Почти всички пари от RePowerEU отиват в ЕСО и "Булгартрансгаз"

423 млн. евро от предвидените за България безвъзмездни 480 млн. евро по все още нестартиралия европейски финансов механизъм REPowerEU са предвидени за двата държавни оператора на газопреносната и електропреносната мрежа – "Булгартрансгаз" и "Електроенергийния системен оператор". Те ще получат лъвския пай от евросредствата, ако Европейската комисия одобри засега неформално внесените за съгласуване от служебното правителство на Гълъб Донев проекти за финансиране от RePowerEU и ако бъдещият редовен кабинет ги припознае и ги внесе официално.

По информация на Mediapool близо 220 млн. евро са заложени по проект на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) за реконструкция на съществуващите 110-киловолтови електропроводи, за да бъде увеличен преносния капацитет за присъединяване на новоизграждащите се мощности за производство на ток от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).

Всъщност средствата са част от реализиран от държавния пренос оператор мащабен проект на обща стойност 1.5 млрд. лева за разширяване на електроенергийната мрежа. За останалите над 1 млрд. лева, необходими за изпълнението на проекта, ЕСО ще търси финансиране от други механизми и инструменти, заявиха от дружеството. Проектът предвижда още реконструкция на близо 900 километра електропроводни линии, чрез трансформацията им от ниво на напрежение 220 kиловолта към 400 киловолта, както и изграждане на нови електропроводи и подстанции 400 киловолта. В рамките на програмата се предвижда и реконструкция на 20 прилежащи подстанции.

Това ще е поредното еврофинансиране за мрежата на ЕСО, чийто проект за дигитализация на мрежата е включен в плана за възстановяване и устойчиност със субсидия от 185 млн. евро.

Проекти, за които ще иска от RePowerEU безвъзмездни около 203 млн. евро, е разработил и газовият оператор "Булгартрансгаз" (БТГ). Държавното дружество смята да осигури от европейския механизъм около 90 процента от необходимите му средства.

Най-голямата сума – 142 млн. евро, е предвидена за вдигането на капацитета на сегашната връзка с гръцката газова мрежа Кулата-Сидирокастро с 1 млрд. куб. м. В момента годишният капацитет на тази връзка е около 2.2 млрд. куб. м, но според БТГ той трябва да се увеличи предвид изграждането на терминала за регазификация на втечнен газ край гръцкия град Александруполис, в който БТГ има 20-процентен дял. Част от планираните да пристигат там от края на 2024 г. количества газ се очаква да намират път през България до други страни от региона.

Около 44 млн. евро БТГ ще иска за изграждането на газопровода от разширяваното в момента газохранилище в Чирен от сегащния 550 млн. куб. м капацитет на 1 млрд. куб. м, който ще свързва запасното съоръжение с мрежата на газовия оператор край козлодуйското село Бутан. За строежа все още не е сключен договор, след като обществената поръчка претърпя няколко обрата и обжалвания. Избраният изпълнител – консорциум, воден от свързваната с бизнесмена Христо Ковачки фирма "Атоменергоремонт", се отказа от поръчката и тя отиде при класираната на второ място в процедурата ДЗЗД "Стройгазсистем" в която участват ГБС, дъщерната ѝ международна компания и "Протрейсинг". Това решение на БТГ обаче бе обжалвано от далата по-ниска цена ДЗДД "Инфра експерт Вемак" с участието на турската "Вемак" Тя обаче е оттеглила жалбата си пред Комисията за защита на конкуренцията и формално няма пречки за подписване на договора, който ще е за 82.8 млн. лв. без ДДС.

Третият проект на "Булгартрансгаз" по RePowerEU е за дигитализация на газопреносната мрежа, за която операторът иска около 17 млн. евро безвъзмездно от финансовия механизъм.

Сред внесените за съгласуване проекти е и такъв за разширяването на капацитета на газопровода между гръцкия град Комотини и Стара Загора от сегашните 3 млрд. куб. м годишно до 5 млрд. куб. м, както и приспособяването му за пренос на водород. Инерконекторът заработи през октомври 2022 г. и по него влизат договорените 1 млрд. куб. м азерски газ, а още около 500 млн. куб. м са резервирани от частни компании. Тази връзка също се смята за важна за преноса на газ от терминала край Александруполис през България за други страни от региона на Балканите и Югоизточна Европа.

Още два проекта се надяват на финансиране от REPowerEU. Единият е за създаване на електронна система за кандидатстване и управление на подпомагането на енергийно бедните българи, след като парламентът най-сетне - след години на продължително обсъждане, приеме дефиницията за енергийна бедност и бъде определено кои хора ще получават този вид помощи. Другият е за реновиране на публични административни сгради до пълната им пасивност по отношение отделянето на въглеродни емисии.