По-лесното легализиране на частните колекции мина през парламента

По-лесното легализиране на частните колекции мина през парламента

Предложението и частни музеи да легализират културните ценности, притежавани от частни колекционери, беше гласувано единодушно на първо четене от парламента. Поправките в Закона за културното наследство минаха със 109 гласа "за". Според тях идентификация на културните ценности ще се прави не само от националните и регионалните музеи, но и от частните такива, както и частично от търговците и нумизматичните дружества.

Освен това започнали, но незавършили процедури за легализация на ценности по сега действащия ред, ще могат да се довършват в други музеи. Според вносителите целта е да се улесни и ускори легализацията на частните колекции.

Министерството на културата подкрепя частично промените. В становище на ведомството се казва, че част от тях са обсъждани в последните години със Съюза на колекционерите, които ги одобряват. Все пак според ведомството някои от текстовете не трябва да се гласуват. Депутатът Станислав Станилов от "Обединени патриоти" коментира, че е добре между първо и второ четене колегите му да се съобразят със забележките на министерството.

"Добра крачка"

Поправките в закона бяха защитени от председателя на културната комисия Вежди Рашидов (ГЕРБ). "Години наред колекционерите бяха възприемани като врагове... Престъплението е между иманяря и земята, земята е изключителна държавна собственост, те я ровят...", заяви бившият министър на културата. Според него не е престъпление, че изровеното от иманярите попада в частни колекции, а когато иманярите не регистрират и крият намереното.

Рашидов обяви колекционерите за "добросъвестният купувач". И заяви, че България е влязла в "Параграф 22" в отношението си към колекционерите. "Сега правим добра крачка – да легализираме колекциите. Иначе поощряваме каналите за износ, които съществуват, няма какво да се правим, че ги няма", смята той.

Позиция

Министерството на културата одобрява част от промените и отбелязва в становището си по проекта, че от години колекционери, търговци и други заинтересовани лица настояват за изменения в реда за идентификация на ценностите. "Министерството на културата работи в партньорство със Съюза на колекционерите в България и по направените предложения", се казва в документа на ведомството.

Министерството споделя идеята, че частните музеи трябва да могат да легализират културни ценности, но не смята, че това право трябва да се дава на търговците и нумизматичните дружества. Освен това според ведомството министърът на културата трябва да определя списъка с частни музеи, които могат да се произнасят за културни ценности.

Ведомството държи да се запази възможността директорите на музеи и министъра да могат да откажат издаването на удостоверение на културните ценности. Според сега действащия текст това може да стане при наличие на данни, че те са придобити незаконно. Вносителите на гласуваните в четвъртък поправки предлагат отпадане на този текст, защото се боравело с хипотези, а незаконното придобиване на културни ценности се наказвало по други закони.

Министерството възразя и срещу прекалено субективния критерий къде може да се идентифицират ценности - в музеи, които имат "достатъчно експертен потенциал". Настоява се музеите, които имат право да правят това да са националните и регионалните, а в списъка да влязат общински и частни музеи, определени от културния министър.

Към момента частните музеи в страната са четири. В София са регистрирани музеят на бизнесмена Васил Божков и управляван от Фондация "Тракия", както и музеят на Фондация "Арете-Фол", ръководен от Димитър Иванов - съучредител и член на Управителния съвет на Съюза на колекционерите в България. В Русе е регистриран и нумизматичен музей. В Чирпан също има частен музей, ръководен от Анна Петрова Димитрова.

Още по темата
Още от България

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?