Плевнелиев изрази в Анкара притеснения от изграждането на ТЕЦ край Резово

Президентът Росен Плевнелиев, който е на посещение в Анкара, е изразил притеснение от инвестиционното предложение за изграждане на ТЕЦ в турския град Инеада, в близост до Резово. Това каза държавният глава на брифинг пред български журналисти в сряда. Плевнелиев е изразил позицията на страната ни по време на срещата с министър-председателя на Турция Реджеп Ердоган и напомни, че вече е имало гражданско неподчинение заедно със съседите от другата страна на границата от турските села.

"Притеснени сме, искаме тази тема да се следи внимателно и се надяваме на пълно разбиране от турска страна, че България има сериозен проблем с този проект. Ние го сигнализираме навреме и очакваме оттук нататък да бъдем информирани и очакваме едно сериозно отношение”, каза президентът.

По -рано същия ден турският президент Абдуллах Гюл, който също се срещна с Плевнелиев, потвърди, че Турция не се е отказала от намерението на строи нова енергийна мощност на границата с България. Обсъждат се различни варианти, каза той не даде категоричен отговор на въпроса дали се предвижда изграждането на нова АЕЦ или ТЕЦ.

"Турция в известна степен е енергийно зависима страна, в този смисъл нашата страна обсъжда различни проекти, било то от ядрената енергетика или газовата област. Ние работим по всички тези въпроси, но едно трябва да е сигурно, че всички тези проекти трябва да бъдат съобразени със съответните екологични изисквания и доклади", увери той.

"Това, което се изисква по правилата, ще бъде спазено – т.е. да има оценка за въздействие на околната среда по възможно най-високите стандарти, но на нас това не ни е достатъчно", коментира по-късно Плевнелиев. "Ние искаме от сега да сигнализираме, че България има сериозен проблем с този проект и се надяваме на тази ранна фаза на изпълнение нашите турски приятели също да ни подкрепят”, допълни той.

България трудно би могла да спре един частен проект, ако той отговаря на всички изисквания, но би могла, заедно с турското министерство на околната среда и водите, наистина да изследва всичко в зоната и по този начин да го пренасочи, да го препозиционира на друго място, смята Росен Плевнелиев.

"Аз съм много притеснен от факта, че точно това място е избрана за ТЕЦ на въглища, където ние имаме една изключителна природа и най-чистите плажове по Черноморието. Проектът е на ранна фаза и ние ще следим следващите стъпки”, допълни президентът.

Той определи Турция като стратегически партньор в областта на енергетиката. Абдуллах Гюл заяви, че ако българската страна има нужда от енергийни източници, Турция няма да остане безучастна.

Българският президент подкрепи проекта за строеж на газопровода ТАНАП през азербайджански и турска територия, който се очаква да захранва по-късия вариант на "Набуко" с каспийски газ.

За България сътрудничеството с Турция в енергийната сфера е стратегически важно, заяви Плевнелиев. Според него изграждането на междусистемната газова връзка България - Турция е истинска диверсификация за България. По думите му страната ни си е научила урока, след като остана на студена заради спирането на руските доставки за Европа през украинска територия през януари 2009 г., защото зависи само от една тръба.

Интерконекторът България - Турция е от стратегическо значение за нас и ние се надяваме, че много скоро ще стартира, като страната ни е готова да развива тази връзка като част от "Набуко Запад", каза Плевнелиев, който изрази подкрепата на страната ни за проекта ТАНАП. Не само България, но и цяла Европа е благодарна на Турция за това, че работи за диверсификация на източниците и на трасетата за цяла Европа, каза българският държавен глава

Турският президент от своя страна е информирал за възможностите за пренос на енергийни източници от района на Кавказ и Каспийско море през Турция за Европа. Част от тях е и строежът на газопровода ТАНАП.

Двамата държавни глави подчертаха приятелските и добросъседски отношения и активните икономически връзки между България и Турция. Според Гюл търговският стокообмен между двете страни, който сега е 3 млрд. евро, в най-кратко време трябва да достигне 10 млрд. евро. Като пример за отличните отношения между двете страни Гюл посочи и факта, че всяка година по един милион български туристи посещават Турция.

Сътрудничеството в инфраструктурата също е било сред обсъдените теми в разговорите. Било е коментирано изграждането на скоростни пътища като "Русе-Свиленград" и "Черно море", на ро-ро връзка на български с черноморски и средиземноморски пристанища на Турция.

Президентът Плевнелиев изрази категоричната позиция на България за подкрепа на европейската перспектива на Турция, както и готовността ни да споделим своя опит от процеса на присъединяване.

Според Плевнелиев и Гюл проблемът с непризнаването на българските дипломи за висше образование в Турция е временен и ресорните министри на двете страни трябва да търсят решение на проблема.

Плевнелиев има срещи и с председателя на Великото национално събрание на Турция Джемил Чичек, както и с представители на български изселнически организации в Анкара.