по нов начин слушането и преживяването на оперното представление.

Всяко произведение на сцена, поставено на открито, звучи като ново и неповторимо. Публиката на тези спектакли е толкова различна и разкрепостена от изискването да носи задължително официално вечерно облекло.

Идеята ми за опера на открито и създадените от мен фестивали е да се развиват за бъдещето като традиция, както за лятна културна дейност, но и за оперен туризъм. Оперните спектакли, създавани в нестандартна среда дават подтик. Идеите ми оставят следи - семена в следовници, за които никой никога не беше мечтал.

Не само в България, и в чужбина винаги съм търсил това и мисля, че много естествено публиката стига до онова определение на Чайковски, че операта е най-демократичното изкуство. И наистина, много хора казват, че е елитарно изкуство - не е елитарно изкуство, а може да бъде създавано за всички.

По-различно е и да се гледа опера на открито, защото тогава в спектакъла се влива небесна енергия, която превръща операта в един особен космически знак.

Обожавам метаморфозите на естественото пространство за оперно действие, особено когато е поставено в различна среда на нови природни и архитектурни дадености извън нормалната сцена на затворения театър. За мен, успехът е в смисъла, че "всичко идва от природата" - дългото проучване, изследване, наблюдение, съпреживяване.

Оперното изкуство е едно тайнство, в което човек попадане ли, открива свои светове. Хубавото на тези мегапредставления е, че привличат хора, които никога не биха преодоляли страха си да влязат в оперната сграда.

Защо Русенската опера смени Софийската на фестивала "Опера на върховете"?

"Опера на върховете на Белоградчишките скали" е фестивалът на Софийската опера. Това е авторска режисьорска концепция специална за това място. Девет години, при огромни трудности и изпитания, създавахме с моите колеги в солиден и отдаден в саможертва екип, при особено трудни условия на небичайна и нова територия за оперни спектакли, но с нашия богат опит и световно признати артисти и репертоар.

Самофинансирахме проекта си и го подарихме на публиката. Ето, че даваме шанс и на други да опитат как се работи на нови открити пространства. Показахме първи и не веднъж един нов икономически и творчески модел, исторически пример за малък град като Белоградчик. Но сега там има мощен спонсор и щедра финансова подкрепа, каквато ние нямахме. И в този край на татковината ни събудихме за първи път за историята на операта в България нещо ново, никога преди това мечтано от местните.

Дадох името на "Опера на върховете" с ясна художествена идеология и посока, оставяйки един подарък да се развива идеята ми. Но внимание! Да бъде без компромиси и без изкушения от лековата амбиция, без посредственост в селекцията. Важното е, че със Софийската опера, подчертавам никога, и от никого да не се забравя, първи дадохме пример и оставихме следи за идните поколения.

България е известна по света със своите оперни гласове. Расте ли достойна смяна?

От стратегията за национална културна политика и грижа зависи. Тревожно е днес образованието за създаването на кадри за висш пилотаж на изпълнителско майсторство.

Как се справя културният министър Евтим Милошев, който преди това беше министър на туризма и идва от развлекателната индустрия.

Вярвам в неговите намерения. Необходима му е безкомпромисна дързост в смели решения да върне доверието и с подкрепата на държавата, че националната култура е държавна политика с приоритети и има необходимост да се развива към нови културни върхове, достижими със световните.